Битката за БНБ – какви са залозите и защо гуверньорът е важен

Първият сериозен разрив в управляващата коалиция вече е факт. Забележително е, че всред всички възможни кризи, пред което е изправено управлението, включително и войната до границите на България, "детонатор" на конфликта се оказа една на пръв поглед рутинна задача – изборът на нов управител на Българската народна банка. Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" влезе в съюз с ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", за да прокара нови процедурни правила за избора, въпреки несъгласието на партньорите си във властта.

Гуверньорът обикновено не е сред публичните фигури, около които се вдига медиен шум, нито пък БНБ е институция, от която идват "сензационни" новини. С някои гръмки изключения, разбира се, като сривът на КТБ през 2014 г., когато всички, включително тогавашното ръководство на БНБ, се изненадаха как четвъртата по големина банка в България е била източена.

Тогавашният управител на БНБ Иван Искров се оказа сред невинните за "кражбата на века" и името му не фигурира в мегаделото, внесено в съда от наблюдаващия прокурор Иван Гешев, избран след това за главен прокурор.

Може би това е само една от аналогиите, поради която финансисти сравняват кадровия въпрос за ръководството на БНБ с този за поста на главния прокурор. Макар позицията на управител на централната банка да не изглежда толкова всевластна като тази на обвинител №1, неговият мандат е шестгодишен (с една година по-къс от този на главния прокурор), а правомощията му гарантират почти същата неприкосновеност и автономия.

Защото БНБ е институцията, която всъщност е в основата на имунната система на държавата.

След фалита на КТБ подуправителят, отговарящ за банковия надзор, загуби много от правомощията си, които се прехвърлиха към управителния съвет. Това значи, че към днешна дата управителят лично има много тежка дума за това как да се управлява финансовата и банковата политика на страната.

Вярно е, че от 1 октомври 2020 г. надзорът на пет от най-големите банки в България– УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк, премина директно към Европейската централна банка във Франкфурт. Това стана по силата на присъединяването на България към Банковия съюз на ЕС – заслуга на ГЕРБ, която направи първата сериозна крачка към еврозоната. Макропруденциалният надзор и контролът върху всички останали кредитни институции в страната обаче остана върху БНБ.

Централната банка има изключително големи правомощия да се разпорежда как да се управляват банките у нас. От нея зависи буквално всичко – от лицензите (за всички банки без 5-те под надзора на ЕЦБ), през това кой да влиза в управлението и собствеността на финансовите институции до стотиците надзорни мерки, изброени в Закона за кредитните институции – от изискване за увеличение на капитала и забрана за разпределяне на печалба до регулация на едрите кредити, заемите на свързани лица, обезпеченията и т. н.

Като се има предвид, че БНБ има и огромни правомощия по отношение на мерките срещу прането на пари, може директно да се каже, че бъдещият управител ще има ключова власт за това доколко през българската финансова система ще продължават да текат финансовите потоци на корупцията и задкулисието. Дори санкциите на САЩ по Глобалния акт "Магнитски" не биха могли да заработят ефективно у нас без активната роля на БНБ.

Същото се отнася до прилагането на санкциите на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна.

Управата на централната банка е също органът, който назначава свои представители в ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – институцията, която би трябвало да контролира процеса по несъстоятелността на КТБ и която в момента е обект на проверка от Сметната палата заради купищата съмнения около фалита.

Може би най-важният въпрос, който ще зависи в много голяма степен от способностите и убежденията на бъдещия управител на БНБ, е членството на България в еврозоната. То изисква централната банка на практика сама да се откаже от огромна част от собствената си власт върху финансовата система на страната, както и от валутния борд – решение, което няма да бъде лесно за нито един управител на БНБ. Още повече, че за него ще трябва да се търси силна политическа подкрепа не само в Европейската комисия, ЕЦБ и в Еврогрупата, но и у нас, защото консенсусът по въпроса започва да се разклаща.

От друга страна, след мощния трус, предизвикан от фалита на КТБ, последвалите разкрития за ПИБ и в най-ново време – за държавната ББР, като безусловен приоритет се налага наличието на здрав надзор и правила, които ще бъдат обезпечени след присъединяването ни към еврозоната.

