През януари България няма да иска извънредна оценка за еврото – т. нар. конвергентни доклади от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК). Това стана ясно от изказване на финансовия министър Теменужка Петкова след заседанието на Министерски съвет в четвъртък. 

Петкова каза, че извънредната оценка ще бъде поискана в срок до 14 дни от излизането на официалните данни, според които България изпълнява инфлационния критерий. Според последните данни, изнесени на 17 януари, страната е с 0.1% над изискването.

Още по темата

Управителят на БНБ: България ще е готова за еврото през януари

7 декември 2024 14:46

Саботаж от управляващите

Управляващите искат да отложим или изобщо да не влезем в еврозоната, заяви по повод решението на Петкова депутатът от "Продължаваме Промяната – Демократична България" Мартин Димитров.

"Данните за инфлацията за декември 2024 г. бяха ясни, когато Теменужка Петкова каза, че изпълняваме условията и в края на януари ще искаме конвергентен доклад. А данните за инфлацията сега са същите, но се отказваме от искането за доклад. Проблеми с разходите в бюджета има, но ситуацията не е тежка, а е решима, ако има воля", коментира той пред бТВ радио.

Димитров припомни, че когато по средата на миналата година ГЕРБ, БСП и ДПС гласуваха огромни средства за МВР от ППІДБ са предупредили, че може да се стигне до дефицит. "Сега казват, че може да има проблеми с дефицита. Никой не е представил една идея за намаляване на разходите", каза Димитров. Той напомни внесените от "Демократична България" законодателни предложения за намаляване на разходите в сектор сигурност – например за освобождаването на хората на пенсионна възраст от  МВР, които ще тежат на системата, още повече с увеличението на заплатите с 50%, а и запушват кариерното развитие на по-младите кадри.

Да угодим на БСП и ИТН
 

Депутатът от ПП-ДБ отбеляза, че преди ден управляващите отхвърлиха поправките в Закона за БНБ, които задължават управителят и подуправителите да напускат централната банка, ако бъдат назначени за служебни премиери. "Промените в закона за БНБ са изготвени от БНБ по искане на ЕЦБ и са  внесени от служебното правителство, т.е. няма политически момент в тази инициатива. ГЕРБ не казаха една дума като аргумент за отхвърлянето на законопроекта, въпреки че три пъти ги попитах в парламента – явно защото са тръгнали да отлагат членството или въобще влизането в еврозоната, заради БСП и ИТН", каза Димитров.

Според него напълно реалистично е от 1 януари 2026 г. да влезем в еврозоната, ако преодолеем тези саботажи, които извършват управляващите. "Защото България на практика изпълнява критерия за ценова стабилност, защото има трайна практика на ЕК и ЕЦБ, когато някоя от страните в ЕС се отклонява от показателя за инфлация, в случая Литва, да бъде извадена от списъка. И ако има дипломатически усилия, тя ще бъде извадена – това е правено при Хърватия. Вместо да проведем консултации с ЕЦБ и ЕК и да договорим влизането си, изведнъж се появиха излишни данни, доста скалъпени, за дефицит в началото на годината. Още повече, че тези допълнителни разходи за сектор сигурност бяха предложени от ГЕРБ, ДПС и БСП миналата година, а ние гласувахме против", каза Мартин Димитров.

Притеснения за инфлацията

Анализатори също смятат, че до месец България ще успее да изпълни критерия, но други се притесняват, че инфлацията у нас може да започне да се увеличава спрямо европейската и ножицата отново да се разтваря. Поради това някои икономисти и политици са на мнение, че България трябва да действа сега и да се надява евроинституциите и държавите от еврозоната да направят изключение от правилата, подобно на това за Хърватия. Проблемът е обаче, че конвергентните доклади не следят само математическото изпълнение на числовите критерии, но изследват икономическите процеси (в случая ценовата стабилност) в перспектива.

На този фон в понеделник Министерството на финансите съобщи, че министър Теменужка Петкова е провела важна среща за еврозоната в Брюксел. Тя се е срещнала с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю, с президента на ЕЦБ Кристин Лагард, както и с еврокомисаря Валдис Домбровскис – най-важните личности, от които зависи българската кандидатура. Съобщава се, че и тримата са приветствали силния ангажимент на новото правителство за приемане на еврото. "Институциите на ЕС се съгласиха, че България прави необходимия напредък към приемане на еврото. Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади", казаха на 20 януари от МФ.

И за дефицита

На дипломатически език всичко това означава, че България не е получила "зелена" светлина да подаде още през януари искането за извънредни доклади, което прави безпредметно то да се праща официално на този етап. 

Междувременно, други данни на Евростат дават сигнал, че може да се окаже, че България не изпълнява друг от критериите – този за бюджетния дефицит, който трябва да бъде до 3% от БВП. През 2024 г. касовият дефицит приблизително влиза в изискването, но ЕЦБ и ЕК оценяват дефицита на начислена основа, който не се съобщава от българските власти. Преди ден обаче Евростат изнесе данни към 30 септември 2024 г., според които дефицитът на България по еврометодологията е 5.6% към третото тримесечие на 2024 г. на годишна база. През последното тримесечие имаше известно укротяване на разходите, но засега не е ясно дали страната е успяла да се вмести в максимума от 3%, допустим по европейската методология. 

За проблема с дефицита спомена и бившият финансов министър Владислав Горанов. В интервю за бТВ той каза, че евроинституциите не са убедени, че България вече изпълнява критерия за максимум 3% бюджетен дефицит. Според Горанов, който като министър договори влизането на лева в чакалнята за еврото ERM II и присъединяването към Банковия съюз на ЕС, евроинституциите няма как да дадат положителна оценка, ако няма гласуван бюджет за 2025 г. с дефицит до 3%.