Битката за Либия се пренася на юг, в пясъците на пустинята

Битката за Либия е в безизходица на средиземноморското крайбрежие. Но дълбоко в пустинята, в южната част на страната, където са стратегическите петролни залежи и водни ресурси, започна партизанска война.

Оазисът Джало, на 25 километра южно от фронтовата линия между Адждабия и Брега, няколко пъти бе нападан от бързо придвижващ се враг, който нанася удар и после изчезва в пустинята.

Атаките на силите на режима на Муамар Кадафи там бяха извършени след като предната вечер бунтовниците заявиха, че са поели контрола над летището на западния крайбрежен град Мисрата, обсаден от близо два месеца. Но макар бунтовниците да твърдят, че са постигнали голям пробив срещу силите на либийския лидер, битката за контрола над почти безлюдния оазис Джало може да има по-големи и дълготрайни последици.

Град Джало се надигна срещу режима на Кадафи ден след като започна революцията в Бенгази и преданите на режима хора избягаха оттам. Но след това се върнаха с гръм и трясък. Сега районът е обкръжен от силите на Кадафи, които окупираха съседните петролни находища и днес ги използват, за да се крият от въздушните удари на НАТО, да отвличат хора и да извършват саботажи.

Град Джало беше нападан два пъти от 30 април, но жителите му отказаха да се предадат, казва Али Саид Мауадж, който оглавява представителството в Джало на Преходния национален съвет - органа на либийските бунтовници.

"Тук сме в беда. Силите на Кадафи ни пратиха съобщение да вдигнем зеленото знаме и да предадем оръжията си. В противен случай ще ни атакуват отново", казва той.

Хората в Джало рядко излизат извън убежището на големите плантации с финикови палми. Над 30 души бяха отвлечени при атаките срещу града или по пътя към Адждабия, единственият, водещ на север. 

"Не излизаме навън, защото не сме достатъчно силни", казва Али Саид Мауадж. "Нямаме войски, които да окупират петролните полета", допълва той.

Самолетите на алианса нанесоха миналата седмица удар по предполагаема база на предани на режима сили близо до петролно поле щ 59, южно от Джало. Но ако нападенията продължат, може да опожарят петролния кладенец.

Седнал в кабинета си, чиито стени от края на март са осеяни с дупки от куршуми и дори от снаряд, пенсионираният петролен работник Али Саид Мауадж разказва как представителите на Преходния национален съвет са принудени да местят офисите си през няколко дни, за да заблудят нападателите. "Знамето на свободна Лилия стана тяхна мишена", казва Мауадж.

Оазисът Джало осигурява храни за голяма част от Източна Либия и някои от най-големите либийски петролни полета се простират край него. Колони от по 200 автомобила на силите на режима извършиха нападения из целия пустинен район, където селата са отдалечени със стотици километри.

Групи от под 25 пикапа, въоръжени с картечници и ръчни гранатомети атакуваха оазиса от четири страни на 7 май и вилняха из града. Четирима души бяха убити при това най-голямо нападение от 30 април.

Силите на Кадафи прибягват до тактиката на партизанската война, движат се на малки групи, за да не бъдат открити от самолетите на НАТО, режат телефонните кабели и взривяват кулите на мобилните оператори, разказват местни жители. Местен полицай твърди, че саботьори от силите на Кадафи пренасочили връзка между петролопроводите, така че да отвежда суровия петрол на запад вместо на изток, който е под контрола на бунтовниците. Но след като чуждите петролни работници избягаха, от кладенците не се добива суров петрол.

Стратегическото значение на района се откроява и от факта, че там се намира огромен участък от надземен водопровод на входа на града. Символът на Джало е петролна помпа. Три от петте петролни полета около града са окупирани и несигурността на пътя пречи на усилията за подновяване на доставките. Насър Мохамед, университетски преподавател, преминал на страната на бунтовническия съвет, казва, че се засилва безпокойството за водопроводната мрежа покрай пътя на север.  

Либийската крайбрежна ивица, където живее голяма част от населението, разчита на проекта за "Голямата изкуствена река", която черпи вода от широк подземен воден пласт под Сахара и я отвежда по тръби на север.

Проектът беше наречен от Кадафи осмото чудо на света. При проточващата се война срещу изтока той може да стане мишена на саботаж, въпреки че това ще намали рязко водните доставки за бастиона на режима в Сирт и за столицата Триполи.

"Разрушаването на водопроводната мрежа е един от вариантите за тях", казва Насър Мохамед, който преди това е работил като инженер в контролната зала на Голямата изкуствена река.

Създадената от човешка ръка река тече на север през две тръби, които са само на седем метра под земята. Трасето на тази река е ясно обозначено от захранвани с със слънчева енергия преливници. Саботирането на тръбите ще остави градовете на изток само с вода за един месец в резервоара в Адждабия, казва Насър Мохамед.

Отбраната на Джало е в ръцете на армия от необучени местни жители, които се нанесоха в резиденцията на семейство Кадафи на северния вход на оазиса. В една от стотиците луксозни вили с казарми към нея, в която са живеели охранителите на Кадафи, главната къща е била плячкосана от бунтовниците, а после обстрелвана при атаките на силите, верни на режима. 

Своенравният вожд на Либия Кадафи е посещавал Джало само три пъти, но никога не е преспивал там. Сега от някогашното обзавеждане на вилата са останали само полилеите.  Омар ал Маджбари, двадесет и седем годишен доброволец в редиците на защитниците на Джало, казва, че преди бунта е било невъзможно човек да влезе в пределите на вилата.

"Много пъти ни се налагаше да казваме: Кадафи, ти си най-великият. Сега съм горд, че се намирам във вилата му", казва Омар.

Но той знае, че Джало може да плати висока цена за  дързостта да се противопостави на стария режим. "Ще се опитаме да се бием с тях, ако дойдат тук, но без НАТО всички ние ще загинем", казва Омар.