Бившият председател на съдийския съюз Таня Радуловска: Политиците падат по-ниско и от стандартите за хуманност на БКП

"Целта на скандала “Полфрийман“ е да се посее страх“, казва бившият съдия

Бившият председател на съдийския съюз Таня Радуловска: Политиците падат по-ниско и от стандартите за хуманност на БКП

"Днес, манипулирайки чувството за липса на сигурност в обществото ни, политиците падат по-ниско и от възприетите през социализма принципи за хуманност и справедливост". Това коментира в интервю за Mediapool адвокат Таня Радуловска. До лятото на миналата година тя беше съдия, а преди шест години беше и председател на Съюза на съдиите в България, поемайки организацията от съдия Мирослава Тодорова. През 2018 година напусна съдебната система и стана адвокат. Според адв. Радуловска действията на политиците, ВСС, главния прокурор и част от медиите по случая "Полфрийман" имат за цел да всеят страх чрез безцеремонна демонстрация на сила.

Адвокат Радуловска, каква е целта на медийния и политически натиск върху съдебния състав по казуса "Полфрийман"?

Непредубеденият наблюдател остава с усещането за умишлено всяване на страх чрез безцеремонна демонстрация на сила от страна на главния прокурор и нелепа манипулация на общественото мнение от обслужващи тезата му медии. Жалко е, че темата "Полфрийман" се експлоатира с политически аргументи. Единственото отговорно поведение в случая е да се обясни на обществото каква е целта на наказанието и какъв е смисълът от условното предсрочно освобождаване. Всякакво друго поведение е пълна демагогия и не е държавнически отговорно. Аз не чух нито един разумен юридически аргумент защо някой смята, че Полфрийман трябва да продължи да стои в затвора. В цивилизования свят целта на наказанието не е да се причини страдание на извършителя на престъплението, нито лично отмъщение от страна на пострадалите, а да се възстанови балансът, като се даде възможност на дееца да преосмисли извършеното и последиците му, за да продължи да живее според общоприетите ценности и да бъде полезен за обществото.

Единствената легитимна цел някой да стои в затвора е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождаване. Всеки трябва да бъде освободен предсрочно, ако е излежал половината от наказанието си и е дал доказателства за своето поправяне. Такова задължително за всички тълкуване на закона е дал Върховният съд още през 1975 г. и е обяснил, че в такива случаи изтърпяването на остатъка от наказанието е нецелесъобразно. Днес, манипулирайки чувството за липса на сигурност в обществото ни, политиците падат по-ниско и от възприетите през социализма принципи за хуманност и справедливост.

Покрай целия щум около съдиите Полфрийман сякаш беше позабравен…

Единственият укор спрямо Джок Полфрийман, който медиите тиражираха, беше, че е основал организация да защитава правата на затворниците и е работил за промяна на условията в затворите, както и че е подавал жалби срещу затворническата администрация. Нечовешките условия в местата за лишаване от свобода в страната ни и агресивното и унизително отношение на затворническата администрация към лишените от свобода са известни на международната общност. Те са констатирани във всички доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Има и множество решения на Европейския съд за правата на човека. Подобно отношение към затворниците не спомага за тяхното поправяне и успешната им ресоциализация. Затова не е укоримо да се говори публично за лошите практики на затоврническата администрация и да се търси защита срещу тях.

За противозаконното задържане на Джок Полфрийман в Бусманци причината не е в него, нито е в извършеното от него престъпление, а е опит за всяване на страх и разделение в съда. Няма друго определение за държава, която не зачита правото на лична свобода и върховенството на закона, освен тоталитарна.

Съдебният състав, който постанови условното предсрочно освобождаване на австралийския гражданин, е атакуван заради принадлежността на членовете му към най-голямата професионална организация в страната. Публично атакуваният съдебен акт е постановен от съдии, които в продължение на много години открито говорят за недостатъците на съдебната система и се опитват да търсят положителна промяна в организацията ѝ. Председателят на състава е бивш член на ВСС, който зададе неудобни въпроси на главния прокурор по време на изслушването му в процедурата за избор за заемането на тази позиция. Моментът на постановяване на съдебния акт беше удобен за главния прокурор да предприеме лична атака срещу реформаторски настроените съдии, а политици от управляващите и опозиционни политически партии, увлечени в предизборните си агитации, да експлоатират темата като застрашат дори сигурността на съдиите и семействата им.

