През последния четвърт век България се е приближила двойно по-близо до доходите в "клуба на богатите", както понякога е наричана Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Към 2000 г. доходът на глава от населението у нас е бил едва около 30% от средния за ОИСР, към 2024 г. той вече е 60%, сочи най-новият Икономически обзор на ОИСР за България. Присъединяването към организацията е следващата голяма цел на българските власти след влизането в еврозоната.

Доходите в България продължават да се доближават до развитите икономики на ОИСР, макар и с по-бавни темпове от някои икономики в региона, а разликата в производителността остава сравнително голяма. Резултатите в образованието са слаби, гласят заключенията на организацията.

"Реалните доходи на глава от населението в България продължават да растат през последното десетилетие със среден темп от около 3.5%, въпреки кризата с Covid и енергийната криза. Въпреки това, реалните доходи на глава от населението в България са най-ниските в ЕС по отношение на покупателната способност и по-ниски, отколкото в страните от ОИСР, с изключение на Колумбия и Коста Рика. Икономическата конвергенция със страните от ОИСР с високи доходи е по-бавна от тази на страните от Вишеградската четворка", пише в обзора.

В него се набляга, че растежът у нас в последно време е силно движен от потреблението. В същото време търговията е забавена, с по-нисък растеж на вноса и спад на износа спрямо 5-годишната средна стойност преди пандемията. Това се дължи на загубата на конкурентоспособност заради по-високите цени на енергията и разходите за труд върху българските компании, както заради регионалните и глобалните търговски условия. Слабите инвестиции допълнително ограничават перспективите за растеж.

"Цените на електроенергията на едро в България бяха сред най-високите в ЕС през цялата 2024 г.", изтъква ОИСР, като подчертава, че това е ключов проблем за индустрията и бизнеса като цяло.

Според доклада населението застарява бързо и външната миграция намалява предлагането на работна сила, въпреки че нетната миграция стана положителна през последните години. Икономиката сега расте с относително бързи темпове, водена от силния растеж на реалните заплати и ниските лихви по кредитите.

През последните години реформите в политиките, интеграцията в ЕС и макроикономическата стабилност помогнаха икономическите резултати на България последователно да се доближават до тези на икономиките на ОИСР. Сега обаче е необходим цялостен пакет от реформи, за да се запази този силен напредък, смята организацията.

Според Икономически обзор на ОИСР за България растежът на БВП ще се забави до 2.6% през 2026 г. и 2.4% през 2027 г., след 3% през 2025 г. Очаква се инфлацията да се понижи до 2.7% през 2026 г. и 2.4% през 2027 г.

"През последните години България последователно стесняваше доходните различия спрямо страните от ОИСР. Реформите, приети в рамките на процеса на присъединяване на страната към ОИСР, ще позволят по-нататъшен напредък, като засилят конкуренцията и подкрепят борбата с корупцията", заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман, който представи обзора в София заедно с премиера в оставка Росен Желязков.

"Публичният дълг е нисък, но сега е необходима предпазлива фискална политика, за да се запази дългосрочната фискална устойчивост и да се подпомогне понижаването на повишената инфлация. Повишаването на производителността в бизнеса – по-специално чрез намаляване на бариерите пред навлизането на пазара – и подобряването на училищната система следва да бъдат ключови структурни приоритети на политиките", добави Корман.

Според ОИСР в България са нужни още усилия, за да се овладее нарастващият натиск върху разходите, произтичащ от застаряването на населението и инвестиционните потребности, като същевременно се намалява недекларираната заетост и се подобрява данъчната дисциплина.

Разширяването на изискването заплатите да се изплащат по банков път към по-широк кръг фирми би предотвратило загубата на данъчни приходи заради сивия сектор. Нужно е също приоритизиране на текущите разходи, така че да се създаде фискално пространство за разходи, които подкрепят растежа – за инвестиции, иновации и умения.

Реформите за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност, конкуренцията и инвестициите – и в крайна сметка на растежа на производителността – биха повишили жизнения стандарт.

Подобряването на училищната система би повишило уменията на работната сила и би направило България по-привлекателно място за правене на бизнес. Резултатите на България в Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) остават под средното ниво за ОИСР. Отлагането на ранното профилиране и осигуряването на обучение на работното място за всички ученици в професионалното образование би помогнало за подобряване на образователните резултати и за по-голямо равенство на възможностите, смята организацията.

България вече изпълнява целта на Европейския съюз за 2030 г. за 55% намаление на емисиите спрямо нивата от 1990 г., до голяма степен вследствие на структурни промени по време на прехода на страната към пазарна икономика. Въпреки това е необходим по-нататъшен напредък, за да се постигнат целите за нетни нулеви емисии до 2050 г., особено в производството на електроенергия и автомобилния транспорт. Подробни планове за закриване на въглищни централи, реформи в данъчното облагане на горивата и превозните средства, както и по-високи инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и електроенергийни мрежи биха намалили допълнително емисиите, без да се компрометира енергийната сигурност, смята ОИСР.