България е изтеглила още 6.26 млрд. лв. (3.2 млрд. евро) нов дълг на международните пазари във вторник, съобщи Министерството на финансите. То се хвали с постигнатите лихви, макар че започнаха да се появяват гласове, че постигнатата доходност не е толкова завидна. Причината за емисиите в средата на лятото е положителното решение за еврозоната от 8 юли.

Това е вторият голям транш на международните пазари тази година. През април България пласира книжа за 7.8 млрд. лв. (4 млрд. евро), с което поетият дълг на международните пазари от началото на годината достигна 14.06 млрд. лв. Заедно с вътрешните емисии ДЦК на стойност 2.1 млрд. лв., новопоетият дълг от началото на годината е почти 16.2 млрд. лв.

Това означава, че до разрешения таван от 18.9 млрд. лв. тази година, който властта обещаваше да се опита да не достига, остават още около 2.7 млрд. лв. Планираният за годината дефицит е 6.4 млрд. лв., а плащанията по дълга тази година са за около 3.7 млрд. лв., което не оправдава заложения висок таван на дълга в закона. Затова предположението е, че част от парите (по предварителни разчети около 7 млрд. лв.) ще се ползват за операции по капитализиране на държавни фирми извън бюджета.

Първата емисия, пласирана на 15 юли, се състои от облигации със срочност 10 години, обем от 2 млрд. евро и годишен лихвен купон от 3.375%, съобщиха от МФ. Втората се състои от 20-годишни, в обем от 1.2 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4.125%.

Съвкупната номинална стойност на подадените заявки превиши 13 млрд. евро, което съответства на презаписване от над 4 пъти, изтъкнаха от МФ.

"Изключително силният инвеститорски интерес, най-високият, достиган до момента, е катализиран от решението на Съвета на ЕС за приемане на страната ни в еврозоната от 01.01.2026 г. и последвалото увеличение на суверенния кредитен рейтинг на Република България от Standard & Poor`s, Fitch Ratings и Scope Ratings, което позволи съществено намаляване на цената на финансиране, измерена като спред над осреднения лихвен суап", коментира финансовото министерство.

То обясни, че първоначално предложеният спред при 10-годишните облигации в размер на 135 базисни точки е бил намален с рекордни за България стойности до ниво от 95 б.т., а при 20-годишните облигации намалението e било с 35 б.т. – oт 180 б.т. до ниво от 145 б.т. спрямо съответните осреднени лихвени суапи. Спредът спрямо приеманите за еталон германски федерални облигации е в размер на 91 б.т. за десетгодишния транш, а при двадесетгодишния – 125 б.т.

"Постигнатите спредове и лихвени купони представляват най-добрите условия, постигани в рамките на последните две транзакции на външните пазари, спрямо сравними по матуритет български еврооблигации. Десетгодишният транш постигна исторически най-нисък спред към доходността по германските федерални облигации за всички емитирани до момента облигации на Република България на международните капиталови пазари. Доходността по двадесетгодишния транш постигна исторически най-ниския спред за Република България спрямо осреднения лихвен суапи и спрямо германските федерални облигации в този матуритетен сегмент", коментира още финансовото министерство.

За сравнение, през април тази година България пласира емисия със срочност 9 години, обем от 2.25 млрд. евро и годишен лихвен купон от 3.5%. Вторият транш се състоеше от облигации със срочност 13 години, обем от 1.75 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4.125%.

През август миналата година служебното правителство емитира на международните пазари рекорден дотогава дълг от 8.5 млрд. лв. Първият транш беше от еврооблигации със срочност 8 години, в обем от 1.75 млрд. евро и лихвен купон 3.625%, а вторият – 20-годишни книжа, в обем от 1.25 млрд. евро и лихвен купон 4.25%.