Бившата Държавна сигурност има и в момента подобаващо присъствие в още пет висши учебни заведения, установи проверката на комисията по досиетата. Резултатите от нея за УНСС, Техническия университет, НБУ, Националната художествена академия, Националната спортна академия и Университета по хранителни технологии в Пловдив бяха огласени във вторник.
Няма неочаквани неща в проверката. Над трийсет преподаватели на ръководни позиции в шестте учебни заведения са били сътрудници на тайните служби на социалистическа България. Сред тях има един ректор - на едно от най-големите висши учебни заведения у нас - Университета за народно и световно стопанство (УНСС). Не е новина, че ректор проф. Стати Статев е бил сътрудник на ДС. Името му бе огласено при проверката на комисията на ръководните органи на БНБ.
Така УНСС се нарежда до другите две висши учебни заведения у нас, които в момента имат за ректори бивши сътрудници на ДС - Великотърновския университет с ректор Пламен Легкоступ и Университета по библиотекознание и информационни технологии с ректор Стоян Денчев.
Стати Статев е бил нещатен сътрудник на Първо главно управление на ДС.
Другите обявени с принадлежност към Държавна сигурност в УНСС са Атанас Казаков, Бистра Боева, Васил Златев, Пенчо Иванов и Христо Първанов.
В Новия български университет (НБУ) комисията по досиетата е проверила 57 души, като е намерила данни за принадлежност към ДС на Атанас Близнаков, Екатерина Христова, Иван Маразов, Радослав Цончев, Рангел Гюров, Толя Стоицова.
В Техническия университет за проверени 221 души. Установени са "агентурни" данни за Борис Туджаров, Борислав Панков, Владимир Пулков, Георги Стоянов, Георги Попов, Емил Манолов, Емил Гарипов, Иван Момчев, Костадин Илиев, Марин Ненчев, Марин Христов, Никола Калоянов, Румен Пранчов, Тодор Нешков.
В Националната спортна академия "Васил Левски" са проверени са 45 лица, като са установени данни за Владимир Боянов, Иван Ачкаканов и Пенчо Гешев.
В Университета по хранителни технологии в Пловдив са проверени са 42 лица. Установени са данни за Венцислав Ненов, Веселина Терзиева, Иван Мургов.
В Националната художествена академия проверените са 48 лица, като са открити достатъчно данни за принадлежност към ДС на Греди Асса, Ивайло Мирчев, Чавдар Попов, Тома Върбанов.
Ако за Греди Асса се знаеше от друга проверка на комисията по досиетата, че е бил сътрудник на ДС, то известна изненада поднася принадлежността на художниците Тома Върбанов и Ивайло Мирчев, син на големия художник Никола Мирчев, както и на изкуствоведа Чавдар Попов.
И четиримата "осветени" са били нещатни сътрудници на ДС. Досиетата на Асса, Мирчев и Попов са били унищожени по време на "голямото прочистване" на архивите през 1990 г. За тях обаче са останали записи в регистрационните дневници и в така наречените "картончета".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
54 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
47, призракът на ДС ще се разсее когато нейните сътрудници бъдат извадени от управленски постове или когато измрат ! Няма друг вариант !
ЛУСТРАЦИЯ !
До 51: Смешник, какъв ВУЗ №1? С какво е номер 1? Виж публикациите и цитициите на научните му кадри! Виж реализацията на студентите му в България и чужбина! Или може би заради Орешарски?
Обръщам се към НЕГРАМОТНИЦИТЕ, които са писали тази статия: МОЛЯ, НАУЧЕТЕ СЕ как се казва ВУЗ НОМЕР ЕДНО В БЪЛГАРИЯ, 31-ви в СВЕТА и 13-ти в ЕВРОПА - УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО (УНСС), а не за "народно стопанство", както е написано в статията и след това да претендират, че могат да са "журналисти" !!!!!
