От няколко месеца гневни българи се събират да протестират пред парламента в София, като обвиняват правителството в корупция и настояват за неговата оставка, съобщава Би Би Си в кореспонденция от българската столица, цитирана от БТА в четвъртък.
Последните демонстрации започнаха, когато новото правителство се опита да назначи противоречивия медиен магнат Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност през юни. Назначението му бързо беше оттеглено, но протестиращите отказват да изоставят кръстоносния си поход за прочистване на българската политика, отбелязва авторката Ема Джейн Кърби.
Предишното правителство падна след протести, предизвикани от най-различни причини, включително високите сметки за електричество и ниските пенсии. Но сега хората протестират заради корупцията сред политическия елит, съмнителните връзки между управляващите и бизнеса и заграбващите властта олигарси, продължава тя.
В края на октомври студенти внесоха нов импулс в битката, като предприеха окупация на Софийския университет. Близо 500 от тях сега протестират в аудиториите с искане за оставка на правителството. Те наричат своето движение "Морална революция".
Над три четвърти от хората в България подкрепят общите протести. Със своите тъпани и високоговорители демонстрантите отправят същото - макар и по-ясно доловимо - послание, което Европейският съюз отправя към политическия елит на страната през последните седем години, се изтъква в статията на Би Би Си.
Въпреки обещанията за стимулиране на икономиката и създаване на повече работни места изглежда съмнително управляващата коалиция да изкара пълен четиригодишен мандат, а анализатори прогнозират предсрочни избори напролет. Но при положение че всички политически партии в момента са еднакво презирани от избирателите, остава открит въпросът кой ще може да управлява България, заключава авторката на кореспонденцията.
"Монд": Активистите на "българската пролет" осъждат корупцията на властта
В София от 160 дни се протестира като на театър. Това пък пише също в четвъртък в репортаж от София френският вестник "Монд". Публикацията, озаглавена "Активистите на "българската пролет" осъждат корупцията на властта", разказва за някои от най-зрелищните протестни акции и отбелязва, че протестиращите "предпочитат въображението пред насилието".
Изданието, цитирано от БТА, описва причините за протеста и посочва, че оглавяваното от социалистите българско правителство разчита на подкрепата на партията на гражданите с турски произход и на ксенофобската партия "Атака". "Монд" допълва, че силата на протестите е отслабнала, но въпреки това те не престават.
Споменава се и за организираните от правителството контрапротести.
"Протестите засягат най-вече средната градска класа и не успяват да разширят социалната си основа", пише "Монд".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
коментари 8 до 15 са на психично болен/платен спамър
Владимир Шаров, „Будьте как дети“ (На български - „Бъдете като децата“, списание Факел, брой 1 за 2008).
Путь Ленина в детство был и началом его собственного пути в Святую землю — и это главное. Пусть и дальше по временам он шел в Иерусалим не слишком уверенно, бывало, норовил сойти на обочину, а когда Господь его ловил, не каялся, а, как маленький, оправдывался,спрашивал, почему для него, Ленина, уйти в детство — то же самое, что уйти в смерть? Ведь это нечестно, и тут же понимал, что нет, честно: …
чересчур много крови он прежде пролил.
За неполных два года Ленин разучился читать, писать, считать, говорить, а частью и понимать слова. Иногда он даже пугался, как стремительно возвращается в детство. С января двадцать третьего года он уже не умел сам одеваться, пользоваться зубной щеткой.
Осипов — специалист по педологии, экспериментальной педагогике и психоневрологии — осенью двадцать третьего года
опубликовал в “Вестнике психиатрии” статью (за ней пошли десятки других), которая называлась “О контрреволюционном комплексе у
душевнобольных”. Явно намекая на своего пациента, он писал: “Такой анамнез характерен прежде всего для больных сифилисом на его поздних стадиях, — и дальше: — Подобные больные с большим постоянством свергают советский строй, этим занимается чуть ли не каждый экспансивный паралитик. В итоге контрреволюционные идеи, контрреволюционный комплекс достиг у нас почти пандемического распространения”.
