Битката за овладяване на военното разузнаване

Служба "Военна информация" попадна под светлините на прожектора в последните месеци, след като прокуратурата "обезглави" ръководството ѝ, а управляващите задействаха спешни законови промени, които да направят възможно тя да бъде оглавена от цивилен.

Форсираната акция показа ясно, че правителството вече има набелязан кандидат за поста. Назначението му обаче минава през нова битка с президента Румен Радев, който обяви, че държи да се запази изискването шефът на военното разузнаване да е с пагони и наложи поредното си вето.

Очаква се до дни парламентът да го прегласува, но Радев държи и други лостове за влияние, тъй като назначението на новия шеф става с президентски указ. Според източници на Меdiapool не е изключено, ако Радев продължи да упорства, управляващите да прокарат и законова промяна, с която ръководството на военното разузнаване да бъде назначавано само с решение на правителството. Засега обаче нямало нагласа да се стига до този вариант, с който практически се отнемат президентски правомощия.

Малцина са наясно с какво точно се занимава военното разузнаване, тъй като се предполага, че неговите служители са ангажирани пряко с натовските си колеги и вършат работа, присъща на тази спецслужби.

Битката за овладяването на военното разузнаване обаче показа ясно, че там играят и други интереси и информация, които могат да влияят върху бизнеса и политиката. Именно за това е важно тя да се ръководи от "правилния" човек.

Как се стигна до тук

Преди близо два месеца шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов подаде рапорт за освобождаване от поста, след като бе обвинен заедно с предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона.

Обвинението бе определено като спорно от експерти, в това число от бившата шефка на Държавната комисия за сигурността на информацията Цвета Маркова, която коментира, че става дума за неправилно тълкуване на закона.

От прокуратурата обявиха, че разследват и финансови нарушения, но засега няма нова публична информация.

За сметка на това зам.-главният прокурор Иван Гешев сподели, че разследването се натъкнало на действия, които според него са "грозни" и "обидни", макар да не е сигурен дали са престъпление. Военен разузнавач, например, возил като такси бизнесмен в чужбина и го брифирал с информация за бизнеса му.

Вицепремиерът по сигурността и военен министър Красимир Каракачанов първоначално застана зад Пламен Ангелов и изчака с отстраняването му. Министерството на отбраната дори обяви, че службата се "отличава с доказана ефективност и резултатност, което е основание за високите оценки от партньорските служби от НАТО и ЕС". Впоследствие обаче Каракачанов прие рапорта за напускане на Ангелов, макар да го "компенсира", като го прие на работа в МО. Източници от министерството заподозряха, че се готви сливането на военното с цивилното разузнаване, но по-късно от ГЕРБ отрекоха този вариант.

Докато Каракачанов публично демонстрираше несъгласието си с рокадата, депутати от партията му ВМРО станаха съвносители на поправката, която дава възможност службата да бъде оглавена от цивилен кадър с десетгодишен опит в сектора за сигурност.

"Наш човек"

Според различни източници, за фаворит се смята сегашният заместник-директор на службата Янко Златанов, който преди това е работил в МВР и ДАНС. Той е във военното разузнаване едва от миналата година и не е военен, въпреки че има военно образование.

БСП също публично обявиха, че законовите промени се правят конкретно за Златанов и ги кръстиха на негово име. Партийният вестник "Дума" написа, че той е човек на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Тази теза се потвърждава и от други неофициални източници.

Депутатът има силно влияние в сектора за сигурност, като доскоро се смяташе, че военното разузнаване не е в неговия обхват.

Бизнесът със специална продукция

Източници на Меdiapool коментираха, че ролята на службата става все по-сериозна с нарастващите обороти на търговията с оръжия и боеприпаси. Кадрите на военното разузнаване продължават да следят и поддържат контакти, които са от все по-голямо значение. В много случаи те, както и българските военни аташета по света, имат достъп до съответните военни министерства и структури, ангажирани с оръжейни поръчки.

"По същия начин, по който българските посланици и дипломати в определени арабски държави работят да пласират цигарите на един български депутат, това e възможно да вършат и военните разузнавачи за определени оръжейни сделки", коментира пред Mediapool бивш висш представител на МО.

Коментарите на номинирания за нов главен прокурор Иван Гешев, че военен разузнавач возил като такси бизнесмен в чужбина и го брифирал с информация за бизнеса му, ясно разкрива възможностите на службата.

"Държава в държавата"

Военното разузнаване се смята за един от най-сериозните източници на информация в държавата, като разполага с широки правомощия  да действа извън страната, но при определени условия и в нея. В това число да прилага и специални разузнавателни средства.

За тези дейности няма никаква публична информация, каквато обикновено е практиката на всички служби по света. Ето защо малцина имат представа какво и кого точно разузнава българското военно разузнаване.

Гражданският контрол върху спецслужбите в България практически не съществува - единствената му форма е ресорната парламентарна комисия, която заседава при закрити врата и според присъствали на заседанията, в повечето случаи те са формални.

Липсата на информация логично отваря врата за разнообразни спекулации. Депутати от ГЕРБ обясниха рокадите с клишето, че военното разузнаване е "държава в държавата" и има защо да бъде сменено ръководството му.

Управляващите обаче са изключително внимателни в коментарите си кой може да е новият шеф на службата.

Дежавю

Ръководството на службата не за пръв път става заложник на политическата конюнктура.

Преди години имаше възможност службата да се ръководи от цивилен, но през 2015 година БСП с подкрепата на ГЕРБ прие ограничение постът да е само за военнослужещи.

Така бе свален от поста бившият депутат от СДС Йордан Бакалов, което предизвика остра реакция от страна на Реформаторския блок и президентско вето на Росен Плевнелиев, което обаче бе преодоляно.

Сега ГЕРБ направиха рязък завой в позицията си, което издава, че зад промените не стоят принципи, а интереси. И то най-вероятно не точно интереси на ГЕРБ, а на уж опозиционен политик, на когото ГЕРБ явно не смее нищо да откаже.