Биогоривата може да се окажат по-вредни от въглищата

Биогоривата, на които се разчита за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, може и да имат първоначален положителен ефект, но в дългосрочна перспектива те се оказват по-вредни за климата от изкопаемите горива като въглища и петрол, които заместват. Това сочат
две нови изследвания, проведени по поръчка на организацията за защита на птиците "БърдЛайф Интернешънъл", Европейското бюро по околна среда и "Транспорт и околна среда“, оповестени в понеделник.

Според новите анализи Европа има сериозен проблем с отчитането на въглерода, който застрашава да подкопае истинността на схемата за търговия с парникови квоти, тъй като са налице основни пропуски.

Насърчаването на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) е ключов елемент в стремежа за намаляване на климатичните промени. Новите данни обаче показват, че е възможно те всъщност да увеличават емисиите от парникови газове в сравнение с изкопаемите горива, тъй като разходът на въглерод при много от източниците на биоенергия е висок, посочват от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Добивът на дървесна биомаса и свързаните с него промени в управлението на горите водят до големи непосредствени емисии на парникови газове. Създава се "въглероден дълг“, за чието изплащане чрез повторно улавяне в почвата и растителността на освободения въглерод ще бъдат необходими десетилетия, ако не и столетия, сочат анализите.

В законодателството на ЕС елементът "време“ е пренебрегнат, което означава, че предвиденото на хартия намаляване на въглерода до 2020 г. няма да съответства на случващото се в действителност. В резултат биомасата може да се окаже по-вредна за климата от изкопаемите горива, които замества.

За изпълнение на заложените в директивите цели, държавите членки на ЕС ще трябва да разчитат не само на собствените си ресурси, но и на внос на биогорива. По този начин ще се насърчи увеличаването на производството на биогорива в целия свят. Тоест част от отговора на това растящо търсене на биогорива в ЕС ще бъде увеличаването на площта на земеделските земи в други части на света. Така се постига т.нар. недиректно изменение в ползването на земите.

Плановете за увеличаване на използването на биогорива в Европа през следващите десет години ще причинят промяната в предназначението на 69 000 кв. км земи по света, допълват авторите на изследванията. Ако европейските страни не променят техните планове за добив на бензин и дизел от земеделски култури до 2020 г., територия с площ, два пъти по-голяма от площта на Белгия, ще трябва да бъде засята със земеделски култури за производство на биогорива. Това ще застраши много гори и други естествени екосистеми, както и съществуването на зависимите от тях местни общности.

Ако политиката на ЕС не се промени, допълнителните количества биогорива, които Европа ще използва през следващото десетилетие, ще окажат средно 81 до 167% по-вредно влияние върху климатичните промени в сравнение с конвенционалните, изкопаеми горива, пише още в докладите.

Според техните автори трябва да се въведат изчерпателни, изрични и добре прилагани стандарти за устойчиво производство на биогоривата, за да е сигурно, че биоенергията наистина ще отговаря на определението "зелена енергия“.

“За да постигне целта "20-20-20" на ЕС, България ще трябва значително да увеличи ВЕИ-дела в крайното енергийно потребление. Биомасата може да изиграе много важна роля, но само ако използването ѝ става в баланс с природата”, коментира Ваня Рътарова, отговорник по опазване на горите в БДЗП.

Във връзка с това организацията работи активно за създаването на национална схема за устойчиво производство и ползване на биомаса за енергийни нужди, която да включва различни задължителни критерии като забрана за добив на дървесина за производството на енергия от значими за опазване на биоразнообразието гори, ограничения върху ползването на мъртва дървесина като биомаса, забрана за залесяване на енергийни култури върху значителни площи в богати на биоразнообразие райони, забрана за използване на ГМО и др.

Според Рътарова трябва да се положат по-големи усилия за намаляване на енергийните нужди, за повишаване на енергийната ефективност, както и за намаляване на емисиите от парникови газове. “Само ако се работи на различни нива и се осигури кохерентност на политиките, увеличаването на дела на ВЕИ няма да има негативни последствия върху природните екосистеми и ще даде положителни резултати в борбата с измененията в климата”, допълва експертът от БДЗП.