18 мая 1922 года. Троцкому: Рабочие на Западе подкуплены и
обуржуазились, надежды на них нет. Другое дело — бездомные дети.
Они, единственные, в старой жизни ничего не ценят, готовы все начать с чистого листа. На детей и следует ставить. Но есть одна опасность: как буржуазия обошлась с пролетариатом, так и здесь некстати нашедшиеся родители наверняка примутся сманивать своих чад, умасливать их теплом, сытостью, домашним уютом. Дети должны знать, что это обман, ложь. Их, чистых и невинных, ждет лишь Христос — сам тоже ребенок.
И сразу Дзержинскому: детдомовцам еще решительнее, чем пролетариату, нечего терять. Мало ценя жизнь, они, единственные, готовы подчистую выжечь грех, из которого она целиком состоит. Уверен, они будут безжалостны к врагам революции. Для нас полезно и то, что они легко сбиваются в стаи. Вся встреча не продолжалась и пяти минут. Ленин задал ребенку один-единственный вопрос: что при всех обстоятельствах необходимо делать коммунарам, чтобы у них хватило сил дойти до Святой земли? Тот, не задумываясь, ответил, вернее, простучал по руке Демидова: “Перед каждым серьезным переходом, взявшись за руки, петь хором. — И пояснил: — Тепло, вибрация, которая при пении передается из руки в руку, и есть Святой дух. Он поможет им преодолеть любые трудности”.
Во-первых, из кого. Для Ленина ответ очевиден: из слепоглухонемых детей. Причем целиком. Он пишет Дзержинскому: перед нами особый путь развития и особый тип людей. Конечно, когда ребенок не видит и не слышит, — это огромная беда, трагедия, но испытания, которые тебя не убили, которые ты вынес, толкают вперед. Ленин повторяет слова Вильяма Штерна: “То, что человека не губит, делает его сильнее”. Неправильно думать, продолжает он дальше, что если ребенок от рождения глух и слеп, все, что мы видим и слышим, для него вовсе не существует. Убеждение, что слепота — вечное пребывание во тьме — ложная, никчемная попытка зрячих проникнуть в чужой мир.
Ленин настаивал, что поход детей в Святую землю ни в коей мере не должен стать чисто военным предприятием, за образец скорее следует взять собственное его, Ленина, возвращение в детство. Когда ими троими обсуждался вопрос, кто и как будет руководить движением в целом и его отдельными отрядами, Ленин решительно потребовал, чтобы у коммунаров не было начальников из взрослых.
Тому же Троцкому две недели спустя: “Колонны коммунаров в разное
время и разными дорогами пойдут и пойдут в Святую землю. Кто, плутая по горным тропам, кто прямо, будто путь им прочертили по линейке, но это не важно. Не важно вообще ничего: ни голод, ни холод, ни даже дикие звери. Пусть десятки тысяч из них убьют, а другие тысячи похитят и продадут в рабство, даже если один-единственный дойдет и обратится к Господу, он всех отмолит, всех спасет”. И закончил словами, которые скоро стали пионерской клятвой: “Один за всех и все за одного!!!”.
В письме походу детей в Святую землю посвящено четыре пункта.
Первый: коммунары — те же вифлеемские младенцы, что два тысячелетия назад пошли на заклание вместо Иисуса. С радостью отдали свои жизни, укрывая Христа от преступного Ирода, пославшего убить только что народившегося Царя Иудейского. Спася Сына Божьего, они спасут и весь людской род. Второй: безгрешные и невинно убиенные, они — те тельцы без изъяна и порока, каких и следует приносить в жертву Всевышнему. Третий: страдания, которые они, чистые и ничем не запятнанные, претерпели в своей жизни, дадут им силы, чтобы дойти до Иерусалима. Четвертый (он очень близок к тому, что говорил энцам Перегудов; в черновике перед ним стоит жирный знак вопроса): может быть, Христу и не надо было взрослеть. Споры с фарисеями, чудеса, исцеления, даже смерть на кресте и воскресение — все это было необязательным: останься Сын Божий младенцем, как и их — Его жертва была бы полнее, и род Адамов был бы уже спасен.
