АИКБ поиска да отпаднат минималната заплата и пенсия

Отпадане на административното определяне на минималната работна заплата на национално равнище и замяната ѝ с ежегодно договаряне между социалните партньори на минимални заплати по икономически дейности и по квалификационни равнища, както и отпадане на минималните осигурителни доходи, са част от предложенията за борба с недекларираната заетост, представени на форум, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Предложенията представи Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Предлага се да се сключи национално споразумение за механизъм за договаряне на минималната заплата. Механизмът трябва да включва договаряне на минимални заплати на ниво икономически дейности. След като бъдат договорени по всички браншове минималните заплати, за минимална заплата за страната да се определя най-ниската договорена стойност по икономическа дейност, която да важи за икономическите дейности, в които няма браншови и синдикални структури и няма подписан КТД, предлага АИКБ. Идеята е така да се активизира колективното трудово договаряне, да се поощрят страните да договарят и допълнителни условия.

АИКБ призовава да се премахне и минималната пенсия, като размерът на пенсията да се определя единствено от осигурителния принос, като това ще осветли икономиката. За хората с пенсии под прага на бедността, социалното подпомагане трябва да допълва парите до линията на бедност.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев посочи, че с последните действия на законодателя, тласкани от популизъм, половината от българските пенсионери, над един милион, ще са на минимална пенсия, което пречи на борбата със сивата икономика. Максималният осигурителен доход в момента е 3000 лева, максималната пенсия трябва да е 1620 лева, а тя е много по-малко, предвижда се да стане 1500 лева, посочи Велев. Ако увеличим максималният осигурителен доход с още 450 лева и стане 3450 лева, би било справедливо максималната пенсия да стане 1863 лева, за да има съответствие между осигурителен принос и права, каза Васил Велев.

"Явлението "пари в плик" винаги е предизвиквало гняв у мен, заради високата социална цена, която плащаме всички, тази порочна форма на заетост лишава работниците от техните права, засяга производителността и качеството на труда, отразява се негативно върху бюджета и пенсионната система", заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев на форума.

От АИКБ представиха и други предложения за ограничаване на недекларираната заетост. Едното от тях е предложение за въвеждане на по-краткосрочна заетост. Към момента еднодневен трудов договор може да се сключва само за 8 часа, а много често трудът е по-кратък в рамките на няколко часа за деня, се аргументират от АИКБ. Друго предложение е за споделено наемане на работници. В българското законодателство един работник може да сключи няколко трудови договора с няколко работодателя, липсва обаче възможност няколко работодателя да сключат един трудов договор с един работник, посочи Добрин Иванов.

От АИКБ предлагат и разработване на нормативни разпоредби за случайна, крактовременна заетост. Идеята е трудов договор за работа да може да се сключва между работник и един или повече работодатели за работа до един месец, като това време се признава за трудов стаж.

Предлага се и въвеждане на т.нар. ваучерно заплащане, като приоритетни бъдат строителството, озеленяване, дърводобив, развлекателен бизнес, рекламни дейности.

Сред предложенията е и проверките на ГИТ да бъдат планирани не само на база ретроспективен анализ на установени през миналата години нарушения, а да бъдат анализирани и новите форми на заетост, както и идентифицирани предприятията, които предлагат нови форми на заетост. От АИКБ искат и създаване на публичен регистър на некоректните работодатели.

Представителите на синдикатите във форума възразиха срещу идеята за отпадане на минималните осигурителни доходи, а според тях по време на Covid пандемията е задължително минималната работна заплата да расте.