След като миналата година България не успя да се възползва от близо 100 млн. евро от европейския Фонд за справедлив преход на въглищните си региони, защото забави драстично териториалните планове за трансформацията на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, тази година служебното правителство отново е заявило пред Еврокомисията, че няма да прилага проекти за позеленяване. Това означава, че България няма да получи 465 млн. евро, предвидени за 2023 г. Причината – промяната във въглищните региони и без това се случвала от само себе си.

Това стана ясно от думите на еврокомисаря по сближаването и реформите Елиза Ферейра пред журналисти във вторник.

Страната ни разполага с 1.3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. От тях вече изгубихме близо 100 млн. евро, предвидени за 2022 г., а за 2023 г. средствата са 465 млн. евро. Опасността България да не получи нито евро от целия бюджет от 1.3 млрд. евро до 2026 г. е напълно реална, коментираха пред Mediapool източници от Брюксел.

Парите принципно би трябвало да се използват за преквалификация на заети във въглищните мощности, за мерки за намаляване на замърсяването на въздуха там и развитие на нови бизнеси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. За целта правителството трябваше още през 2021 г. да изготви териториални планове за трите региона и след одобрението им от Брюксел за започне разработване на конкретни проекти, които да се финансират с предвидения бюджет. Тези документи още не са готови, няма да станат и през 2023 г., което означава, че разполагаемите средства ще продължат да се топят, заради бездействието на страната.

Зад всичко това стои намерението на служебното правителство да предоговаря поетия от последния редовен кабинет – на Кирил Петков, ангажимент за конкретно намаляване на въглеродните емисии на 11 български ТЕЦ по години до 2026 г. Ще се иска промяна и на проектите, заложени за финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Макар средствата по него да са напълно различни от тези по Фонда за справедлив преход, очевидно кабинетът на Гълъб Донев разчита, че ще договори с ЕК да няма изискване за свиване на парниковите газове, което ще позволи на въглищните електроцентрали да работят, докато успяват да реализират електроенергията си на пазара.

Правителството на България ни съобщи, че тази година не се предвижда прилагане на плана за справедлив преход, заяви във вторник Ферейра. "Преходът се случва и без това", допълни тя, но посочи, че България е сред страните, при които въглеродното замърсяване на единица продукция е изключително високо – над три пъти повече от средното в ЕС.

Процесът на закриване на някои дейности е естествен. Повечето държави са на мнение, че е по-добре преходът да се управлява с използването на европейско финансиране, особено там, където са необходими повече усилия, добави Ферейра. Припомни също така, че европейските средства са предназначени за придобиване на нови способности от работниците в отпадащите дейности и за привличане в тези райони на бизнеси, насочени към бъдещето.

Еврокомисарят Ферейра обяви още, че през тази година България ще работи по 13 проекта в областта на прехода към чиста икономика.

Те са били одобрени по-рано през деня от Европейската комисия като част от новата партида от 151 проекта в рамките на Инструмента за техническа подкрепа на ЕК за новаторски реформи през настоящата година.

Средствата са за оптимизация на процесите и услугите в Агенцията по заетостта, за разширяване на иновациите в обществените услуги в България, за подпомагане на капацитета в България в областта на финансовото разузнаване и противодействие на прането на пари. Предвидени са средства и за разработване и внедряване на регулаторен механизъм за газовия пазар в страната, както и за прилагането на ефективни процедури по несъстоятелност. Финансова подкрепа е осигурена за изготвяне на стратегия за развитие на предприемачество, иновации и дигитализация в Стара Загора и на пътна карта за прилагането на този инструментариум. Сред финансираните проекти също така са разработването на рамка за управление на риска при устойчивото и екологично управление на финансовия сектор и за концепция за прилагането на изкуствен интелект за наблюдение на пазарни злоупотреби. ЕК ще даде пари и за популяризирането на ползите от плановете за възстановяване и устойчивост.