Битката за Сирт крие риска да задълбочи политическото разделение в Либия

Битката за Сирт крие риска да задълбочи политическото разделение в Либия

Когато представителите на Запада убеждаваха враждуващите фракции в Либия да подкрепят правителство на националното единство тази година, те казваха, че това е шанс съперничещите си въоръжени бригади да се обединят срещу общия враг "Ислямска държава".

Либийските въоръжени сили може и да са близо до спечелването на битката за крепостта на джихадистката групировка Сирт, но различията може да се задълбочат, ако една от най-силните бригади, която се ръководи от командири от Мисрата, установи контрол над разглеждания като военен трофей град.

За западните сили, които имат силно желание да стабилизират северноафриканската страна, обхваната от хаос след революцията от 2011 г., крехкото правителство в Триполи на премиера Файез Сарадж е единственият начин да съберат заедно фракциите, които само допреди две години воюваха помежду си.

Изходът от битката за Сирт - командирите от Мисрата не могат да кажат колко дълго ще издържи града - може да реши съдбата на Сарадж, на съюзите в Либия, както и на бъдещето на петролния ѝ износ.

Бригадите от Мисрата, които са на предната линия в битката срещу "Ислямска държава" в Сирт, подкрепят Сарадж, но след загубите в боевете там, не са настроени за компромиси със съперниците и стават все по-разочаровани от Триполи.

"Нищо не печелим от правителството на националното единство. Това трябваше да бъде борба за Либия, но на 70 процента се води от Мисрата", каза боецът от Мисрата Мохамед Юсеф на фронтовата линия в Зафран, Сирт. "Ако нищо не се промени, и на Сарадж ще му дойде времето. Може би ще се справи добре, кой знае, но какво ще правим, ако нищо не се промени?"

При отсъствието на национална армия бригадите от бивши бунтовнически бойци, които се биха за свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., преди да се обърнат едни срещу други, придобиха голямо политическо влияние и съставляват мозайка от полуфеодални владения по цялата територия на членуващата в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) страна.

Бригадите често са лоялни на даден град, регион или племе, а не на страната. По-малките бригади може да се съюзят с Мисрата, защото интересите им са заплашени от "Ислямска държава". Но на изток съперническите сили на генерал Халифа Хафтар, които отдавна враждуват с Мисрата, нямат особен интерес от сътрудничество.

Два месеца след като започнаха кампания за освобождаването на Сирт, командирите от Мисрата казват, че са близо до победа, която може да им даде предимство пред Хафтар, който заедно с други хардлайнери от изтока отхвърли правителството на Сарадж.

"Следим какво става в Сирт", каза полковник Ахмад Месмари, говорител на силите на Хафтар. "Що се отнася до операциите там, ние нямаме нищо общо с тях."

В положение да бъде притиснат между силите на Мисрата от едната страна и тези на Хафтар от другата се е оказал Ибрахим Джасран, бившият бунтовник, чийто бригади за Охрана на петролните обекти контролират ключовите нефтени пристанища Рас Лануф и Ес Сидер, които са жизненоважни за възстановяването на петролния експорт.

Засега той се е съюзил с правителството на Сарадж и воюваше срещу Хафтар. Джасран казва, че работи за възстановяване на дейността на пристанищата. Но отношенията му с Мисрата са напрегнати. Неговите части се биха с Мисрата през 2014 г. за нефтените пристанища.

Бригадите от Мисрата, западния град Зинтан и други региони вече водят спор за легитимност поради ролята си в свалянето на Кадафи. В миналото те използваха военна сила срещу политически съперници при липсата на силна централна власт.

Матия Тоалдо, експерт по Либия в аналитичния център Европейски съвет за външна политика, заяви, че превземането на Сирт от Мисрата може да ги окуражи: Хафтар да напредне, докато Мисрата се възстановява след Сирт, а Мисрата да се противопостави на натиска за компромис.

"Победоносният край на офанзивата на Мисрата срещу Сирт може да се окаже предвестник на още междуособици между различните фракции", заяви той. "В крайна сметка сегашната относителна липса на насилие в Либия е много крехка в много от районите и може да рухне под този разностранен натиск."

Силите на Мисрата са обкръжили остатъците от бойците на "Ислямска държава", които са се укрепили в центъра на Сирт, а командирите се надяват, че това са последните етапи от битката за освобождаване на града.

Някои от тях казаха, че след превземането на жилищните райони край градския център не повече от 300 джихадисти може би са останали в малък район, включващ комплекса на конгресния център "Уагадугу", градска болница и университет.

Боевете отслабнаха по време на празника Айд ал Фитр, който сложи край на свещения месец Рамазан миналата седмица, но започнаха да се усилват, като центърът беше подложен на артилерийски обстрел.

"Възможно е те да имат някой важен човек вътре, държат се като приклещено в ъгъла бясно куче, което се опитва да се измъкне", каза Абнулсана, представител на бригада в команден център в Сирт.

Загубата на Сирт ще лиши "Ислямска държава" от основната ѝ база в Либия, която тя възхваляваше като плацдарм в Северна Африка. По-рано тази година американските власти изчислиха, че ИД наброява 6000 бойци в Либия.

Някои командири и бойци е възможно да са избягали на юг през канали за контрабанда, като са използвали връзките между "Ислямска държава" и базираната в Нигерия групировка Боко Харам, каза началникът на разузнаването на Мисрата бригаден генерал Мохамед Гнайди.

Но официални представители изразиха безпокойство, че ако Сирт падне, Либия може да се окаже изправена пред кампания на бомбени атентати, точно както загубата на територия от "Ислямска държава" и на град Фалуджа в Ирак доведоха до нападения в Багдад.

"Някои от водачите им може да са се преместили на юг, за да създадат някакво гнездо на съпротива", каза Гнайди пред Ройтерс. "След Сирт можем да очакваме взривове по градове и контролни пунктове."

Както и да завърши битката за Сирт, тя вече е затвърдила убеждението на командирите от Мисрата, че заслужават по-голям глас, особено в сравнение с Хафтар, когото смятат за нелегитимен.

"Искаме това, което ни се полага. Международната общност трябва да заложи на тези, които наистина искат да построят Либия", заяви Гнайди. "За Хафтар и след сто години няма да има място в либийската армия."

Хафтар, бивш съюзник на Кадафи, който се завърна от изгнание, за да подпомогне войната през 2011 г., е ненавиждан от мнозина в Западна Либия, подозиращи, че той иска да наложи нова военна диктатура.

Но генералът е подкрепян от мнозина на изток заради това, че воюва срещу ислямистките бойци там. Твърдолинейните му привърженици засега отказват да се подчинят на властта на подкрепяното от ООН правителство на Сарадж.

По БТА

Още по темата
Още от Свят

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?