Битката на Европа за Западните Балкани

Дълги години Брюксел приемаше за даденост, че външните граници на Европейския съюз са непоклатими, но сега предлага присъединяването на някои от най-бедните страни, в противовес на влиянието на Русия, Китай и Турция на Балканите, пише в сряда британският "Файненшъл таймс".

ЕК или Путин – кой ще получи Западните Балкани, пита германският в. "Ди Велт", докато "Тагесцайтунг" говори за "националистическите, корумпирани и псевдодемократични режими" в региона и изразява съмнение, че ЕС има адекватна стратегия.

"Файненшъл тамс" припомня, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща миналата година да предложи на шестте страни от Западните Балкани "правдоподобна" перспектива за влизане в ЕС. Тази седмица той публикува и стратегия, обясняваща какво означава това и изрази надежда, че някои от шестте страни ще се присъединят към блока до 2025 г.

Ентусиазмът в ЕС по повод разширяването му е в значителна степен изпарен, отбелязва изданието, но допълва, че приемането на страните от посткомунистическия Изток си остава едно от главните постижения на ЕС.

Сътрудничеството с държавите от Западните Балкани е важно от гледна точка на опита на ЕС да контролира миграцията и обещанието за членство в ЕС стана важен стимул за правителствата да приемат сложни решения, пише "Файненшъл таймс". Сърбия, например, се съгласи на по-големи отстъпки по отношение на Косово. При това само 26% от сърбите в момента смятат, че членството в ЕС е нещо хубаво. Ако ЕС отстъпи, то други – Русия и Турция – са готови да запълнят вакуума, допълва вестникът.

Изданието акцентира върху общите проблеми на страните от Западните Балкани – връзки на политиците с организираната престъпност, корупция и повсеместен натиск над медиите. При това нито една от тези страни не може да бъде назована страна с функционираща пазарна икономика.

Според "Файненшъл таемс" е правилно ЕС да изисква от претендиращите за членство държави преди това да оправят отношенията си със съседите – независимо дали става дума за отказа на Сърбия да признае Косово или пререканията на Македония за името ѝ с Гърция. Тези конфликти или вирулентният щам на етнонационализма, който ги подхранва – е невъзможно да бъдат внесени в ЕС.

Брюксел смята, че до 2025 г. най-добре подготвени за присъединяване към ЕС ще са Сърбия и Черна гора, но вратите са отворени и пред Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония.

"Уолстрийт джърнал" отбелязва притесненията на ЕС от нарастването на инвестициите на Китай и Саудитска Арабия в региона. Русия отново се утвърждава, историческите връзки с Турция се възстановяват, пише изданието.

Като примери за външно влияние се посочва това, че саудитците строят джамии и курорти в Босна, а турското правителство реставрира мостове и джамии. Китайска банка финансира строителството на железопътна линия в Сърбия и сключи договор за автомагистрала в Черна гора.

Западните държави обвиняват руското разузнаване, че поддържа босненските сепаратисти както и настроените против ЕС националисти, които в края на 2016 г. направиха неуспешен опит за покушение срещу премиера на Черна гора. Москва отхвърля да има каквато и да е намеса.

"Тагесцайтунг" акцентира върху това, че Брюксел няма ясна концепция за Западните Балкани.

Изглежда, че от Сараево до Скопие упорито се налагат настроения от типа: ако вие не ни искате, ще си намерим други партньори.

В същото време в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина властват националистически, корумпирани и псевдодемократични режими, враждуващи помежду си. Според мнозина критици ЕС няма стратегия по преодоляването на тези конфликти.

Ако се съди по днешната ситуация, Сърбия и Черна гора не бива да бъдат обнадеждавани с перспектива да влязат в ЕС през 2025 г. Но Западните Балкани имат толкова сериозна геостратегическа тежест, че те следва да бъдат приобщени, пише "Ди Велт". Изданието също така отбелязва, че Русия, Турция, Китай, Садитска Арабия и Катар вече години наред се опитват да разширят своето влияние в региона.

Днес за Европа е важно в най-кратки срокове да гарантира своето влияние там. Според изданието, ако Западните Балкани не бъдат присъединени към ЕС, в Сърбия и Черна гора може да избухнат масови безредици, които да се прехвърлят и към съседни страни, превръщайки ги в удобна хапка за стратег като Владимир Путин.