Битката за икономиката също е битка за живот

Вече живеем в перфектната глобална криза, със сигурност най-знаменателното социално и икономическо събитие от Голямата депресия насам.

Начинът, по който се управлява кризата в България, е притеснително едностранен, без отчитане на много други по-сериозни социални и икономически измерения, които могат да доведат до катастрофален срив на икономическата система, ако не се вземат спешни икономически мерки. Битката за работните места и икономиката също е битка на живот. Тази тема обаче почти отсъства от официалната комуникация, а е основна навсякъде по света.

Позицията на правителството, изразена от премиера Борисов, че няма да използва бюджета и държавата няма да тегли нов дълг за подкрепа на бизнеса и икономиката, за да не натоварва идващите поколения, е много погрешна и пряко уврежда бъдещето на същите тези поколения.

Какви са изходните предпоставки

Между 60 и 70% от българите ще се разболеят от вируса. Смъртността в развити държави като Корея, където има достатъчно статистика, е 0.6%. В България смъртността вероятно ще е по-висока, но не драматично. Това означава, че според различните сценарии ще починат няколко десетки хиляди българи, по-голямата част от които възрастни хора над 60 години с различни други заболявания.

Отчитайки скоростта на разпространяване на заразата в Италия и Испания, най-тежко ще бъде положението в края на април, май и началото на юни. Тогава е възможно да има ситуация, в която около една трета от работната сила да е болна.

Смъртността зависи от изглаждане на кривата на нарастване на броя на заразените, за да може да се вместят в капацитета на здравната система. Ключово за управление на кризата освен хигиената и изолацията е тестването. Тестването позволява ранно идентифициране на клъстери от заразени и тяхната изолация. Осигуряването на достатъчно и достъпни тестове за масово тестване е една от очевидните слабости в управлението на кризата досега, защото няма достатъчно обективна информация.

Кризата е социална и икономическа, а не само здравна

Глобалната криза, породена от вируса COVID-19, далеч не е само здравна. Разкъсани напълно са глобалните вериги за търговия и доставки. Цели индустрии като авиопревози, самолетостроене, туризъм, редица услуги са напълно унищожени. Други като финансов сектор и автомобилостроене са в много силен стрес. Капиталовите пазари са сринати. Много водещи световни компании вече са загубили над 50% от стойността си.

Допълнителен шок в световната икономика внася ценовата война между Русия и Саудитска Арабия за пазарен дял при нефта, което доведе до безпрецедентно ниски цени на нефта и природния газ. Само по себе си това би било основание за дефлация и глобална криза, а в допълнение на вируса прави кризата наистина перфектна.

На практика вече е сигурно, че световната икономика ще влезе в рецесия през второто тримесечие на тази година.

Къде е същинският проблем

Всичко в икономиката се създава и съществува, за да бъде потребено, да задоволи някаква нужда. Мерките, които се прилагат при борбата с вирусната пандемия, насилствено ограничават потреблението. Пазарите на редица продукти и услуги и свързаните с тях потребителски навици са напълно разрушени. Социалната изолация удря жестоко съвкупното търсене, а оттам и веригата на добавена стойност.

Вторият косвен ефект в България е насажданият страх. В много предприятия работниците просто не се явяват на работа. Стоенето вкъщи намалява значително наличието на работна сила. Като се добавят нарушените доставки от Китай, Италия и другите проблемни държави, блокираното кредитиране, прогнозите са за най-лошо тримесечие в икономиката на ЕС от времето на Втората световна война. Дойчебанк очаква спад през второто тримесечие средно в европейските икономики в размер на 25% от БВП. В България спадът вероятно ще е значително по-голям, защото страната ни прилага доста твърд вариант на ограничителните мерки срещу вируса.

Основните сценарии засега предвиждат рязко възстановяване през трето и четвърто тримесечие (т.нар. V shape recovery).

За да се реализира това възстановяване обаче, икономиката трябва да съхрани потенциала си и ключовите ѝ инфраструктури - финансова, енергийна, транспортна, социална, както и човешкият капитал, да са в добро състояние след ужаса на второто тримесечие.

Към оцеляване по време на второто тримесечие са насочени

безпрецедентните мерки на правителствата и централните банки на водещите икономики.

