Бившият папа смята, че Антихристът влияе модерното общество

Една значима нова биографична книга за оттеглилия се папа Бенедикт Шестнадесети го показва като силна и хуманна личност, пише ДПА. Но изразените от него позиции относно сексуалността и продължаващия конфликт с либералните католически теолози вероятно ще провокират нови спорове около човека, за когото се твърди, че действа като "папа в сянка".

"Гвоздеят" на книгата, появила се в книжарниците в понеделник, са последните глави на обемистата нова биография. Там доброволно оттеглилия се от папския престол преди 7 години Бенедикт XVI е цитиран да казва, че в модерното общество върви процес на "формулиране на антихристиянско кредо".

Чрез повествованието на автора Петер Зеевалд "почетният папа" Йозеф Рацингер дава израз на яростната си опозиция срещу модерните схващания по въпросите на сексуалността, абортите и изследванията в областта на човешката генетика.

"Преди 100 години всеки би смятал за абсурдно да се говори за хомосексуален брак. А днес всеки, който е против него, бива социално дамгосан", казва Рацингер, който в разрез с каноните през 2013 г. се отрече от папския трон.

"Същото се отнася до абортите и създаването на човешки същества в лаборатория", казва 93-годишния бивш глава на Римокатолическата църква, давайки израз на "страха от спиритуалната сила на "Антихриста".

В разговора си с автора Рацингер също така разкрива, че някога е бил влюбен: "Обичал ли сте някога момиче?" - "Може би."

"Това "да" ли означава?" - "Може и така да се тълкува." "Колко дълго продължи това време - няколко седмици, няколко месеци?" - "По-дълго."

На около 1000 страници - плод на задълбочено изследване, Зеевалд отбелязва като заслуга на Рацингер, че е папата, опитал се да отвори Католическата църква след поредицата от разтърсващи я сексуални скандали, което контрастира с позицията на много критици, които виждат в действията на църквата само опити да се потулят тези скандали.

Авторът също така защитава Рацингер от обвиненията, че се прави на "папа в сянка" зад гърба на своя наследник Франциск, като свързва тези обвинения с един първоизточник - швейцарския теолог Ханс Кюнг, съвременник и съперник от края на 1960-те години, когато бъдещият папа е бил професор по теология в университета в Тюбинген по времето на бурните младежки протестни движения, обхванали Западна Европа тогава. За мнозина историци именно тогава Рацингер е направил завой от прогресивен човек към реакционер.

Рацингер описва и отношенията си със сегашния папа Франциск като "не само постоянни, но и задълбочаващи се".

Зеевалд описва Рацингер като последователен човек, чиито възгледи не са се променяли през десетилетията, но който в същото време не престава да демонстрира човечност и самокритичност.

Интересно е, че бившият папа смята за "връхна точка" на своя житейски път не избирането си за глава на Римокатолическата църква през 2005 г., а ръкополагането си за свещеник в неговата родна Бавария на 29 юни 1951 г. на 24-годишна възраст, отбелязва ДПА, цитирайки новата биографична книга за Рацингер.