БХК: Съдиите да се запознават с оперативното дело, преди да разрешат СРС

В писмо до зам.-председателя на Народното събрание Христо Бисеров Българският хелзинкски комитет (БХК) предлага в промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) да се запише важното изискване оперативното дело да се предоставя на съдията, от който се иска да издаде разрешение за използване на СРС.

Промените в закона минаха в комисията по правните въпроси в парламента в сряда.

"От публикация научаваме, че сред предложените от вас изменения не фигурира това оперативното дело да бъде предоставяно на съдията, от когото се иска разрешение за СРС. Без това никоя от мерките, които предлагате, не е ефективна", пишат от БХК.

"За да се разрешава използването на СРС само когато действително са налице законовите условия за това – "когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин” (чл. 3, ал.1 ЗСРС), реалният съдебен контрол е условие, без което не може", продължават от комитета.

Оттам напомнят, че практиката досега е съдиите да разрешават СРС "на доверие”, без да очакват, искат или получават достъп до материалите по делото, за да проверят дали фактите съответстват на твърденията на искащите разрешение органи.

"Това обезсмисля основните реквизити на искането за разрешение за СРС (чл. 14 ЗСРС): 1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им; 2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; 3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват", изброяват в писмото от БХК.

"Дали посочените "факти и обстоятелства, даващи основание” са наистина факти или само са посочени, съдията сега не знае и не може да знае. Дали описаните "извършени до момента действия и резултати” са наистина извършени и такива, или само са описани - също. Дали установъчните данни са верни - също. Такъв съд изобщо не знае дали "необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин”. С други думи, такъв съд не прилага закона. Когато съдът не прилага закона, закон няма. Понастоящем е така – органите използват СРС, не когато законът им разрешава, а когато те искат", продължават с аргументите от БХК.

"Всякаква презумпция, че органите са прави и твърденията им са верни, е несъвместима с върховенството на закона, еманация на което е понятието за съдебен контрол. Статуквото по ЗСРС не само се крепи на такава противоконституционна презумпция, но я и въздига в необорима...Вие самият се позовавате в мотивите към законопроекта на "безконтролното подслушване” и "безкритичния подход на съдилищата при даване на разрешения”, обръщат се към Христо Бисеров от БХК.

"Подходът няма как да бъде критичен и подслушването да е под контрол, ако съдът няма достъп до оперативното дело. Затова ви моля категорично законопроектът да бъде допълнен с такава разпоредба – прилагането на оперативното дело като доказателство за основанията на искането, да бъде сред изрично посочените реквизити на искането".

"Нека бъдем сериозни по отношение осигуряването на контрол. СРС без съд, всякога ще съставляват произвол. Съд, който разрешава без доказателства – тоест, без факти, не е съд", завършва писмото на БХК, подписано от адв. Маргарита Илиева, правен директор на БХК.

Споделяне
Още по темата
Още от България