Митът за всесилната Държавна сигурност има за цел да разбие съвременните структури, осигуряващи силата на държавността на Република България, както и да скрие истинските виновници за краха на реалния социализъм и за продължаващия вече 20 години период на псевдодемокрация и разграбване на националното богатство, а именно висшите комунистически функционери и техните отрочета/независимо дали са завършили образованието си в Москва или в Лондон/, както и кадрите на партийно-стопанската номенклатура в …
центъра и по места. Те правеха законите, те формираха общественото мнение и контролираха целия икономически и обществен живот. Както преди се кланяха на Москва, така сега в името на Мамона се навеждат пред Вашингтон. За да останат скрити милиардите левове, които откраднаха от всички нас, както и властта, която продължиха да упражняват чрез мутациите си в "демократични" партии, те посочиха за жертвен агнец Държавна сигурност. Вече 20 години фактически несъществуващата Държавна сигурност е единственото, но достатъчно оправдание на всички некадърници, парвенюта, неуспели в живота поради собствения си физически мързел или умствена леност, и изобщо на цялата маргинална сган, която изпълзя от тинята и се превърна в „новата политическа класа”. Цялата тази паплач не умее нищо друго, освен да търси виновник за собствените си неуспехи: „световната юдомасонска конспирация”, Държавна сигурност, КГБ, ЦРУ и Мосад в комбина, „предишните управляващи” и въобще всички различни от тях хора, само защото са били активни и действащи.
Относно ролята на Държавна сигурност преди и след „прехода”. „Хора работещи вече за себе си” излязоха не само от ДС, но и от НМ, а също и от всички други професионални гилдии и социални слоеве – все пак хората в тях са живели в същата държава, подчинявали са се на същите закони, изповядвали са същите ценности. Естествено, че „равен старт” нямаше, защото от неизмеримо по-добри финансови позиции започнаха най-безскрупулните представители на партийно-стопанската номенклатура, сред които имаше и такива …
с явна или тайна принадлежност към ДС. Както във всички други професионални гилдии и социални слоеве, така и в ДС имаше безскрупулни кариеристи и безпринципни нагаждачи, от една страна, и честни патриоти, от друга страна. „Предприемчивите” кариеристи от цялото общество, вкл. и тези от ДС, се превърнаха в „почтените” бизнесмени и техните политически марионетки, но на всичките конците им ги дърпат бившите партийно-стопански лидери и висши комсомолски активисти, който заграбиха огромната част от националното богатство и се преродиха в днешните безименни кукловоди. За да се осъществи безпрепятствено този сценарий, първата задача на сивите кардинали на прехода беше да ликвидират ДС като действаща структура, защото честните патриоти в нея бяха единствените, които може да попречат на разграбването и разграждането на България.
Каквито и да са били личните стремежи на участниците в промените през 1989-1990 г. в България, обективно така наречените “демократични промени” бяха началото на гигантска операция по трансформиране на абсолютната колективна политическа власт на партийната и стопанската номенклатура на Българската комунистическа партия в безпределната задкулисна финансова власт на отделни нейни представители най-безскрупулните и безнравствените. Заключителният етап на тази операция е възвръщането при тях и на абсолютната …
политическа власт чрез закупуването на старите и създаване на нови партии, едновременно със всестранното и тотално въздействие върху българския народ за превръщането му в електорат на тези партии. Днешното настървено и алчно поколение властваща номенклатура, заграбило огромната част от националното богатство на България, няма и не може да има и най-малък стимул за действителна демократизация и либерализация на режима. Напротив, те имат много повече основания от историческите си предшественици да се страхуват дори от най-малкото разширяване на пространството на информационната свобода. Защото тогава въпросите за произхода, мащаба и структурата на техните капитали, натрупани “чудодейно” за седмици и месеци незабавно ще станат обект отначало на журналистическо, след това на парламентарно и накрая на съдебно разследване.
По същата причина още в самото начало на “демократични промени” по инициатива на ръководителите на БКП, планирали и подготвили посочени процеси, бяха разрушени съществуващите структури на държавните органи за защита на националната сигурност, тъй като те със своите информационни позиции и възможности застрашаваха операцията по трансформирането на политическата власт на бившата партийна номенклатура в икономическа и последващото възвръщане на политическата власт. Нещо повече – “безгрешната Партия – ръководителка” прехвърли вината за своите грехове единствено върху Държавна сигурност, провеждайки добре планирана и осигурена кампания за оклеветяването й с цел подлагане на обществен остракизъм. Пак по същата причина днешните властници, в голямата си част деца, внуци, снахи и зетьове на бившите членове на Политбюро и Централния комитет на БКП, или техните марионетки, играещи успешно ролята на псевдоопозиция непрекъснато “реорганизират” настоящите специализирани органи за защита на националната сигурност, като същевременно не им осигуряват законови и логистични възможности да изпълняват функциите си.