Они говорили, что несколько месяцев, причем не таясь, Алексей
Николаевич убеждал воспитанников Коммуны, что только они, дети, они единственные могут спасти наш несчастный мир, и главное, что
необходимо для победы над злом, — освободить Святую землю. Будучи
учителем географии, он на уроках показывал им кратчайшие пути из
Таганрога через Кавказ, Анатолию и Сирию в Палестину. Чекисты собираются готовить из беспризорников новейших кочевников, номадов — кадры для скорой мировой революции.
Однажды, будто вторя Ленину, Никодим заговорил о том, что революция, ее цель и смысл — возвращение в детство. Люди безмерно устают от сложности жизни, от тысяч и тысяч лазеек, закоулков и тупиков, в которых хоронится грех и откуда его ничем не выкорябаешь. Не сразу, но они приходят к выводу, что единственное назначение сложности как раз в этом — укрывать, давать приют злу, и, пока ее не разрушишь, о спасении нечего и думать.
Революция есть попытка вновь жестко разделить добро и зло, сделать мир столь же простым и ясным, что и до грехопадения. Отсюда чувство правоты, радость, восторг, ликование, которые, несмотря на все бедствия, все страдания, она рождает в людях
В какую сторону ни возьми, мы всегда идем к Иерусалиму: расширение империи есть единственно верный, надежный путь к Господу. Так или иначе, прежде нежели под скипетром русского царя не окажется весь земной шар — в числе прочих земель и Палестина — Царствие Божие ведь не установится.
Какво са патили от кръстоносци нашите западноевропейски приятели по богомилска линия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Албигойски_кръстоносен_поход
След превземането на Йерусалим и Църквата на Гроба Господен клетвата на кръстоносците е изпълнена. Въпреки това мнозина се връщат преди да стигнат Йерусалим, а много кръстоносци изобщо не напускат Европа. Когато става известен успеха на похода, тези хора са обиждани и осмивани от своите семейства и заплашвани с отлъчване от духовниците. Много кръстоносци, които остават до превземането на Йерусалим, също се завръщат у дома. Според Фюлше от Шартр през 1100 година в новосъздаденото кралство остават …
едва няколкостотин рицари. През 1101 година е организиран нов поход, включващ Етиен дьо Блоа и Юг дьо Вермандоа, които се завръщат преди превземането на Йерусалим. Този поход е почти унищожен от селджуките в Мала Азия, но оцелелите подсилват кралството след пристигането си в Палестина. През следващите години помощ оказват и италианските търговци, които се установяват в сирийските пристанища, както и религиозните и военни ордени на тамплиерите и хоспиталиерите, създадени при управлението на Балдуин I.
И още много и интересно, особено от германската Уикипедия.
Обсада на Йерусалим
Продължавайки на юг по брега на Средиземно море, кръстоносците не срещат сериозна съпротива, тъй като местните владетели предпочитат да сключват мир с тях и да ги снабдяват със стоки, вместо да се бият. На 7 май кръстоносците достигат Йерусалим, който едва година преди това е отнет от селджуките от египетските Фатимиди.
Както и при Антиохия, кръстоносците подлагат града на продължителна обсада, при която самите те претърпяват големи загуби, поради липсата на храна и вода около …
Йерусалим. По оценки от 7 000 рицари, включили се в Кръстоносния поход на принцовете, оцеляват едва 1 500. Те са изправени пред задача, изглеждаща невъзможна, но духът им е повдигнат, когато един монах обявява, че е получил божествено видение. Той ги убеждава да направят боси процесия около стените на града, след което той ще падне за девет дни, както в библейската история за Исус Навиев и обсадата на Йерихон. На 8 юли 1099 година кръстоносците провеждат процесията. Междувременно са построени обсадни съоръжения и седем дни по-късно, на 15 юли те успяват да приключат обсадата, подкопавайки стените и влизайки в града.
