Въпреки че модерната тристълбова пенсионна система у нас съществува вече близо четвърт век и че ключов момент в нея е всеки да спестява за собствените си старини, мнозинството от българите клонят към държавната пенсионна система, финансирана от бюджета с данъците на всички. Задължителният втори и доброволният трети стълб с индивидуални партиди в частни фондове на теория звучат добре на хората, но на практика те нито разчитат на тях, нито са готови при сегашните си доходи да отделят големи спестявания там.

Това е основният извод, който може да се направи от национално представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание. То е проведено от 13 до 26 февруари 2024 г. и обхваща 1000 души, интервюирани по домовете им. Данните бяха представени на заседание на социалната комисия в парламента в сряда.

По много въпроси данните са противоречиви, но като цяло може да се каже, че мнозинството от българите искат невъзможното – реформа на пенсионната система с цел по-високи пенсии, които обаче да се плащат не толкова от повишени осигурителни вноски, колкото от държавния бюджет през данъците, събирани от всички. На всичкото отгоре това трябва да стане без повишаване на пенсионната възраст, с данъците и осигуровките на работещите, които обаче се осигуряват в мнозинството си върху осигурителния минимум.

Доволни ли са хората от вдигането на пенсиите?

Повечето граждани продължават да са недоволни от размера на пенсиите у нас, въпреки немислимия за първите две десетилетия на реформата ръст на плащанията от НОИ, който се случи от 2021 г. насам. При минимална пенсия 136 лв. през 2010 г., от 1 юли тя се очаква да достигне 580 лв. Средната пенсия тази година е заложена да бъде 883 лв., а по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст към март 2024 г. средната вече е 910 лв., което е с 12.3% или 99.47 лв. повече спрямо март 2023 г.

Графики: Национален център за парламентарни изследвания

Брутен и нетен коефициент на заместване на дохода чрез пенсията

Всичко това обаче не удовлетворява половината от анкетираните пенсионери. Въпреки ръста на пенсиите всеки втори пенсионер не е доволен от пенсията, която получава, сочат резултатите от проучването. То показва пряка връзка между периода, в който хората са се пенсионирани, и удовлетвореността от получаваната от тях пенсия. Сред пенсионираните през последните 5 години, неудовлетвореност от пенсията си са декларирали 42%, а сред пенсионираните преди повече от 11 години – 60%.

Добрата новина е, че всеки десети пенсионер все пак е напълно доволен от размера на получаваната пенсия. Това са хора, пенсионирани предимно в последните години.

Данните доказват една стара теза на бившия социален министър Ивайло Калфин, инициирал последната по-съществена реформа на пенсионната система през 2015 г.: че хората възприемат пенсионната система като несправедлива не защото са запознати с формулите, по които се определя пенсията, а защото констатират, че доходите, които получават като пенсионери, не са им достатъчни.

И въпреки че според мнозинството основният проблем на сегашната пенсионна система са ниските пенсии, данните на Националната агенция за приходите (НАП) за трудовите доходи показват, че мнозинството от работещите продължават да се осигуряват върху прекалено нисък доход, което значи, че в бъдеще ще получават минимална пенсия. Според данните за 2022 г. над 1.5 милиона души, което е над половината от работещите българи, са се осигурявали върху минимума и ако не направят нещо, ще получават минимална пенсия на старини.

Какъв изход виждат хората?

Помолени да отговорят кой от начините за повишаване на пенсиите одобряват в най-висока степен, мнозинството отговарят, че разчитат на увеличаването на средствата от държавния бюджет. В същото време именно това според експертите е най-неефективният начин за вдигането на пенсиите, тъй като вече около 50% от пенсиите се плащат с пари от данъци и това в даден момент може да срути системата.

Едва 19% са на мнение, че повишаването на пенсиите трябва да зависи от увеличаване на осигурителния принос. Сключването на пенсионна застраховка с цел повишаване на пенсиите се припознава от 9% от интервюираните. Участието в доброволен пенсионен фонд би било изход за под 7% от интервюираните.

Почти половината от гражданите (48%) твърдят, че не биха избрали допълнителните пенсионни фондове за пенсионното си осигуряване. Това са предимно хора с нисък стандарт на живот, пенсионери, както и нискообразовани жители на страната. За тези от тях, които още не са пенсионирани, възможността да получат пенсия от третия стълб не би увеличила усещането им за сигурност след пенсиониране. На въпроса "Кой от трите вида пенсия Ви гарантира най-голяма сигурност?", най-голям дял от пълнолетното население на страната (39%) посочват пенсията от държавното обществено осигуряване (тоест държавната пенсия от първия стълб в НОИ).

