"Ако си мислиш, че няма да платиш,…" обикновено е ултиматум, който фирмите за бързи пари отправят към клиентите си длъжници устно или писмено. Във вторник обаче палачинката се обърна и за първи път държавата отправи същия ултиматум, само че към сектора – или премахва незаконните си клаузи в договорите с клиентите в следващите 14 дни, или ще бъде заведен колективен иск в съда, придружен от солени санкции, достигащи до 70 000 лв. за всяко отделно нарушение по всеки конкретен договор. 

"Абсолютно всички небанкови финансови институции имат 14 -дневен срок, в който да преразгледат договорите с клиентите си за неравноправни клаузи и да ги променят. Ако не го направят, след 14 дни завеждам колективен иск в съда", отсече в свое изявление във вторник новият председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова. Тя съобщи, че това е посочено в нейна заповед с предварително изпълнение, която обаче може да се обжалва.

Първите 20 заповеди за нелоялни, агресивни и заблуждаващи практики вече са издадени и в момента се връчват. В следващите 1-2 седмици ще се издадат подобни заповеди и за останалите компании.

Още по темата

Бързите кредити са "разграден двор" за 5.5 млрд. лв.

20 март 2024 18:04

По думите на Филипова за първи път от създаването си КЗП е направила преглед на всички договори за т.нар. бързи кредити, при които са установени множество нелоялни практики и неравноправни клаузи в общите условия. Най-сериозното нарушение е, че заблуждават хората за реалната цена на кредита. 

Подобен решителен ход от страна на държавата към фирмите за бързи пари се случва за първи път. Години наред секторът бе оставен като "разграден двор" – да раздава лесни пари на хора с ниски доходи, които нямат средства, за да върнат заемите си. Съответно често изпадат в просрочие и попадат в спиралата на огромните дългове – главници, лихви, частни съдебни изпълнители и т. н.  

По данни към края на юни 2024 г. секторът на бързите пари е раздал заеми за 6 млрд. лв., което е увеличение с 22% на годишна база, сочи статистиката на Българската народна банка. От тази сума над 4 млрд. лв. са раздадени на домакинствата. Необслужваните заеми са на стойност 404 млн. лв. и нарастват с 21% за година. 

По думите на Мария Филипова има фирми за бързи кредити, които са лоялни, но повечето от 120-те действащи към момента компании прилагат неравноправни клаузи.

Сред нелоялните практики са например допълнителните такси за експресно одобряване на кредитите. В някои случаи санкциите за закъснение надвишават законовата лихва, като неустойки се начисляват дори при минимално закъснение на плащанията. По закон при закъснение на плащането не може да се изисква неустойка, която да надвишава законната лихва, т. е. 10% плюс основния лихвен процент на БНБ на годишна база (13.2% в момента).

По думите на Филипова част от постъпилите жалби в КЗП са за агресивни и заплашителни писма и съобщения.

"Ако си мислиш, че няма да изплатиш дълга си, значи си се заблудила. Ще те търся, докато те намеря, независимо къде си. Аз отговарям за тези пари. Обади ми се незабавно", цитира тя едно от съобщенията.

Още по темата

Нужни са мерки срещу зависимостта от бързи кредити

5 юли 2023 08:04

Според Филипова хората, които използват услугите на бързите кредите, са два типа. Първият са тези, които имат нужда от бързо финансиране за битови нужди като покриване на сметки и купуване на храна. Втората група са лицата, които поради лоша кредитна история или нерегулярно получаване на заплата не виждат друго решение и търсят бързи кредити, обясни Филипова. Немалко клиенти на фирмите за лесни пари са и хазартно зависимите граждани. Филипова обърна внимание, че задлъжнялостта, в която фирмите за лесни пари понякога безотговорно вкарват гражданите, понякога поставя в опасност техния живот, защото някои от тях прибягват до крайни решения в безизходицата си. 

Шефката на КЗП обясни, че именно заради рисковете, които поемат фирмите за бързи кредити, законово те имат право на по-високи лихви, които обаче са ограничени от таван. В момента той е 66%. При 1000 лева кредит максималната стойност на годишния процент на разходите е 66% или 660 лева, това е законовият таван, припомни Филипова. Това означава, че ако заемът е за една година и се издължи навреме, общата сума за връщане не може да е над 1660 лв.

Филипова, цитирана от БТА, призова потребителите да подават жалби към КЗП и се ангажира, че всеки един отделен случаи ще бъде разгледан и при преценка ще бъде обжалван в съда.

"Така си спестяват множество такси, защото дори служебните адвокати взимат минимално възнаграждение. Обръщам се към потребителите, вече не са ви нужни адвокати, ще работим за вашата защита, вече не сте сами", заяви Филипова.

Тя припомни, че санкциите достигат до 70 000 лева за всяко отделно нарушение по един конкретен договор.