Развоят на събитията показа липса на демократични ценности в политическия елит на държавата и нежелание да се постигне правна сигурност, дори с цената на дипломатически скандал. Единственото общо между Полфрийман и съдиите от съдебния състав, който постанови условното му предсрочно освобождаване, е че дръзват да осветляват проблемите на съдебната власт и тези на системата за изпълнение на наказанията. Затова целта е да се всее страх у всеки, който иска да посочи слабостите в организацията на определена сфера от държавното управление и търси разумно разрешение за порочните практики в нея.

Каква игра играят Висшият съдебен съвет (ВСС) и главният прокурор в този казус?

Главният прокурор показа, че в него е концентрирана огромна безконтролна власт и може да въздейства на органите на изпълнителната и законодателната при изпълнението на техните задължения. Има отказ да се изпълни влязло в сила съдебно решение. Това налага органите на МВР непрекъснато да измислят основания за продължаващото задържане на Полфрийман. Към днешна дата (би трябвало за) всеки гражданин да е ясно, че то е незаконно, както и че държавата ще отговаря за този произвол.

Главният прокурор внесе искане за възобновяване на делото с ясното съзнание, че такова е недопустимо, но веднага управляващите политически партии инициираха законодателна промяна, за да бъде разгледано искането от Върховния касационен съд. Това показва, че действат в колаборация помежду си. Действията на властите са израз на безсилие да се справят с правни средства. Те са демонстрация, че винаги, когато не получат съдебно решение според очакванията си, властите имат ресурс да променят закона, за да получат решение, което да задоволява моментния им интерес. Това се случва безпринципно, без предварителен анализ на необходимостта от законодателна промяна и не допринася за политическа стабилност. Напротив, засягат чувството за сигурност и стабилност на гражданите и международния авторитет на държавата.

А действията на ВСС?

Позиция на ВСС по този случай беше едновременно отвращаваща и развращаваща. Членовете на съдийската колегия показаха, че не могат да работят публично и независимо от външни внушения. Не изпълниха ролята си да защитят съдиите от неправомерния натиск и публичния линч, на който бяха подложени. Показаха съобразяване със силните на деня. При подобни реакции съдиите не могат да получат увереност, че трябва да прилагат точно и еднакво закона по отношение на всички, а започват да се страхуват за собствената си сигурност.

Съобразява ли се ВСС с изпълнителната власт?

Още преди години сме чували изявления на председателстващия член на ВСС, че съветът не може да работи, тъй като действа служебно правителство и е разпуснато Народното събрание. Това показва, че членове на ВСС, особено тези от политическата квота, са свикнали да мислят, че трябва да работят под диктовката на изпълнителната власт, а не взаимно да се контролират и възпират. Угодничеството на изпълнителната власт пречи за доброто функциониране на съдебната система.

Сгрешен е моделът на съдебната власт още в конституцията. Не е необходим толкова голям брой членове на ВСС. Необходимо е да има малко на брой професионалисти, които да организират работа на съдилищата и прокуратурите. Политическата квота, която трябва да е гарант за баланса и контрола между властите, всъщност е проводник на всички нелегитимни интереси в съдебния съвет.

Има ли нарочване на Съюза на съдиите в България (ССБ)?

Публичното нарочване на членовете на съдийския съюз като някакви врагове на държавата, създава впечатление, че тези хора са гонени и преследвани. Това поражда страх в много съдии да участват в професионалната организация и да защитават реформаторските ѝ позиции. Дългогодишните политически опити да се ограничи активността на ССБ чрез законодателните промени за деклариране на членството в организацията и актуалните предложения да се ограничат източниците на финансиране показва само, че дейността на съюза е необходима и полезна.

През последните няколко седмица съм щастлива, че наблюдавахме две форми на професионална солидарност. Подкрепата от над 300 съдии за колегите им по делото "Полфрийман" и подкрепата на журналистите за колегата им от БНР Силвия Великова, която беше свалена от ефир, защото журналистическите ѝ въпроси не се харесваха на определени политически кръгове и такива от съдебната власт. Това е израз на професионализъм и отстояване на ценностите по демократичен начин.

Произнасянето по казуса "Полфрийман" преди избора на главен прокурор и местните избори не навреди ли реформаторските кръгове в съдебната система?

