Бившият шеф на комисията за конфискация уличен в конфликт на интереси

Бившият шеф на Комисията за конфискация на незаконно имущество Тодор Коларов бе намерен за виновен в конфликт на интереси заради мобилен телефон и лаптоп, които той взел след напускането на поста. Това става ясно от публикуваното в четвъртък решение на Комисията за конфликт на интереси. Интересното в казуса е, че Коларов си е платил за вещите на цените, по които комисията ги е купила, и това е установено с документи.

Коларов подаде оставка в края на февруари т.г., въпреки че под негово ръководство комисията за конфискация се превърна в единствената институция, похвалена от Европейската комисия в последния мониторингов доклад. Причината за напускането бе, че той влезе в остър конфликт с двама членове на комисията, назначени също с протекцията на ГЕРБ.

Коларов ги обвини, че бездействат и взимат заплати от по 5000 лева. Той нападна и челно управляващата партия с обвинението, че "липсва реформаторско мнозинство в комисията и политическа подкрепа от Народното събрание и президента".

Оставката му бе приета от премиера Бойко Борисов, който побърза да го нарочи, че постоянно създавал скандали. Коларов бе назначен на поста по препоръка на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков заради "неговата почтеност и честност и евроатлантическа ориентация".

Иронията в случая е, че Върховният административен съд окончателно призна за невинен за конфликт на интереси предишния председател на комисията по конфискация Стоян Кушлев, който бе уволнен след многобройните сигнали за роднински назначения и получаването на огромни заплати.

Проверката на Комисията за конфликт на интереси е започнала по три сигнала, два от които са еднакви и са изпратени след напускането на Коларов. В сигналите се сочи, че той се намира в конфликт на интереси, защото е получавал хонорари като преподавател във Варненския свободен университет. В същото време синът на ректора на ВСУ проф. Анна Недялкова – Красимир Недялков (заместник-ректор във ВСУ), е обвинен за източване на ДДС в особено големи размери. По този случай срещу Недялков има и производство в Комисията за конфискация.

Другият сигнал е за лаптопа и мобилния телефон.

В крайна сметка Комисията за конфликт на интереси установява, че Тодор Коларов не е виновен, че е преподавал във ВСУ. Производството срещу Красимир Недялков е започнало година преди Коларов да стане шеф на комисията, а по нейно искане съдът му е наложил запор на имущество за над 840 000 лева. Самият Коларов никога не е взимал отношение по този случай.

Случаят с компютъра и телефона обаче прилича на класическо очерняне, а решението е написано в стил "Кафка".

На 25 февруари премиерът Борисов подписва заповедта за освобождаването на Тодор Коларов. Ден по-рано в комисията за конфискация е съставен протокол, че той не дължи вещи на институцията. На 27 февруари Коларов си купува лаптопа и телефона, което е установено с фактури. Той е платил техниката на цената, на която комисията ги е придобила, без дори да се отчита амортизацията – 1429 лева за лаптопа и 213.90 лева за телефона.

Според Комисията за конфликт на интереси за компютъра и джиесема е трябвало да се проведе търг с явно или тайно наддаване, какъв не е бил проведен. Освен това Коларов е използвал положението си и принудил четирима служители да му създадат протокол от 24 февруари, в който пише, че не дължи нищо, пък той бил задържал техниката. Това повдига въпроса дали комисията отчита, че към 24 февруари Коларов все още е заемал поста директор и като такъв е имал право да ползва служебен лаптоп и телефона.

Комисията за конфликт на интереси счита, че като шеф той е оказал и влияние върху главния счетоводител на Комисията за конфискация и така на 27 февруари е успял да си купи от него вещите. Тогава обаче Коларов вече не е бил директор.

Освен това Комисията за конфликт на интереси отчита, че Коларов е купил вещите на стойност 42% под пазарната, въпреки че е дал същите пари, които е дала и комисията за конфискация. До този извод се стига, защото фирмата, продала техниката, е обяснила, че е направила такава отстъпка.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.