Напоследък шпионската тема пак изригна като от задрямал вулкан и засипа обществото с прах и пепел. Най-лесно е да се манипулира публиката в мъглата, в сумрака или в мътилката. Чрез приказки за КГБ-та и ДС-та. Масовият гражданин е встрани от темата, няма опорни познавателни точки и затова е много лесно да бъде заслепен, объркан, а след това и зомбиран. Ползите от което обикновено извличат шмекери и пигмеи в политиката, а понякога и враждебни на страната сили. Всяка държава е обект на натиск от страна на други държави и притежава свои тайни. Напълно естествено е страната да си създава свои тайни служби както за защита на нейните тайни, така и за придобиване на тайните на конкурентите, а дори и на съюзниците. Отдавна се е наложила истината, че вечни са интересите, а не приятелите. Колкото и да се ускорява научно-техническият прогрес, в тези тайни дейности винаги ще има нужда от привличане на живи хора, наричани още агентура. Такива, които имат достъп до поверителни материали или имат контакти с лица от властта или пък могат да влияят на значими субекти и групи.
А имената на отмъкниците, които през последните 20 години окрадоха де що можаха, са публична тайна - не ги знаят само следователите, прокурорите и съдиите в България. Те няма да бъдат осъдени за грабежите, нито да бъдат обезпокоени по какъвто и да е начин, защото именно те плащат на продажните псевдожурналисти за да дъвчат изгнилите кокали на отдавна несъществуващата Държавна сигурност, както и на пдевдомагистратите за да закриват много плътно очите на Темида за техните зулуми и предателските деяния на техните марионетки във всички „политически” партии. А що се отнася до стадото зомбирани лумпени и озлобени маргинализирани игноренти, които вярват в клеветите за Държавна сигурност, е ясно, че ги води неистовата злоба, омраза и ненавист – емоционални състояния, които се пораждат преди всичко от завист и неспособност да си признаят, че тяхното „недоволство” е предизвикано единствено от собствената им некадърност? Известно е, че на некадърниците винаги някой друг им е виновен – световния империализъм, Държавна сигурност и КГБ, световната конспирация на юдомасоните, слънчевия вятър, ДАНС, глобалното затопляне, съседа отгоре, съседката отдолу и пак Държавна сигурност.
„Народните маси” четат и усвояват историята като комикс. Така на масите им е по-лесно, а на манипулаторите – по-удобно. Манипулаторите „обясняват” цялата сложност и противоречивост на тоталитарното ни минало и на нещастния ни преход с неимоверно и несправедливо раздутия образ на Държавна сигурност – страшното "чудовище” от преизподнята на историята. То самоотвержено прикри бойките редици на хилядите идеолози, партийни секретари, комсомолски работници и номенклатурчици, които изградиха онзи свят, а днес невинно добруват и се радват на блага и обществен престиж. То заглуши половинвековната промискуитетна радост на храбрия български народ в широкото легло на Партията-майка. Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението.
Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да посочат „истинските виновници” и да докажат, че ДС е била и е всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – твърде удобен мит. ДС е „могъща”, защото именно зад този удобен мит истинските виновници се скриха и успяха да създадат травматичната фиксация, чрез която още дълго ще оглупяваме и ефективно ще се мразим. Българската „демокрация” безпомощно продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг(по светлия почин на другаря Сталин!). Слабостта на колективния ум винаги се компенсира от пределната моралистична взискателност на тълпата и настървението на нейните лицемерни водачи.
"Държавна сигурност е колективен мит, който имаме нужда да поддържаме, за да можем да продължим да живеем в спарения уют на зависимостта, неистината и несвободата. Призракът на ДС ще се разсее в момента, в който спрем да го подхранваме в мрачните си конспиративни фантазии, в който изберем да живеем като свободни и порядъчни хора. Ние обаче не искаме. ДС е идеалното алиби за нашата колективна безотговорност и морален мързел."
На вниманието на администратора от Медияпул:редно е да изтриете коментар 44.
Чакйте бе! Това не са ли изборни длъжности? Значи демократичната научна общност си избира ченгета за шефове? А ако не са знаели и са ги избирали по научните им и преподавателски качество, значи ченгетата са най-кадърните от учените ни?! Така излиза. Освен ако избиращите демократични учени, не са продажни, корумпирани и слагачи.