Битка в ЕС за единна позиция по Ирак

15-те страни-членки на Европейския съюз са приели да се спомене изразът "употреба на сила като последно средство" в проекта за общия текст за Ирак, подготвен от гръцкото председателство, съобщи министърът на външните работи на Люксембург Лиди Полфер, цитирана от АФП.

"Тази формула бе приета от всички, включително от Германия", каза г-жа Полфер на журналистите след съвещанието на ръководителите на дипломацията на 15-те, натоварени да подготвят срещата на високо равнище на европейските лидери.

Подобно споменаване е новост в сравнение с общата позиция от 27 януари, съгласувана от министрите на външните работи, отбелязва АФП.

"Още няма съгласие колко време трябва да бъде отпуснато на инспекторите на ООН", добави г-жа Полфер. "Съветът за сигурност е този, който ще определи сроковете, ние можем само да изразим принципите", уточни тя.

Г-жа Полфер е оптимист за възможността лидерите на 15-те да се споразумеят за общ текст на срещата си тази вечер. "Всички съзнават, че постигането на единодействие е жизненоважно за авторитета на Европа", поясни тя.

Френският президент Жак Ширак повтори, че Франция ще се противопостави на прибързани решения за военна акция срещу Ирак. Според него не е нужна втора резолюция на ООН за Ирак, докато продължават оръжейните инспекции, съобщи Би Би Си.

В Брюксел започна извънредната среща на ръководителите на ЕС за изработване на обща позиция по иракската криза, предшествана от заседание на външните министри. Утре 10-те страни от първата вълна за членство в ЕС, заедно с България, Румъния и Турция ще бъдат информирани за решението на 15-те.

Мнението на Ширак е в силен контраст с настояването на Великобритания и Испания ЕС да не забранява използването на военна сила срещу Ирак. Британският външен министър Джак Стро повтори, че не е нужна нова резолюция на ООН за удар срещу Багдад, тъй като Резолюция 1441 от ноември м.г. "ни дава санкцията, от която се нуждаем". Той обаче изтъкна, че от политическа гледна точка е за предпочитане да има втора резолюция.

Белгия предложи решение в подкрепа на усилията на ООН за мерно решение на кризата.

Би Би Си припомня, че държавите, които поддържат твърдата позиция на САЩ се сблъскват със сериозната съпротива на общественото мнение, отбелязвайки мащабните антивоенни протести през последния уикенд.

Франция, Германия и Гърция, която в момента председателства ЕС, искат да възпрат Америка от война с Ирак. От друга страна, Великобритания, Италия и Испания са сред основните поддръжници на твърдата позиция на САЩ срещу Саддам Хюсеин. В тези три държави се проведоха най-големите антивоенни протести - над 1 милион души излязоха в Лондон, Барселона и Рим, призовавайки правителствата си да се откажат от инвазията.

Войната срещу Ирак може да бъде "много трудна" при тази обществена съпротива срещу военните действия, заяви по-рано днес Джак Стро. В изявление пред Би Би Си Стро окачестви антивоенните демонстрации през уикенда като "много, много големи, вероятно най-големите в демократичната история на Лондон", предаде АП. По думите на министъра британското правителство трябва да се съобразява с общественото мнение.

Шефът на ЕС по външна политика Хавиер Солана се опита да подчертае сферите на съгласие между страните-членки на ЕС преди началото на срещата. "Мисля, всички са съгласни, че войната може да стане необходима в определен момент, но ние все още не сме стигнали до него", заяви Солана.

Ние трябва да приложим всички средства на дипломацията и всички възможности за удължаване работата на инспекторите, отбеляза той.

Никой не вярва, че в края на срещата на ЕС някой от участниците ще си промени мнението, коментира кореспондентът на Би Би Си. В същото време обаче страните от ЕС ще трябва да решават дали и по какъв начин те могат да спасят разрушената мечта за единна европейска политика.

Много е вероятно държавните ръководители на ЕС да се съгласят, че централна роля има ООН. В това отношение участието на генералния секретар на ООН Кофи Анан ще има решаващо значение.

Срещата на ЕС започна часове след като 18-те страни - членки на комитета по планиране на отбраната в НАТО одобриха американското предложение за подкрепа на Турция. То предвижда разполагането на ракетни комплекти Пейтриът, разузнавателни самолети Ауакс и на части за химическа и биологична защита.

Германия и Белгия оттеглиха совите възражения. Франция, която не е член на военната структура, не взе участие в дискусията. Тя излезе от военната структура на НАТО през 1966 г. и участва само в политическия съвет.

"Атлантическата солидарност надделя", заяви генералният секретар на Алианса Джордж Робъртсън. "Ние сме способни колективно да преодоляваме разногласията".

В същото време Турция отлага разрешението си САЩ да използват територията на страната за откриване на северен фронт при евентуална война в Ирак. Независимо че НАТО успя да преодолее разрива и се съгласи да предостави военна помощ на Турция, Анкара ще изчака договарянето на финансови компенсации от САЩ.