През последвалия следобед, вечер и на другата сутрин, кръстоносците избиват почти всички жители на Йерусалим. Мюсюлмани, евреи и ПРАВОСЛАВНИ са изклани без разлика. Въпреки че много мюсюлмани търсят защита в Соломоновия храм, на чието място днес се намира джамията Ал Акса, кръстоносците оставят живи малцина. Според анонимната хроника Gesta Francorum, смятана от някои за преувеличеното описание на клането, "...касапницата беше толкова голяма, че нашите хора газеха в кръв до глезените...". Танкред предявява претенции към квартала на Храма и предлага защита на някои мюсюлмани, намиращи се там, но не успява да ги спаси от хората си. Според Фюлше от Шартър: "И наистина, ако бяхте там, щяхте да видите краката ни оцветени до глезените от кръвта на убитите. Но какво повече мога да предам? Никой от тях не беше оставен жив. Нито жени, нито деца бяха пощадени."
Първи кръстоносен поход
Разпадането на Каролингската империя в предишните столетия, заедно с относителната стабилност на европейските граници след християнизацията на викингите и маджарите, създават цяла класа войници, които са без друго занимание, освен да се бият помежду си и да тероризират селското население.
Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антисемитизмът съществува от векове, Първият кръстоносен поход отбелязва първите …
масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа. От началото на лятото на 1096 година германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с неверниците, когато има неверници и съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства. Хиляди евреи са избити, въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
Да напомним, прочее, малко от историята на тези походи (общо около 19 на брой).
Детски кръстоносен поход
Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50000 деца от Франция и Германия през 1212 година, а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни, и единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били …
продадени в робство. Предварително уговорени за продажба от венецианците и натоварени като стока по корабите. В харемите преди този поход е потънал също така и кръстоносният поход на монахините.
Един модерен прочит на детския кръстоносен поход в трагикомична импликация към Октомврийската революция ни даде един голям съвременен автор, Владимир Шаров, в своята „Будьте как дети“ („Бъдете като децата“, списание Факел, брой 1 за 2008).
Изведеното тук в заглавие ...КРЪСТОНОСЕН ПОХОД... (заето от злополучно вметнатото в оригиналната статия „crusade to clean up Bulgarian politics“) внася допълнителна тъжна ирония в нашите кривозамислени и затова криворазбрани протести.
Поради дълбоката неграмотност на нашите медиАвисти, то пренебрегва общопризнатата негативна конотация на понятието „кръстоносен“, и то далеч не само сред мюсюлманската част от модерния свят. Доказателство? Пуснете в Гуглето едновременно двете думички crusade jihad.
Да …
напомним, прочее, малко от историята на тези походи (общо около 19 на брой).
Детски кръстоносен поход
Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50000 деца от Франция и Германия през 1212 година, а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни, и единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство. Предварително уговорени за продажба от венецианците и натоварени като стока по корабите. В харемите преди този поход е потънал също така и кръстоносният поход на монахините.
Един модерен прочит на детския кръстоносен поход в трагикомична импликация към Октомврийската революция ни даде един голям съвременен автор, Владимир Шаров, в своята „Будьте как дети“ („Бъдете като децата“, списание Факел, брой 1 за 2008).
Първи кръстоносен поход
Разпадането на Каролингската империя в предишните столетия, заедно с относителната стабилност на европейските граници след християнизацията на викингите и маджарите, създават цяла класа войници, които са без друго занимание, освен да се бият помежду си и да тероризират селското население.
Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антисемитизмът съществува от векове, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа. От началото на лятото на 1096 година германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с неверниците, когато има неверници и съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства. Хиляди евреи са избити, въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
Обсада на Йерусалим
Продължавайки на юг по брега на Средиземно море, кръстоносците не срещат сериозна съпротива, тъй като местните владетели предпочитат да сключват мир с тях и да ги снабдяват със стоки, вместо да се бият. На 7 май кръстоносците достигат Йерусалим, който едва година преди това е отнет от селджуките от египетските Фатимиди.
