Битката на Европа за Западните Балкани

Битката на Европа за Западните Балкани

Дълги години Брюксел приемаше за даденост, че външните граници на Европейския съюз са непоклатими, но сега предлага присъединяването на някои от най-бедните страни, в противовес на влиянието на Русия, Китай и Турция на Балканите, пише в сряда британският "Файненшъл таймс".

ЕК или Путин – кой ще получи Западните Балкани, пита германският в. "Ди Велт", докато "Тагесцайтунг" говори за "националистическите, корумпирани и псевдодемократични режими" в региона и изразява съмнение, че ЕС има адекватна стратегия.

"Файненшъл тамс" припомня, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща миналата година да предложи на шестте страни от Западните Балкани "правдоподобна" перспектива за влизане в ЕС. Тази седмица той публикува и стратегия, обясняваща какво означава това и изрази надежда, че някои от шестте страни ще се присъединят към блока до 2025 г.

Ентусиазмът в ЕС по повод разширяването му е в значителна степен изпарен, отбелязва изданието, но допълва, че приемането на страните от посткомунистическия Изток си остава едно от главните постижения на ЕС.

Сътрудничеството с държавите от Западните Балкани е важно от гледна точка на опита на ЕС да контролира миграцията и обещанието за членство в ЕС стана важен стимул за правителствата да приемат сложни решения, пише "Файненшъл таймс". Сърбия, например, се съгласи на по-големи отстъпки по отношение на Косово. При това само 26% от сърбите в момента смятат, че членството в ЕС е нещо хубаво. Ако ЕС отстъпи, то други – Русия и Турция – са готови да запълнят вакуума, допълва вестникът.

Изданието акцентира върху общите проблеми на страните от Западните Балкани – връзки на политиците с организираната престъпност, корупция и повсеместен натиск над медиите. При това нито една от тези страни не може да бъде назована страна с функционираща пазарна икономика.

Според "Файненшъл таемс" е правилно ЕС да изисква от претендиращите за членство държави преди това да оправят отношенията си със съседите – независимо дали става дума за отказа на Сърбия да признае Косово или пререканията на Македония за името ѝ с Гърция. Тези конфликти или вирулентният щам на етнонационализма, който ги подхранва – е невъзможно да бъдат внесени в ЕС.

Брюксел смята, че до 2025 г. най-добре подготвени за присъединяване към ЕС ще са Сърбия и Черна гора, но вратите са отворени и пред Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония.

"Уолстрийт джърнал" отбелязва притесненията на ЕС от нарастването на инвестициите на Китай и Саудитска Арабия в региона. Русия отново се утвърждава, историческите връзки с Турция се възстановяват, пише изданието.

Като примери за външно влияние се посочва това, че саудитците строят джамии и курорти в Босна, а турското правителство реставрира мостове и джамии. Китайска банка финансира строителството на железопътна линия в Сърбия и сключи договор за автомагистрала в Черна гора.

Западните държави обвиняват руското разузнаване, че поддържа босненските сепаратисти както и настроените против ЕС националисти, които в края на 2016 г. направиха неуспешен опит за покушение срещу премиера на Черна гора. Москва отхвърля да има каквато и да е намеса.

"Тагесцайтунг" акцентира върху това, че Брюксел няма ясна концепция за Западните Балкани.

Изглежда, че от Сараево до Скопие упорито се налагат настроения от типа: ако вие не ни искате, ще си намерим други партньори.

В същото време в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина властват националистически, корумпирани и псевдодемократични режими, враждуващи помежду си. Според мнозина критици ЕС няма стратегия по преодоляването на тези конфликти.

Ако се съди по днешната ситуация, Сърбия и Черна гора не бива да бъдат обнадеждавани с перспектива да влязат в ЕС през 2025 г. Но Западните Балкани имат толкова сериозна геостратегическа тежест, че те следва да бъдат приобщени, пише "Ди Велт". Изданието също така отбелязва, че Русия, Турция, Китай, Садитска Арабия и Катар вече години наред се опитват да разширят своето влияние в региона.

Днес за Европа е важно в най-кратки срокове да гарантира своето влияние там. Според изданието, ако Западните Балкани не бъдат присъединени към ЕС, в Сърбия и Черна гора може да избухнат масови безредици, които да се прехвърлят и към съседни страни, превръщайки ги в удобна хапка за стратег като Владимир Путин.

Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?