Бивши министри натискали за необезпечените анекси за 2.15 млрд. лв.

Бивши министри натискали за необезпечените анекси за 2.15 млрд. лв.

Необезпечените финансово договори, сключвани от различните министерство по време на предишното правителство, често били подписвани под натиск отгоре - от секретари, началник кабинет, министри, които карали служителите си да подписват анексите. Това заяви на извънреден брифинг в сряда премиерът Бойко Борисов, пред когото по-рано през деня деня служители на ведомствата са дали лично пред него обяснения по схемата за подписването на тези контракти.

В края на миналата седмица премиерът съобщи, че заради неосигурено финансиране по анекси на 150 договори за 2.15 млрд. лв., подписани от 13 министерства, се появява допълнителен дефицит в бюджета за 2009 г. и така от 1.9 на сто той се повишава на 3.7 процента. Тези анекси били “крити по чекмеджета“ от оставените от правителството на ГЕРБ чиновници от предишната власт.

Служители са признали във вторник пред него кой им е оказвал натиска, за да се подписват анексите с различните фирми и да се движат плащанията към тях. Имената на тези личности с обясненията им ще бъдат изпратени до прокуратурата, обяви Борисов.

“С главния прокурор съм говорил и всичко това, което те са написали, съм го предал там”, допълни министър-председателят.

По думите му честа практика било да се сключи такъв договор, да се плати 1/10 от него или 20 на сто и да се подлъже правителството, че по този договор ще се работи. “С една десета правиш първа копка а с другите девет десети задължаваш правителството да ги плати. Аз мога да направя такива десетки първи копки“, допълни Борисов. По думите му са захванати много неща без да има пари за тях.

Всички проведени с експертите и всички министри днешни разговори за необезпечените договори били стенографирани и записът ще послужи за анализ на работата на ведомствата, каза още той.

Много от проблемите са възникнали и от това, че самите модели на работа в министерствата са сгрешени, смята премиерът. Той даде за пример как болниците като търговски дружества се определят обществените поръчки, колко ще харчат за тях и дори не са информирали ресорния министър за това. “ За да вземат повече пари по клиничните пътеки, всяка една болница се стреми да си купи сама апаратура, независимо, че може да има 20 или 30 уреди за ядрено-магнитен резонанс или за безкръвни операции“, каза Борисов.

Споделяне

Още по темата

Още от България