Биляна Плавшич- пътят до Трибунала в Хага

Биляна Плавшич e родена на 7 юли 1930 в гр. Тузла, днешна Босна и Херцеговина. Завършила e биология в университета в Загреб. Специализирала две години в САЩ. Преподавател по биология и декан на факултета в Сараево. Член на Сръбската демократическа партия /СДП/ в Босна от 1990 г. Оттогава датират публичните ѝ националистически изявления, като това, че "смесените бракове между сърби и мюсюлмани водят до размяна на гени между етническите групи и до упадък на сръбската нация". Известна с това, че обявява за "голям патриот" сръбския главорез Желко Ражнятович-Аркан.

От 18 ноември 1990 до април 1992 Плавшич е член на колективното председателство на Босна и Херцеговина. От януари 1991 до април 1992 е председател на Съвета за Защита на Конституционния ред в президентството на Босна. От 28 февруари 1992 до 12 май 1992 е член на председателството на т. нар. Република Сръбска в Босна. На 12 май 1992 става член на тричленното председателство на Република Сръбска, чийто председател е Радован Караджич. От началото на юни 1992 до 17 декември 1992 работи във военното председателство на Република Сръбска. От 30 ноември 1992 е член на Върховното командване на въоръжените сили на РС.

През 1992 г., когато Плавшич е заемала едни от най-високите постове както в легитимното ръководство на Босна, така и в самообявилата се Република Сръбска, са изградени лагери за мюсюлмани и хървати, убити са десетки хиляди несърби, стотици хиляди са депортирани или оставени без дом, разрушени са стотици католически църкви и джамии. Тогавашната цел на сърбите в Босна /в значителна степен реализирана/ е да изградят своя етнически чиста територия, която да бъде съставна част от Югославската федерация.

С постовете, които е заемала, Плавшич е била отговорна за разгръщането на Босненската сръбска Териториална отбрана в мир и война, както и за използването на полицията във война и други извънредни ситуации. Военната обстановка и повсеместната мобилизация са обявени на 15 април 1992. Медиите от онова време цитират поздравленията на Плавшич за дейността на босненските сръбски сили.

През 1995 г. започва процес на разцепление сред босненските сърби, които се разделят на ултранационалисти /начело с Радован Караджич/ и на по-умерени /начело с Биляна Плавшич/. Тогава Западът започва да я подкрепя, виждайки в нейната прагматичност шанс да обезсили Караджич.

Плавшич подкрепя спазването на Дейтънския мирен договор от декември 1995 - факт, който по-късно ѝ осигурява смекчаващи вината обстоятелства в съда.

През юни 1996 Плавшич става президент на Република Сръбска. През 1998 Плавшич губи президентските избори и оттогава живее под охрана.

Обвинението срещу Биляна Плавшич в Хагския трибунал е повдигнато на 7 април 2000 за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. На 10 януари 2001 Биляна Плавшич се предава доброволно на съда в Хага, пледира "невинен" по всички обвинения и влиза в затвора на трибунала. Материалите на прокуратурата по обвинителния акт съдържат 104 000 страници.

На 2 октомври 2002, когато Плавшич изненадващо се призна за виновна в едно от престъпленията срещу човечеството /преследване по етнически, расов или религиозен признак/, прокурорът оттегли 7 от обвиненията си, в това число и обвинението в извършване на геноцид.

На 17 декември 2002 свидетели по делото Плавшич станаха бившият държавен секретар на САЩ Мадлийн Олбрайт и бившият пратеник на Европейската общност за Босна Карл Билт. И двамата посочиха причастността на Плавшич към престъпленията, но и положителната ѝ роля в налагането на Дейтънските споразумения, сложили край на войната в Босна. Друг призован свидетел не сподели това двойно схващане - оцелелият от Аушвиц Ели Визел, който получи нобеловата награда за мир през 1986, посочи пред съда, че престъпленията срещу човечеството не подлежат на извинение. Той добави, че наказанието им чрез съдебен процес е от универсално значение за цялото човечество.

Присъдата на Биляна Плвшич ще бъде произнесена след 20 януари 2003 г.