Всеки добросъвестен съдия ще отстоява принципите си, независимо от възможността да възникнат подобни атаки срещу него заради постановения съдебн акт. Задължението на съдията е да не се поддава на натиск. Няма значение дали натискът идва от друг орган на държавната власт, от страна по делото, или идва под друга форма на външно или вътрешно влияние. Съдията не може да се съобразява нито с политическата обстановка, нито с ръководителите на органите в съдебната власт. Всичко друго означава зависимост. Съдът е призван да пази баланса между правата и интересите на всички членове на обществения живот, като осигурява защита включително и от неправомерното им засягане от страна на органите на държавна власт. Затова не може да се ръководи от никакви други лични или публични интереси.

Действително дебатът за качествата на единствения кандидат за главен прокурор беше изместен и заглушен от този за решението по делото за условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Може точно такава да е била тактиката на нестихващия медиен шум около този случай. Това обаче позволи да се осветлят много проблеми, свързани с ограничаването на свободата във всичките ѝ форми. Веднъж видяхме демонстрация на засягане на личната свобода, което доведе до дипломатически скандал. Видяхме демонстрация на засягане на свободата на мисълта, като се атакуват правозащитници. Стигна се още по-далеч, като участваща в държавното управление партия поиска да се забрани дейността на правозащитна организация. Видяхме демонстрация на засягане на свободата на словото. Източникът на засягане на всички тези свободи е един и същ.

Кой е този източник?

Това е политическият кръг, който променя закони под давление на хората, които искат да се сдобият с неограничена държава власт и го демонстрират публично. Това са същите лица, които рушат чувството за сигурност на гражданите, че правата им могат да бъдат защитени, тъй като не изпълняват съдебите решения.

Как си обяснявате масовата подкрепа сред прокурорите за Гешев, която е дадена след издигането му за началник от самия главен прокурор?

Обяснявам си го със съществуващия страх и единоначалието в прокуратурата, което е доведено до абсурд. Всеки прокурор, изразил различна позиция, би могъл да търпи негативи в кариерното си развитие. Жалко е, че кандидатурата на Иван Гешев е безалтернативна. Това също е демонстрация на сила, показваща че ще бъде наложен кандидатът, посочен от сегашния главен прокурор, и прави безсмислено издигане на алтернативни кандидатури от останалите прокурори. Дали качествата на настоящия кандидат за главен прокурор биха убедили редовите прокурори, че трябва да го подкрепят, ако гласуваха за него пряко и тайно?

Положителното в тази безалтернативност е, че вече няма фасадна демократичност, каквато съществуваше при издигането на няколко кандидати, измежду които да се извърши псевдо избор. Винаги се е знаело месеци преди гласуването на ВСС кой ще е избраният кандидат, а прокурорите са съобразявали подкрепата си с тази предопредоленост.

Някои издания сочат ССБ като проводник на нелегитимен властови център в съдебната система.

Не смятам, че професионалната организация някога е имала някаква власт в съдебната система. Изключително жалко е, че вместо да се използва ресурсът на професионалните организации, те са преследвани. Възмутително е, че се атакуват правозащитни и професионални организации, което показва, че държавната власт се страхува от организации, които защитават правата на гражданите.

По-добре или по-зле ще става.

Възмущава ме изключително много това, че няма стабилен правов ред и законите се променят с оглед личността, независимо дали това се прави, за да спасят някого от отговорност или за да му се утежни положението. Не можем да говорим, че сме правова държавата, докато законите се променят популистки, а не заради възникнала необходимост вследствие на променили се обществени отношения. Затова в отговор на този въпрос бих цитирала британския социолог Антъни Гидънс: "В съвременния свят нито една форма на държавно управление не е напълно защитена от опасността да се превърне в тоталитарна".

На фона на този скандал, съжалявате ли, че напуснахте съда през миналата година?

Не съжалявам за това решение. Винаги съм се чувствала правозащитник. Вярвам, че когато човек не се чувства достатъчно полезен с професията, която упражнява, трябва да потърси друг начин да постигне професионално удоволетворение. Полезно е да погледнеш съдебната действителност острани, за да придобиеш още по-ясна представа за добрите практики и слабостите в организацията ѝ. Надявам се да мога да бъда полезна и като адвокат за подобряването ѝ. Малко са хората, които осъзнават какво коства на човек да бъде добър съдия. Затова запазвам уважението си към многобройните добросъвестни съдии, които всекидневно отстояват принципите на правото и пазят ценностите ни.

Още от Интервюта