Битката с незаконния дърводобив без никакъв напредък

Сивият сектор заема 1/3 от сечта и печели 150 млн. лв. годишно, според анализ на WWF

Битката с незаконния дърводобив без никакъв напредък

Никакъв ефект върху незаконния добив на дървесина не са постигнали всички предприети от държавата мерки в периода от 2006 г. до 2017 г. и сивият сектор продължава да е около една трета от сечта и да си осигурява годишни приходи от 150 млн. лв.. Това сочи анализ на Глобалния фонд за дивата природа (WWF) и коалиция "За да остане природа в България“ за ефективността на контрола в горските територии в периода 2013- 2017 г.

Спрямо предишния им такъв доклад за времето от 2006 до 2013 г. не се отчитат никакви промени в негативната тенденция – въведените електронни билети за превоз на дървесина не работят, тъй като все още са разрешени и хартиените; е-търговете за продажба на дървесина са два 3.5 на сто от всички процедури и постигнатите при тях цени са по-високи; има манипулации при маркирането на дърветата за отсичане, които ощетяват собствениците на горите и са в полза на фирмите, спечелили правото на сеч; горските инспектори продължават да са недостатъчно, а наложените глоби за незаконна сеч се събират едва на 15 процента.

Затова екоорганизациите предлагат горската агенция да бъде изведена от земеделското министерство и да стане независим контролен орган, а агроведомството да се занимава само със стопанската дейност в горите. Според тях добивът и продажбата на дърва за огрев и на технологичната дървесина трябва да се разплащат по цени в една и съща мерна единица по цялата верига от добив до краен клиент, за да се избегнат грешки и манипулации при преминаването от една мерна единица в друга. Необходимо е да се увеличат електронните търгове  за дървесина, добита от горските територии с държавна и общинска собственост, а не да се провеждат без достатъчна публичност от горските предприятия, посочи Добромир Добринов от отдел "Гори" на WWF. По данни на организациите единствено Югозападното горско предприятие провежда 10 на сто от търговете си електронно, а останалите почти не прилагат този начин за продажба на дървесината си.

Според природозащитниците трябва също така да се ускори изграждането на единна електронна система с публични данни от планирането, маркирането, ползването, освидетелстването, експедирането и преработката на дървесината.

Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор генерира приходи от 150 млн. лв., цитира представителят на "За да остане природа в България Тома Белев данни от анализа.

По думите му заради слабия контрол в горите и увеличаващата се бедност в малките населени места расте незаконната сеч на дърва за огрев. Според данните в анализа при добити над 6.9 млн. куб. м през 2017 г., незаконната сеч е между 2.4 и 2.7 млн. куб. м. Според официалната статистика под 1 млн. куб. м отиват за износ, около 5.6 млн. кубика се ползват за огрев, в мебелната промишленост отиват 1.3 млн. куб., а шестте големи потребители ползват 1.7 млн. куб. Така се формира надвишението от една трета над официалните данни.

За сравнение предишният доклад на екоорганизациите сочеше 3.7 млн. куб. м незаконен добив при официален от 5.8 процента. Така постигнатият напредък с незаконния дърводобив е ограничен.
Анализът разкрива и практики при маркирането на дърветата за сеч, които ощетяват горските предприятия. Така например, трупи за бичене (100 лв./м3) често се окачествяват като обли занаятчийски материали (на стойност средно 50-70  лв./м3),  а облите материали или  технологичната дървесина на 1 м се окачествява като дърва за огрев (25-50 лв./ м3), с което се ощетява собственика на гората до два пъти спрямо реалната стойност на дървесината. От извършения анализ на данните  за добивите през 2013 г. се установи, че  са занижени качеството и съответно цената на много по-голям брой стъбла, отколкото теоретично е възможно., пише в документа

През 2017 година се наблюдава минимално въвеждане на електронните търгове – 3.5 % от общата добита дървесина от държавни горски територии е продадена чрез електронни търгове. Това се дължи основно на Югозападното държавно предприятие, което е реализирало чрез онлайн търгове над 10% от дървесината си. Югоизточното, Североизточното и Южното централно предприятия обаче не са отчели продажбата на нито един кубик чрез електронен търг.

Екоорганизациите отчитат, че разликата между отчетните средни продажни цени при различните начини е между 5 и 40 лева в полза на електронните търгове. Във финансово отношение неизползването на електронни търгове годишно носи загуба най-малко от 25 млн. лв.

Наблюдава се трайна тенденция за намаляване на заетите щатни бройки за горски инспектори, отбелязва още анализът. В него се отчита още, че едва 14 процента събираемост на глобите, които през 2017 г. са били за 1.160 млн. лв.

За изминалите пет години бяха предприети множество нормативни, технологични и технически мерки за спиране на нелегалния дърводобив, но вниманието към ключовия фактор – хората, които  прилагат мерките, беше малко. Трябва да се помисли за защитата им, за компенсации за тежкия им труд, за липсата на материален  ресурс за тяхната работа – не може горските да нямат бензин за охрана, а да опазват ресурс за милиони, коментира Нели Дончева, ръководител на отдел "Гори“ на WWF. .
 
На фона на този анализ от агенцията по горите обявиха,че за последните десет години горите са се увеличили с над 1.5 млн. дка в резултат на естествено възпроизвеждане и залесяване.

Това е предпоставка за ръст на добиваното количество дървесина, което за последните четири години има относителна устойчивост, посочват от ведомството.

То обаче вади по-различна статистика за дърводобива – от около 8 млн. куб. м., като обяснява ръста с необходимостта да се премахне повредена дървесина от ледоломи, ветровали, снеговали, нападения от корояди и болести дървесина. Увредените дървета достигат 8.3 - 8.5 млн куб. м стояща маса, което е под годишния прираст от 14 млн. куб.м.

Според горската агенция незаконният добив е около 300 хил. куб. м средногодишно. Тя признава за проблемите с бракониерите и посочва, че решаването им е неин основен приоритет. 

Ведомството допълва, че в извършените близо 172 800 проверки на обекти за складиране, преработка и търговия с дървесина, обекти за добив на дървесина, автомобили и други през първите шест месеца на 2018 г. са установени 6 953 куб. м незаконно добита дървесина.

Агенцията смята, че електронният превозен билет, системите за видеонаблюдение в обектите за дървопреработка и джипиес устройствата в камионите за превоз на дървесина ще дават резултати в борбата с бракониерството.

Внесени са предложения за промяна в Наказателния кодекс за по-сериозни санкции и по-големи глоби за незаконна сеч и бракониерство, припомня още ведомството, според което това ще доведе до реалното налагане на наказания за нарушителите.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?