Парламентарните комисии по енергетика и околна среда решиха в сряда да подкрепят актуализираната от Министерския съвет още през януари 2024 г. пътна карта за климатична неутралност. Това стана по предложение на ГЕРБ, внесено преди два дни, а по-рано през деня ПП-ДБ обвиниха именно депутатите за това, че не са приели този документ и още три мерки, които са необходими за отключването на второто плащане от над 700 млн. евро от безвъзмездните средства от ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост.

В същото време обаче енергийната комисия одобри на второ четене отлагането на освобождаването на цените на електроенергията на едро с една година, което също е част от ангажиментите пи по плана за възстановяване. Не се променя обаче началната дата на либерализацията на цените на тока за домакинствата и тя остава 1 януари 2026 г. Това е фиксирано както в закона за енергетиката, така и в проекта на пътната карта за климатична неутралност, чието окончателно приемане обаче все още предстои.

Този документ представя по периоди целевите мерки и политики, както и ключови етапи от развитието на електроенергийния сектор, с отчитане на развитието на други ключови сектори на икономиката.

До 2026 г. трябва да въведат нови 3500 МВ възобновяеми енергийни източници, както и съоръжения за съхранение на 1000 МВ електроенергия. До 2030 г. ВЕИ мощностите трябва да станат 7500 МВ, а сред тях да има и вятърни централи в морските води, а батериите за ток да се увеличат до 1600 МВ.

За въглищните мощности е фиксиран краен срок за извеждането им 31 декември 2038 г., а до 2035 г. може да бъде поддържан капацитет от 1 гигавата мощности, използващи лигнитни въглища като стратегически резерв за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс, предвижда още пътната карта за климатична неутралност. Подробностите как ще става това обаче не са ясни.

Отбелязано е, че въглищните централи трябва да работят на пазарен принцип, а в същото време за гарантиране на работата на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" се предприема запазването на регулираните цени на тока до следващия юли. Държавната централа ще получи гарантирана квота за продажба на скъпата си електроенергия на домакинствата, което реално е в тежест на битовите потребители. Депутатите обаче отлагат свободните цени на тока с аргумента да няма повишаване на сметките на хората

До 2035 г. се предвижда ВЕИ мощностите да станат над 10 000 мегавата, а мащабните офшорни вятърни паркове – 1500 мегавата.

"Дребна" подробност е, че е блокиран законопроектът, регламентиращ именно изграждането на морски ВЕИ след като срещу инсталирането на перки скочи туристическият и ресторантьорският бизнес и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов спря разглеждането на внесените корекции в текстовете между първо и второ четене. Така се получава парадоксът в пътната карта да е фиксирано задължение за офщорни ВЕИ, а да няма правила за изграждането им и да има съпротива срещу тях.

При дебата за пътната карта Искра Михайлова от "Възраждане" изрази опасения, че актуализация е свързана с предстоящите избори и отказа подкрепата на нейната партия.

Драгомир Стойнев от "БСП за България" не беше съгласен със спешността за приемане на картата, която според него предвиждала твърде много офшорен вятър. Той също заяви, че социалистите няма да подкрепят документа, защото били за цялостно преразглеждане на Зелената сделка на Европейския съюз.

В крайна сметка комисията по енергетика прие проекта на актуализирана пътна карта за климатична неутралност със 17 гласа "за" и 6 "против", а екокомисията – с 12 гласувани "за" и 5 "против".