Бившата зам.-шефка на КФН съди прокуратурата

Димана Ранкова претендира 48 000 лв. за прекратено дело за длъжностно престъпление

Димана Ранкова

Бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и екссъветник на президента Росен Плевнелиев – Димана Ранкова, е завела дело по Закона за отговорността на държавата срещу прокуратурата, съобщава "Сега".

Тя е завела иск за обезщетение от 48 000 лв. в Софийския градски съд (СГС) заради водено срещу нея разследване за длъжностно престъпление, което в крайна сметка е било прекратено.

По информация на всекидневника Ранкова е била привлечена към наказателна отговорност на 25 февруари 2010 г. по досъдебно производство, образувано още през 2006 г. Разследващите са твърдели, че на 9 юни 2006 г., като зам.-председател на КФН, с цел да набави облага на трети лица тя е дала писмени указания по прилагане и тълкуване на закона при две борсови сделки с акции на търговски дружества в нарушение на Закона за КФН.

След като години наред прокуратурата не внася обвинителен акт срещу Ранкова, м.г. тя се е възползвала от правото си да поиска процесът да влезе в съда или да бъде прекратен. През май 2014 г. делото е прекратено и Ранкова подава иск за незаконно повдигнато обвинение, което е опетнило името ѝ.

Това не е първото дело за обезщетение, което Ранкова води, припомня "Сега". През февруари Софийският административен съд разгледа иска ѝ срещу комисията за конфликт на интереси. Следващото заседание по казуса ще е на 30 април.

Сблъсъкът на Ранкова с комисията започва на 8 февруари 2012 г., когато Стоян Мавродиев, шеф на КФН, подава сигнал срещу нея. По това време тя работи в президентството. Комисията, ръководена от Филип Златанов, заседава чак след 9 месеца, като времето на произнасянето ѝ съвпада с номинацията на Ранкова за Управителния съвет на БНБ.

През септември 2012 г. с две особени мнения комисията установява конфликт на интереси - за търговска реклама на изложение в Лондон за представяне на българската икономика и приватизацията на държавните дялове в Е.ON, EVN и CEZ и контрол по одобряване на проспект на облигации, издадени от Българска банка за развитие, в чиято управа Ранкова е била по-рано.

На 21 септември 2012 г. решението е публикувано в сайта на комисията за няколко часа, след което е свалено. Информация за него обаче се появява във всекидневник, а Ранкова не е номинирана за БНБ. Златанов е писал в прословутото си тефтерче: "Ранкова - незабавно да се извади", "в 17.30 да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието", "В понеделник Ранкова да се даде за подпис; качено е на сайта на КПУКИ на 21 септ. в 17.30", "Д.Р. - реш. е било на сайта 4 часа. Сигурно е видяно - да се провери отзвука в интернет - реакция на журналистите", "Р. - не се качва; - чака се" и др.

След като решението е свалено от сайта на комисията, Ранкова не е уведомена за него повече от половин година. След настоятелните ѝ опити да го получи, това се случва едва на 1 април следващата година. Тя веднага обжалва и две инстанции отменят решението за конфликт на интереси като несъстоятелно. Неуведомяването ѝ е част от обвинението срещу Златанов, по което на две инстанции той вече беше признат за виновен и осъден на 3 години и половина затвор. В момента се чака последната дума на Върховния касационен съд.

Споделяне
Още от България