Както и при Антиохия, кръстоносците подлагат града на продължителна обсада, при която самите те претърпяват големи загуби, поради липсата на храна и вода около Йерусалим. По оценки от 7 000 рицари, включили се в Кръстоносния поход на принцовете, оцеляват едва 1 500. Те са изправени пред задача, изглеждаща невъзможна, но духът им е повдигнат, когато един монах обявява, че е получил божествено видение. Той ги убеждава да направят боси процесия около стените на града, след което той ще падне за девет дни, както в библейската история за Исус Навиев и обсадата на Йерихон. На 8 юли 1099 година кръстоносците провеждат процесията. Междувременно са построени обсадни съоръжения и седем дни по-късно, на 15 юли те успяват да приключат обсадата, подкопавайки стените и влизайки в града.
През последвалия следобед, вечер и на другата сутрин, кръстоносците избиват почти всички жители на Йерусалим. Мюсюлмани, евреи и ПРАВОСЛАВНИ са изклани без разлика. Въпреки че много мюсюлмани търсят защита в Соломоновия храм, на чието място днес се намира джамията Ал Акса, кръстоносците оставят живи малцина. Според анонимната хроника Gesta Francorum, смятана от някои за преувеличеното описание на клането, "...касапницата беше толкова голяма, че нашите хора газеха в кръв до глезените...". Танкред предявява претенции към квартала на Храма и предлага защита на някои мюсюлмани, намиращи се там, но не успява да ги спаси от хората си. Според Фюлше от Шартър: "И наистина, ако бяхте там, щяхте да видите краката ни оцветени до глезените от кръвта на убитите. Но какво повече мога да предам? Никой от тях не беше оставен жив. Нито жени, нито деца бяха пощадени."
След превземането на Йерусалим и Църквата на Гроба Господен клетвата на кръстоносците е изпълнена. Въпреки това мнозина се връщат преди да стигнат Йерусалим, а много кръстоносци изобщо не напускат Европа. Когато става известен успеха на похода, тези хора са обиждани и осмивани от своите семейства и заплашвани с отлъчване от духовниците. Много кръстоносци, които остават до превземането на Йерусалим, също се завръщат у дома. Според Фюлше от Шартр през 1100 година в новосъздаденото кралство остават едва няколкостотин рицари. През 1101 година е организиран нов поход, включващ Етиен дьо Блоа и Юг дьо Вермандоа, които се завръщат преди превземането на Йерусалим. Този поход е почти унищожен от селджуките в Мала Азия, но оцелелите подсилват кралството след пристигането си в Палестина. През следващите години помощ оказват и италианските търговци, които се установяват в сирийските пристанища, както и религиозните и военни ордени на тамплиерите и хоспиталиерите, създадени при управлението на Балдуин I.
И още много интересно, особено в германската Уикипедия
Изведеното тук в заглавие ...КРЪСТОНОСЕН ПОХОД... (заето от злополучно вметнатото в оригиналната статия „crusade to clean up Bulgarian politics“) внася допълнителна тъжна ирония в нашите кривозамислени и затова криворазбрани протести.
Поради дълбоката неграмотност на нашите медиАвисти, то пренебрегва общопризнатата негативна конотация на понятието „кръстоносен“, и то далеч не само сред мюсюлманската част от модерния свят. Доказателство? Пуснете в Гуглето едновременно двете думички crusade jihad.
Да …
напомним, прочее, малко от историята на тези походи (общо около 19 на брой).
Детски кръстоносен поход
Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50000 деца от Франция и Германия през 1212 година, а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни, и единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство. Предварително уговорени за продажба от венецианците и натоварени като стока по корабите. В харемите преди този поход е потънал също така и кръстоносният поход на монахините.