Великобритания обяви 330 млрд. паунда правителствени гаранции за задълженията на фирмите към банките плюс неограничена ликвидност за финансовия сектор от централната банка. Франция обяви 300 млрд. евро гаранции за фирмените задължения плюс 45 млрд. евро отстъпени бюджетни приходи от социални осигуровки и данъци. Испания обяви 100 млрд. евро гаранции за фирмени задължения плюс пакет директни данъчни стимули. До момента държавите от еврозоната са обявили финансови стимули за над 1 трилион евро. Не споменавам САЩ, Япония и Китай, където мерките отдавна надхвърлиха няколко трилиона.

Най-важното в момента е кризата да не прерасне във финансова. Ясно е, че нито една фирма няма да е в категорията изряден длъжник през април, както и нито една банка няма да отговаря стриктно на засегнатите регулации. Затова от правителства и централни банки се приемат радикални координирани мерки за гарантиране на задължения, регулаторни облекчения и капитализиране на ключови сектори. Целта е стопанският оборот да не спира и да се избегнат верижни фалити.

Какво може да направи България

България е държава с валутен борд и няма функция "кредитор от последна инстанция". Затова централната банка не може да обещае "неограничен ликвиден ресурс" като в другите държави. У нас тази роля на кредитор от последна инстанция частично играе държавата чрез своя бюджет. И това е единственият наличен мощен инструмент.

Ниският публичен дълг и ниската обща задлъжнялост позволяват на държавата да гарантира всички плащания на лихви и главници на фирмите и домакинствата към банките за второто тримесечие. Това би запазило банките в кондиция и би съхранило частично и потреблението, и работни места. Банките са ключовият партньор на правителството за ограничаване разрастването на рецесията и съхранение на потенциала за бързо възстановяване. Те познават икономиката най-добре и имат нужния капацитет да прилагат икономически мерки.

Чрез емисия на нов дълг бюджетът би могъл да даде

данъчни облекчения в най-чувствителните области - ДДС, корпоративен данък и осигуровки.

Облекченията трябва да са обвързани с условия фирмите да ограничат максимално идващите масови съкращения. Справедливо е тежестта на запазване на работните места при практически спрян бизнес да се разпредели между държавата, работник и работодател и всеки да поеме част от болката.

Отново чрез емисия на дълг държавата би могла да подкрепи банковия сектор чрез БНБ. Държавата може да направи допълнителен депозит в управление "Банково" на БНБ и чрез него централната банка би могла да предостави ликвидност и капитал на банките в случай на нужда. Както банките по отношение на фирмите, по отношение на подкрепата за банките БНБ е правилният партньор на правителството, защото познава финансовия сектор в детайли и има нужния капацитет.

Депозитът на държавата в управление "Емисионно" (валутния борд) трябва да остане неприкосновен, съответно ще останат неприкосновени и резервите на борда, което също е ключово.

Горните мерки са далеч от финансовата базука, която наблюдаваме в развитите държави, но са максимумът, който правителството може да направи без подкрепа отвън. Държавата би могла да мобилизира между 10 и 20 млрд. лева гаранции и нова ликвидност, или около между 10 и 15% от БВП, което кореспондира, но е по-скромно от мерките, предприети във Франция и Испания, като процент от БВП.

Тази криза показва много ясно какво е предимството да си част от еврозоната.

Държавите там все още не са прибегнали до мощния спасителен механизъм, който беше създаден за реакция при кризи през 2012 г. - Европейският механизъм за стабилност (European Stability Mechanism, ESM). ESM е фонд, който разполага с 410 млрд. евро свободен лимит и който може координирано да активира програма на ЕЦБ за неограничено инжектиране на ликвидност в затруднена държава.

Ако в момента има национална кауза, тя е България - дори и с цената на държавно финансиране за проблемните банки - да изпълни условията (докато все още може) и спешно да стане част от Валутния механизъм и Банковия съюз на ЕС. Това автоматично би ѝ дало достъп до ликвидност от Европейската централна банка и другите спасителни механизми на еврозоната.

Кризата, която ни връхлита, e мощна и всеобхватна. За да я направим кратковременна, трябва много бързо да се вземат правилни решения за много пари. Нужна е компетентност, но и решителност. Не и време за доктрини и идеологии, а за работещи решения. При подобна дискусия през 2009 г. не бяха взети нужните мерки за подкрепа на икономиката и тя никога не се върна към нивата на растеж отпреди финансовата криза. Много от собствениците на бизнес фалираха през 2009 и 2010 и заедно с хората си тръгнаха по света да търсят работа. Сегашната криза е по-страшна. Дано сме си научили урока.