Отвъд контейнера: Във Варна стар текстил дава живот на нови дрехи

Българският лидер в оползотворяване на текстилни отпадъци "Текс сайкъл" среща регулаторна стена

0 коментара
рециклиране на стари дрехи

Всяка година Европейският съюз генерира близо 7 милиона тона текстилни отпадъци, като едва малко над 1% от тях се рециклират обратно в нови дрехи. Средно един европеец изхвърля около 16 килограма текстил годишно, от които под 5 килограма се събират разделно. Огромната част се депонира, изгаря или изнася извън ЕС, често към държави без капацитет за устойчиво оползотворяване. В България ситуацията е дори по-тревожна: с годишно генерирани около 100 000 тона отпадък, страната ни не само е далеч от европейските цели, но отскоре е в наказателна процедура заради липсата на нормативно въведена система за разделно събиране на текстил.

Седем години преди Рамковата директива за отпадъците на ЕС да влезе в сила, една варненска компания решава да изгради за своя сметка инфраструктура за събиране на текстил – когато в България няма нито един контейнер за текстилни отпадъци, нито ясна визия за оползотворяването му.

Това е "Текс сайкъл" (TexCycle), бранд на "Евротекс", който към днешна дата е изградил национална мрежа с над 300 контейнера в 50 общини, обработил е повече от 14 500 тона отпадъци събрани в страната, а последната му голяма инвестиция е за 18 млн. лв. – в рециклираща линия за производство на влакна и в автоматизация на сортирането. Всичко това – в условия на пълна липса на държавна подкрепа и с риск от свиване заради отсъстващ правен и финансов механизъм.

"Идеята зад "Текс сайкъл" беше да надградим и разширим обхвата на дейности на компанията "Евротекс", която има 25-годишна история и се занимава със сортиране и продажба на дрехи втора употреба. Искахме да преминем към реално рециклиране и цялостно оползотворяване на текстилни отпадъци", разказва Сирма Желева, мениджър "Устойчиво развитие" в "Текс сайкъл" и изпълнителен директорна Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ).

Сирма Желева

"Първите стъпки на "Текс сайкъл" бяха свързани именно с проектите за разделно събиране на текстил в България. Такива системи в Западна Европа съществуваха от години, но у нас бяха почти непознати. Решихме, че рано или късно това трябва да дойде и тук. А щом имаме опит със сортирането на текстил, събиран в Западна Европа – защо да не започнем и в България?", казва Желева.

Началото е поставено през 2018 г. с община Стара Загора – първият реален партньор, с когото компанията поставя контейнери за разделно събиране. Постепенно мрежата се разраства до 50 партниращи общини – включително столицата, но и десетки малки населени места. "Още тогава видяхме колко различни са нагласите – от проактивни кметства до такива, които директно казваха: "Никой не ни задължава, защо да го правим?", разказва Желева.

От контейнера до влакното

След като изгражда националната мрежа за събиране, "Текс сайкъл" развива пълна индустриална верига: от контейнера до влакното. Дейността на компанията обхваща целия процес на управление на текстилния отпадък – от събиране и сортиране до повторна употреба, рециклиране и енергийно оползотворяване. Сортировъчният център и новоизградената рециклираща линия са във Варна, а в предприятията от групата на "Текс сайкъл" (България, Гърция и Румъния), работят около 500 души. Оборотът на "Евротекс" е над 53 млн. лв., по данни от търговските регистри. Едноличен собственик е Явор Пандов.

Заводът за извличане на влакна от стари дрехи във Варна

"Капацитетът ни за сортиране към момента е около 60 тона на ден, петдневна работна седмица", уточнява Сирма Желева и допълва: "Линията за рециклиране е с капацитет около 1 тон на час. Процесът на сортиране е детайлен: дрехите се класифицират според състоянието си, сезонността, по размер и др., с цел постигане на максимална стойност при повторна употреба. Дрехите втора употреба се дистрибутират на едро в нашите складове в България, Румъния, Гърция и Чили и чрез партньори на други места по света", допълва тя.

За текстила, негоден за носене, пътят се разклонява. Част от него се трансформира в индустриални почистващи кърпи: "Произвеждат се по стандарт, опаковат се в 10-килограмови пакети и се използват от заводи и сервизи – най-често в България, но и в Гърция и Румъния", обяснява Желева.

Друг дял се отправя към рециклиращата линия. Там от дрехите се премахват металните елементи, след което се развлакняват в текстилни влакна. В зависимост от състава им, влакната се използват за направата на нови нишки или изолации, филц или пълнежи в мебелната и автомобилната индустрия. Има обаче технологични ограничения. Масово дрехите са от смесени материи. Това много ограничава така нареченото рециклиране от нишка в нишка.

Сортирането е най-важният елемент от работата на оползотворяващите компании

Сирма Желева е горда, че компанията успява да използва повторно или рециклира над 80% от събрания текстил. Остатъкът се използва за производство на енергия – най-често в циментови заводи. "Депониране имаме под 0,5% – и то основно заради нетекстилни артикули като чадъри, куфари, работни обувки" , казва тя.