23% от запитаните са посочили, че сега или в миналото са се осигурявали в частни доброволни фондове, докато 77% не са. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) в третия стълб се осигуряват общо 642 459 души към края на 2023 г. Средният размер на натрупаните средства на едно лице обаче е едва 2206 лв. в края на 2023 г. Все пак 52% от хората са посочили, че ако имат финансови възможности, биха се осигурявали доброволно в частен фонд.

Да се вдигне ли осигуровката?

Две трети от запитаните не одобряват хора, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия. Според 40% от запознатите със системата размерът на пенсиите трябва да се определя единствено от осигурителния принос, а хората с най-ниски пенсии да получават добавки от държавния бюджет. 

Според бившия социален министър Лидия Шулева обаче въпросните добавки трябва да се дават само след обследване на имущественото състояние на пенсионера, защото има хора с ниска пенсия, но значителни допълнителни доходи, защото през годините са се осигурявали на минимума.

На директния въпрос за повишаването на осигуровките българите обаче са сериозно разделени. 36% са "за", към 41% са "против", а всеки четвърти не може да прецени.

Според анализа има пряка връзка между нарастването на възрастта на човек и желанието за увеличаване на вноската. 74% от посочилите, че не трябва да се увеличава вноската, все още не са се пенсионирали. Докато хората, които са прекратили трудовата си дейност, мислят точно обратното, тъй като усещат, че пенсиите им са ниски и им позволяват единствено да покрият основните си нужди.

При всички положения общественото мнение към вдигането на осигуровките далеч не е толкова негативно, колкото твърдата опозиция на работодателите и на част от икономистите.

Искат ли работещите да се осигуряват върху реалните си доходи?

Според доклад на подкомисията по данъчни въпроси FISC към Европейския парламент от края на 2022 г. делът на сивата икономика в България е над една трета от БВП на страната. Това е най-високият дял сред държавите от ЕС и през предходните 3 години непрекъснато нараства.

Към началото на 2024 г. 23% от анкетираните в проучването признават, че не са се осигурявали в определени периоди, докато са работили, а приблизително всеки трети гражданин на страната в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг.

Заетостта в сивия сектор не винаги е въпрос на личен избор, става ясно още от данните. Ако можеха да избират свободно, над 81% от българите биха предпочели да се осигуряват на реалните си доходи.

Съществува и немалка група от хора – 11%, които биха предпочели да не се осигуряват върху истинските си доходи. Това са предимно хора с нисък стандарт на живот и живеещи в малките градове и селата.

Макар и малък, има и дял от хората (7%), които при възможност биха предпочели да не се осигуряват, а да се застраховат, спестяват или инвестират средства, които да им осигурят достойни старини. Това разбиране се среща при най-младите и проактивни граждани, които смятат, че сами могат по-добре да управляват личните си финанси.

Да се вдигне ли възрастта за пенсиониране?

Възрастта за пенсиониране вероятно е най-чувствителният въпрос в цялото изследване. Общественото мнение е почти единодушно (90%) в несъгласието си за повишаване на възрастта за пенсиониране. Хората не смятат, че трябва да се вдига дори възрастта за първа и втора категория труд.

Въпреки приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, над две трети от гражданите не одобряват изравняването на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете.

Над две трети от интервюираните са на мнение, че хората трябва да имат възможност да работят след пенсиониране, като получават едновременно пенсия и заплата.

Искат ли хората реформа? 

Според 70% от хората основните принципи на сегашния модел на пенсионната система трябва да се реформират. Против промени са предимно хора, доволни от размера на пенсията си, живеещи в големите областни градове (без София).

Според изследването най-належащите промени в пенсионната система са: подобряване на събираемостта на осигуровките, определяне на размера на пенсиите само въз основа на осигурителния принос, бедните пенсионери да получават добавки от социалното осигуряване, да се прекрати политическата намеса в пенсионната система, да се създадат допълнителни стимули за хората, спестяващи в третия стълб. Иноваторска идея, предложена от Лидия Шулева, е създаването на фонд "Дългосрочна грижа", който да подпогама пенсионери с ниски доходи и да осигурява грижа за възрастни и болни хора, особено такива, които нямат близки и роднини.