Българската народна банка (БНБ) прогнозира, че България ще изпълни инфлационния критерий за еврозоната с данните за януари 2025 г. и ще продължи да го изпълнява през остатъка от годината. Това става ясно от най-новото издание на "Макроикономическата прогноза" за четвъртото тримесечие на 2024 г., публикувано в сряда.

За периода декември 2023 г. – декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в анализа.

На базата на отчетните данни към декември 2024 г. за всички страни от Европейския съюз, включително България, ценовият критерий възлиза на 2.4% (без определянето на държави "изключения"), с което средногодишната инфлация в България (2.6%) надвишава критерия с 0.13 процентни пункта, посочват от БНБ.

Институцията очаква средногодишната инфлация у нас да възлезе на 3.3% през 2025 г., което представлява ревизия в посока по-висока инфлация спрямо макроикономическата прогноза от ноември 2024 г.

Въпреки тези очаквания оценките показват, че България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари тази година и да продължи да го изпълнява през остатъка от 2025 година, посочват от БНБ.

От централната банка все пак уточняват, че прогнозата ѝ зависи в голяма степен и от държавните мерки, които влияят върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на хармонизирания индекс на потребителските цени – например цените на тока, вдигането на акцизите и т. н. 

Маринела Петрова: Не могат да се вадят държави от сметката за инфлацията 

В свой фейсбук коментар съветникът на управителя на БНБ и бивш зам.-министър на финансите Маринела Петрова, която уточнява, че в продължение на 25 години от кариерата си е работила "за" членството на България в еврозоната, обяснява, че в момента няма основание за изключване на която и да е държава от еврозоната от методиката за изчисляване на реферната инфлация. Тя призовава за повече "честност" в комуникацията по темата с обществото.

Според изявлението на Петрова: 

"1. По т.нар. "инфлационен критерий" – изключенията при изчислението му се базират на едновременната преценка по два компонента: отклонение от средната за еврозоната стойност с повече от (-1.5 пр. п.). И наличие на специфични национални фактори със структурен характер. В конкретния случай няма основание за изключването на която и да било от страните в еврозоната от изчислението на референтната стойност на критерия за ценово равнище.

2. Изобщо не е сигурно, че ще изпълним критерия за дефицита за 2024 г. – преди няколко дни Евростат публикува данните за дефицита на начислена основа за трето тримесечие на 2024 г. Съгласно тях дефицитът на България за деветмесечието на миналата година е 3.7%! За да се вместим в критерия от 3% от БВП за 2024 г., дефицитът за последното тримесечие не трябва да превишава 700 млн. лв. Но! Историческият преглед за последните две десетилетия показва, че през последното тримесечие на която и да е от изминалите години се генерира дефицит от доста над 1 млрд. лева!

3. И, най-забавното от всички твърдения: По споделения бонус: ПП-ДБ не препятствали членството на България в еврозоната?! Лъжа. След май 2021 г. служебният кабинет замрази всякакви действия, свързани с подготовката за членство на страната ни в еврозоната с аргумента на тогавашния министър на финансите, че това не е приоритет към онзи момент. И започна популистка фискална експанзия с акцент върху повишаване на непроизводителни текущи разходи с постоянен характер, с отражение в следващите години върху инфлация и дефицити.

Опитните в преговорите с ЕС знаят много добре, че тези процеси на "разширяване" на клуба (било то на ЕС или на еврозоната) са силно инерционни и ако не "хванеш вълната", както направи Хърватия, губиш. Доста години."

Ръст на икономиката 

През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да възлезе на 2.3% (възходяща ревизия от 0.1 пр. п. спрямо предходната прогноза на БНБ от ноември), което ще се определя най-вече от нарастването на разходите за крайно потребление и положителния принос на запасите, докато инвестициите в основен капитал и нетният износ ще допринасят отрицателно за изменението на икономическата активност, става ясно още от прогнозата на централната банка, цитирана от БТА. 

Растежът на реалния БВП се очаква да се ускори до 2.5% през 2025 г. (низходяща ревизия от 0.2 пр. пункта) и до 3% (низходяща ревизия от 0.4 пр. пункта) през 2026 г.

Лихвите по кредитите и влоговете слабо ще се понижат 

БНБ прогнозира слабо понижение на лихвите както по новодоговорени срочни депозити, така и по новоотпуснати кредити за домакинствата до началото на 2026 г. Очаква се след това лихвените проценти да се задържат.

БНБ пронозира годишният растеж на депозитите на гражданите и фирмите да се запази сравнително висок, но да следва тенденция към забавяне заради очаквания по-слаб растеж на заплатите и да достигне 9.1% в края на 2025 г. и 7.7% в края на 2026 г.

Годишният растеж на кредита за домакинствата и бизнеса също се очаква да се забави до 11.7% в края на 2025 г. и до 9.8% в края на 2026 г. Това е в съответствие с прогнозата за забавяне на растежа на частното потребление, на цените на жилищата и на частните инвестиции, посочват още от БНБ.

Прогнозата на БНБ е изготвена на база данните към 15 януари 2025 г.