Липсата на регулации задушават сектора

Макар технологичната база на "Текс сайкъл" да отговаря на най-високите европейски стандарти, законодателната рамка в България изостава. От 1 януари 2025 г. всички страни членки на ЕС трябва да въведат системи за разделно събиране на текстил, но страната ни все още не е адаптирала изискванията на Рамковата директива за отпадъците – и вече е обект на наказателна процедура от Европейската комисия.

"Мисля, че сме единствената страна, която не е въвела, по никакъв начин не е транспонирала това изискване", коментира Сирма Желева. "Нямаме одобрена и приета Наредба за текстилните отпадъци, вътрешните обсъждания са без резултат. Очевидно много сме закъснели", посочва тя.

Поради тази нормативна неяснота вече се наблюдава отлив от част от системата. "В някои малки общини се наложи да прекратим договора и да премахнем контейнерите за текстил", казва още. Берковица вече е пример за това, а Драгоман е следващата в списъка.

По думите ѝ, устойчив модел може да се изгради само чрез ясно дефинирана система на финансиране, базирана на разширената отговорност на производителите – механизъм, при който индустрията поема част от разходите чрез продуктови такси. Липсата на такъв инструмент задържа развитието не само у нас, но и в други части на Европа.

Заради разрушения бизнес модел намаляват занимаващите се с рециклиране фирми

Ефектите се усещат вече и на най-напредналите пазари. През 2024 г. германската Soex – водеща фирма за текстилно рециклиране – обяви несъстоятелност, посочвайки като причина срив на традиционните пазари и свръхпредлагане от Азия. Сходна е ситуацията и в България, където моделът, базиран на повторна употреба и износ, трудно издържа на натиска.

Пагубната ултра бърза мода

Към тези икономически предизвикателства се добавя и експлозията на ултра бързата мода. "Хората страшно потребяват тези дрехи", казва Желева. "Предпочитат ги пред втора употреба, защото просто с един бутон пристигат в дома им", допълва тя.
Платформи като Shein и Temu залива пазара с огромни количества нискокачествен текстил, който е трудно годен както за повторна употреба, така и за рециклиране. Допълнителен стимул за това потребление е липсата на митнически контрол – в ЕС всички пратки под 150 евро не се обмитяват. "В САЩ този праг вече е премахнат и платформите се пренасочиха към Европа, където маркетинговият им натиск става все по-агресивен"
, допълва представителката на "Текс сайкъл".

В резултат пазарите за дрехи втора употреба се свиват – както в Европа, така и в държави, които традиционно приемат такива стоки. Това ограничава способността на частните системи да се самофинансират – нещо, което преди е било възможно. Всичко това се случва на фона на изключително негативния екологичен отпечатък на сектора: текстилната индустрия е четвърта по въздействие върху околната среда в света и само 3,6 от всеки 11 кг текстил в ЕС се събират разделно.

Европейската стратегия за устойчив и кръгов текстил цели да обърне тази тенденция. До 2030 г. новопуснатите продукти трябва да са дълготрайни, безопасни, рециклируеми и произведени с оглед на социална и екологична отговорност. Въвеждането на разширена отговорност на производителите, нови екодизайн изисквания и забрани за вредни материали ще поставят нови рамки за индустрията.

Потенциалът е значителен: 1000 тона текстилен отпадък могат да създадат между 20 и 35 нови работни места, а приложенията на рециклираните влакна се разширяват – от мебелната до автомобилната и строителната индустрия. За "Текс Сайкъл" това е не просто ниша, а възможност да бъде част от дълбока трансформация на текстилната икономика в Европа.

Вдъхновението зад системата

Въпреки несигурността, компанията продължава да действа с мащаб и дългосрочна визия. Плановете ѝ включват преминаване към 24/7 режим на работа на рециклиращата линия, разширяване на пазарите за влакна и индустриални продукти, както и утвърждаване като национален и регионален център за текстилна реиновация.

"Такъв тип производства би трябвало да работят денонощно", посочва Желева. По думите ѝ "капацитетът на линията го позволява – един тон на час, но трябва предвидимост, пазари и ясна регулаторна среда".

Фокусът се измества към по-индустриални клиенти – мебелна и автомобилна индустрия, където търсенето на устойчиви материали е нарастващо. Част от влакната вече намират приложение като изолации, пълнежи и нетъкан текстил – сегмент, в който България може да има конкурентно предимство.

На фона на регулаторната несигурност и икономическия натиск, Сирма Желева остава реалист. На въпроса какво я мотивира да продължава, тя отговаря: "Със сигурност екипът ни, защото това са хора, които всички наистина вярват в това нещо… дори и в момента да не е толкова розово и да има доста препятствия пред нас".

Тя акцентира и върху мрежата от съмишленици – отвъд собствената организация: "Работим с бизнеси, с общини, с НПО-та… И в общи линии бих казала, че имаме много добра изградена мрежа от партньори, с които си работим успешно. Тяхното одобрение, нагласата, с която работят с нас, ме кара да вярвам, че има бъдеще."

Парадоксът е, че именно първата индустриална инициатива за устойчив текстил в България, създадена без публично финансиране и със значителни инвестиции, рискува да бъде задушена не от липсата на технологии, а от отсъствието на елементарна политическа воля.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

Няма коментари

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.

Бюлетин