Бивша фирма на Спас Русев надвзела суми от БНБ

Груби нередности при провеждането на обществени поръчки е установил одит на Сметната палата на бюджета на Българската народна банка (БНБ) за 2015 г., става ясно от публикувания във вторник доклад. Именно в средата на 2015 г. стана смяната на караула в централната банка, като предишният управител Иван Искров беше сменен с Димитър Радев.

Освен Народното събрание, БНБ е другата институция в държавата, която сама си гласува бюджета. Той е публичен, но освен от Сметната палата и от одитор не подлежи на особен външен контрол. Доколкото парите не постъпват от държавния бюджет, а основно от управлението на международните валутни резервите на страната, представители на БНБ през годините са демонстрирали свойско усещане за бюджета, понеже той не идва от джоба на данъкоплатците.

9 търга изобщо не са проведени

Само за година Сметната палата е разкрила 9 непроведени обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), въпреки наличието на основания за това. Непровеждането на публичен търг е и най-грубото възможно нарушение.

50 860 лв. например са разходвани без търг за абонамент за система за сетълмент на ДЦК. Други 104 599 лв. са платени на "Технологика" ЕООД за абонамент за система за отчитане, контрол и управление на движението на наличните пари в БНБ. 707 545 лв. са платени без търг за поддръжка на система за брутен сетълмент в реално време. Други 614 380 лв. са отишли във фирма "Трема Европа АБ" за поддръжка на софтуер за управление на международните резерви.

Освен за специфични услуги обаче, поръчки не са правени и за стандартни доставки като гориво за служебните автомобили, за което са платени 304 161 лв. с ДДС на две фирми – "ОМВ" и "Петрол" по силата на безсрочни договори от 2004 г. Търгове не са провеждани също за мобилни телефонни услуги, за резервни части и ремонт на служебните автомобили и др.

1.3 млн. лв. за компютри и софтуер станали 10.6 млн. лв.

Една от скандалните обществени поръчки, разкрита от палатата, е за доставка на комуникационно оборудване и софтуер, включително и поддръжка. Контрактът е сключен през 2011 и е бил за срок от 4 години. Оказва се, че бившият царски кадър и ексуправител на БНБ Иван Искров е възложил въпросната поръчка на прочулия се като царски съветник и лобист, а и отскоро и като собственик на "Виваком" Спас Русев чрез тогавашната му компания "Телелинк".

Основният проблем в поръчката според Сметната палата е фактът, че в споразумението не са договорени нито конкретни количества, нито прогнозна цена. В резултат крайната цена надвишава прогнозната в заявката на дирекция "Информационни системи" в БНБ 8 пъти. Изразходваните средства общо за четиригодишния период са в размер на 10 570 589 лв. без ДДС при първоначално прогнозирани 1 260 000 лв. без ДДС.

"В решението на управителния съвет на БНБ няма посочена конкретна прогнозна стойност и срок за изпълнение на договора. Липсата на управленско решение за разходване на конкретна сума за обществената поръчка, непосочването в договора на прогнозни количества от всеки вид комуникационно оборудване и софтуер, които да бъдат доставени в рамките на четиригодишния срок, както и необосноваването на потребностите от доставките, в т. ч. на необходимото финансиране, е довело до изразходване на 8 пъти повече средства от първоначално планираните", посочват от палатата.

От доклада става ясно, че често БНБ е заявявала оборудване, което "Телелинк" е обяснявала, че не може да достави, защото то е спряно от производство и предстои спиране на хардуерната и софтуерната поддръжка от производителя, поради което фирмата е предлагала друго, на същата цена, с по-добри технически параметри.

Именно по тази причина според Сметната палата не е добра практиката да се сключват дългогодишни договори за доставката на комуникационно оборудване и софтуер, защото това е много динамичен пазар. Лоша практика е и изразходването на "необосновано по-голям размер на средства от първоначално планираните".

Бивш кадър на БНБ – в надзора на "Левски"

Според източници на Mediapool името на бизнесмена Русев може да е свързано с централната банка и покрай интересна персонална рокада, извършена около Нова година. Бивш ключов кадър на БНБ по времето на Искров – шефът на отдела по сигурността Деян Петков, няколко месеца след смяната на гуверньора е взет на работа не къде да е, а във "Виваком" като ръководител на отдела за защита на корпоративната информация по информация на в. "Банкер". Преди броени дни пък стана ясно, че Спас Русев е предложил именно бившия кадър на БНБ Деян Петков в надзорния съвет  на новата си придобивка - футболен клуб "Левски".

1.2 млн. лв. отишли за пренасяне на дивани и столове

Не по-малко скандална е и друга поръчка на БНБ – за пренасяне и товаро-разтоварни дейности, за което централната банка е платила рекордните 1 418 886 лв. с ДДС през 2015 г. Най-голямата част от сумата – 1.17 млн. лв., е отишла за пренасяне на принтери, компютри, маси, столове, шкафове, каси, машини, дивани, фотьойли, пластмасови бутилки с вода от 19.2 литра, кашони, пакети, кутии и други подобни, става ясно от одита на Сметната палата.

Одиторите специално са изискали от БНБ да обясни защо е възложила тези дейности на външен изпълнител, при положение че в дирекция "Стопанска" е имало три щатни бройки за длъжността "общ работник". В длъжностните характеристики на въпросните служители влизат тъкмо товаро-разтоварни дейности, пренасяне, разместване на инвентар и др.

БНБ е отговорила, че за изпълнението на описаните дейности банката е трябвало да назначи поне 10 души, да купи транспортни средства и да плаща за тях, без значение дали ги използва.

Въпреки това обаче одиторите посочват, че "в резултат на установеното по време на одита не може да се изрази увереност относно необходимостта от възлагането на външен изпълнител на такелажни и товаро-разтоварни дейности".

БНБ изхарчила 90 млн. лв. за година

Разходите за персонал на БНБ през 2015 г. са били в размер на 22.26 млн. лв., включително възнагражденията на управителния съвет, чиито размер не се посочва. Към края на годината реално заетите щатове в банката според одита са 843, което прави разход от около 2200 лв. на човек на месец.

Бюджетът на БНБ за 2015 г. според реално извършените разходи възлиза на близо 90 млн. лв., от които около 10 млн. лв. са отишли за инвестиционната програма.