Тази стъпка ще има и далеч по-широки политически измерения, тъй като ще приобщи България към ядрото на ЕС. Тази перспектива изглежда още по-важна и неотложна в контекста на настоящите сътресения и глобалното пренареждане, предизвикано от руската инвазия в Украйна.

Ето защо най-голямата партия в управляващата коалиция "Продължаваме промяната" се нае да намери подходяща фигура за ключовия пост на управител на БНБ. Опитите да се договори консенсусна и професионална фигура забавиха процедурата във времето, което се оказа сгоден мотив на ИТН, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" да я прекроят и форсират.

Главно действащо лице в този сценарий е председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от ИТН. Неговата номинация за управител на БНБ все още не е внесена официално, но изглежда предстояща. Не е ясно дали партията на Слави Трифонов е постигнала някаква договорка с ГЕРБ и ДПС точно за тази кандидатура, но в случая по-важен е фактът, че има новосъздадена коалиция – най-вероятно обединена зад интереси, които не съвпадат с тези на "Продължаваме промяната" и другите две партии в управлението.

Несломимото упорство на ИТН да наложи свой човек за управител на централната банка датира от юни миналата година, когато формацията бе първа политическа сила и имаше надежда, че може да сглоби алтернативно на ГЕРБ правителство.

От миналото лято са и опитите на самия Каримански да оглави БНБ. Тогава той започна да сипе критики срещу действащото ръководство на БНБ, което му оказвало натиск и го принудило да не работи в банковата система в продължение на 6 години. Впоследствие, насред политическата криза през лятото на 2021 г., като председател на бюджетната комисия, Каримански прокара спорна процедура за спешно избиране на нов управител на БНБ. Негов ключов партньор в тази маневра стана Йордан Цонев от ДПС. В крайна сметка процедурата пропадна заради негативния обществения отзвук.

След третите поред парламентарни избори, в началото на 2022 г. последва нова процедура за избор, но и тя завърши неуспешно – без нито една подадена кандидатура заради липсата на единство в коалицията около обща номинация за ключовия пост и очевидното нежелание на водещия партньор – "Продължаваме промяната", да преглътне кандидатурата на Каримански. Той отново се оплака от натиск – по пет различни канала бил посъветван да не се кандидатира, но въпреки това от ИТН били решени да го подкрепят.

Преди да излезе на политическата сцена, Каримански беше известен единствено като изпълнителен директор на една от двете банки (Инвестбанк), които се представиха най-слабо на стрес тестовете, организирани от БНБ и Европейската централна банка. В същото време той има експертен опит в областта на платежните системи, работил е към Европейския банков орган и е получавал международни признания.

Според финансисти обаче кандидатурата на Каримански е неубедителна, тъй като не е ясно как тя би имала тежест за високия пост в БНБ в момент, когато ЕЦБ ще трябва да оценява България за напредъка ѝ към еврозоната. Още повече, че в международните финансови среди изобщо не се гледа добре на идеята шефове на търговски банки да оглавяват централната заради възможен конфликт на лоялност.

Така, след като за пореден път не успя да мобилизира подкрепа в управляващата коалиция, Каримански прибегна до отиграния вече ход – прокарване през пленарна зала на поредната спешна процедура за избор на управител на БНБ със срок за внасяне на номинациите 7 дни.

"Съдружието" с ДПС не бе изненада. Партията, превърнала в своя кауза защитата на депутата си Делян Пеевски, санкциониран по Глобалния закон "Магнитски" за "значима корупция", има интерес да влияе върху всяка възможна институция, от която зависи прилагането на санкциите. В "коалицията на желаещите" са и бившите управляващи от ГЕРБ, които не пропускат да използват всеки възможен момент за внасяне на разцепление и саботаж на настоящата власт, както и проруската партия "Възраждане".

В резултат "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП имат само няколко дни да наваксат тежката тактическа загуба и да се опитат да намерят решение за един от най-ключовите постове в държавата.

Залогът е огромен, тъй като запазването на централната банка в партимониума на силите на статуквото, което очевидно се опитва да направи партията на Слави Трифонов, означава тежка загуба в битката срещу корупцията и прането на пари.