Един модерен прочит на детския кръстоносен поход в трагикомична импликация към Октомврийската революция ни даде един голям съвременен автор, Владимир Шаров, в своята „Будьте как дети“ („Бъдете като децата“, списание Факел, брой 1 за 2008).
Първи кръстоносен поход
Разпадането на Каролингската империя в предишните столетия, заедно с относителната стабилност на европейските граници след християнизацията на викингите и маджарите, създават цяла класа войници, които са без друго занимание, освен да се бият помежду си и да тероризират селското население.
Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антисемитизмът съществува от векове, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа. От началото на лятото на 1096 година германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с неверниците, когато има неверници и съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства. Хиляди евреи са избити, въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
Обсада на Йерусалим
Продължавайки на юг по брега на Средиземно море, кръстоносците не срещат сериозна съпротива, тъй като местните владетели предпочитат да сключват мир с тях и да ги снабдяват със стоки, вместо да се бият. На 7 май кръстоносците достигат Йерусалим, който едва година преди това е отнет от селджуките от египетските Фатимиди.
Както и при Антиохия, кръстоносците подлагат града на продължителна обсада, при която самите те претърпяват големи загуби, поради липсата на храна и вода около Йерусалим. По оценки от 7 000 рицари, включили се в Кръстоносния поход на принцовете, оцеляват едва 1 500. Те са изправени пред задача, изглеждаща невъзможна, но духът им е повдигнат, когато един монах обявява, че е получил божествено видение. Той ги убеждава да направят боси процесия около стените на града, след което той ще падне за девет дни, както в библейската история за Исус Навиев и обсадата на Йерихон. На 8 юли 1099 година кръстоносците провеждат процесията. Междувременно са построени обсадни съоръжения и седем дни по-късно, на 15 юли те успяват да приключат обсадата, подкопавайки стените и влизайки в града.
През последвалия следобед, вечер и на другата сутрин, кръстоносците избиват почти всички жители на Йерусалим. Мюсюлмани, евреи и ПРАВОСЛАВНИ са изклани без разлика. Въпреки че много мюсюлмани търсят защита в Соломоновия храм, на чието място днес се намира джамията Ал Акса, кръстоносците оставят живи малцина. Според анонимната хроника Gesta Francorum, смятана от някои за преувеличеното описание на клането, "...касапницата беше толкова голяма, че нашите хора газеха в кръв до глезените...". Танкред предявява претенции към квартала на Храма и предлага защита на някои мюсюлмани, намиращи се там, но не успява да ги спаси от хората си. Според Фюлше от Шартър: "И наистина, ако бяхте там, щяхте да видите краката ни оцветени до глезените от кръвта на убитите. Но какво повече мога да предам? Никой от тях не беше оставен жив. Нито жени, нито деца бяха пощадени."
След превземането на Йерусалим и Църквата на Гроба Господен клетвата на кръстоносците е изпълнена. Въпреки това мнозина се връщат преди да стигнат Йерусалим, а много кръстоносци изобщо не напускат Европа. Когато става известен успеха на похода, тези хора са обиждани и осмивани от своите семейства и заплашвани с отлъчване от духовниците. Много кръстоносци, които остават до превземането на Йерусалим, също се завръщат у дома. Според Фюлше от Шартр през 1100 година в новосъздаденото кралство остават едва няколкостотин рицари. През 1101 година е организиран нов поход, включващ Етиен дьо Блоа и Юг дьо Вермандоа, които се завръщат преди превземането на Йерусалим. Този поход е почти унищожен от селджуките в Мала Азия, но оцелелите подсилват кралството след пристигането си в Палестина. През следващите години помощ оказват и италианските търговци, които се установяват в сирийските пристанища, както и религиозните и военни ордени на тамплиерите и хоспиталиерите, създадени при управлението на Балдуин I.
и още много интересно, особено в немската Уикипедия
@3: Пет пари не давам за корупцията извън БГ. Ние трябва да ликвидираме нашата.