Бивш транспортен министър заподозрян за изчезналите вагони на БДЖ

Полицията и прокуратурата работят по две версии за изчезналите вагони на БДЖ, като и двете са донякъде верни, заяви финансовият министър Симеон Дянков във вторник пред бТВ.

Първата е, че част от вагоните са още по време на югоембаргото са излезли от страната и не са се върнали. В понеделник обаче от Сърбия отрекоха на тяхна територия да има вагони на БДЖ.

Втората версия, е че вагоните са нарязани за скрап преди 4-5 години, по времето, когато начело на транспортното министерство беше Петър Мутафчиев.

Доклад на “Криминална полиция” от миналата седмица потвърждава, че липсват около 1000 вагона, собственост на БДЖ, каза Дянков. Той уточни, че не е чел доклада, но информацията от него му е предадена от транспортният министър Ивайло Московски.

“Има и втори доклад, който се доработва, той трябва да каже – според “Криминална полиция”, къде са вагоните. Има две версии, които и двете според мен донякъде са верни – част от тях още през югоембаргото са заминали и не са се върнали. Сърбите – те са опровергали някакъв вестник и железниците за композиция от 5 км и 608 вагона – нещо, което ние не сме казвали. Не сме казвали точно такива неща. Може някой просто да отиде на 15-20 км от българската граница, като се влиза с кола, просто в дясно виждате доста вагони. Но това не е всичко. Това по-рано е станало. А преди 4-5 години, сега в по-нови времена, част от тези вагони са нарязани на скрап и всъщност там се концентрира сега работата, за да се види къде точно и защо. Това е работата на полицията и прокуратурата да установи по-кое време е станало, защото ние знаем през годините кой е бил в борда на БДЖ, кой е бил изпълнителен директор и кой е бил министър – министър е бил Мутафчиев”, каза Дянков.

Темата с изчезналите вагони само отклонява вниманието на обществото от същинските проблеми на БДЖ, коментира пред Mediapool Йордан Мирчев, който бе шеф на парламентарната транспортна комисия в 40-то Народно събрание и бивш директор на БДЖ. Той обясни, че преброяване на вагоните на БДЖ е правено за последно в края на 2010 г. Тогава е установена липсата на 330 вагона на фона на 13-14 хиляди. Част от липсващите вагони са били в чужбина по това време, забравени на закрити гари и предприятия и т.н.

Осем месеца по-късно липсващите вагони са над 1000, как става това, запита Мирчев. По думите му става въпрос за грешка или не са спазени правилата за преброяване на вагоните, тъй като процедурата е доста сложна. Освен това всички са наясно, че в бивша Югославия има едни 120 вагона на БДЖ, които няма как да се върнат в България, защото не са в движение, каза Мирчев. Сега всички почнаха да говорят как липсват едни 1000 вагона от БДЖ, а същинските проблеми и нуждата от реформи останаха на заден план, каза Мирчев.

БДЖ е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, се казва в доклад за компанията, изготвен от държавния финансов контрол. “Тъй като банковите кредити са обезпечени с дълготрайни активи, които са от основно значение за гарантиране на транспортните дейности на дружеството – подвижен състав, локомотивно депо и сгради, съществува реален риск кредиторите да предприемат реални стъпки за започване на процедура по несъстоятелност”, се казва в документа, цитиран от “Труд”. Към 31 декември 2010 г. дълговете на БДЖ са 795 854 427 лв. От тях банкови заеми са 337.369 млн. лева. Един от най-големите кредитори е Германската банка за развитие KfW, която финансира сделката за 50 електрически и дизелови мотриси “Сименс”. Банката вече е заплашила БДЖ, че ще си посика мотрисите заради необслужване на дълга и неспазване на клаузите по договора. Ако това се случи, железницата ще остане само със стария електрически подвижен състав, произведен в началото на 70-те години на миналия век, а цялото разписание ще бъде нарушено.

Дянков каза, че железниците са в технически фалит още от 2008 година. "Технически фалит се казва, когато нямаш пари да си плащаш на кредиторите", обясни министърът.

За това дали е възможно БДЖ да спре да работи, Дянков каза, че "не е възможно да няма БДЖ". "То изпълнява социална функция, а и държавата им дава достатъчно голяма субсидия – 220 млн. лева за тази година. Това, което трябва да стане, е БДЖ да се концентрира там, където трябва да работи, по тези линии, влакове по-скоро. Не става въпрос линии да се затварят, а дали трябва всички влакове до Банкя примерно да се движат или по-малко. БДЖ ще продължи да съществува, но не и по начин с 800 млн. дълг. Самото то трябва да си покрива дълга и това ще стане с много по-усилена работа", каза Дянков.