Десет дни преди влизането на наложените от САЩ санкции срещу "Лукойл", които биха блокирали дейността на българските ѝ активи – рафинерията "Нефтохим" и веригата бензиностанции, правителството на Росен Желязов е в трескави дипломатически преговори с Вашингтон за едногодишна отсрочка на забраната за разплащания на руската компания, но е по-вероятно да получи шест месеца дерогация.

Междувременно в президентството пишат мотивите си за налагане на вето върху приетите миналия петък скоростно законови поправки, разширяващи правомощията на назначен от Министерския съвет особен управител, който да може да смени сегашните ръководства на дружествата на "Лукойл" и дори да ги продава. Според администрацията на държавния глава Румен Радев подобни текстове противоречат на Конституцията. Предстои да се види в какъв срок ще излезе ветото, което обаче може да бъде също толкова бързо отхвърлено, колкото светкавично бяха приети поправките за особения управител, които според руски анализатори може да създадат прецедент и да се използват като модел за мерки от останалите държави в Евросъюза.

Преди ден Желязков каза, че особеният управител може и да не е едно, а няколко физически лица и има конкретни лица за този пост, които ще бъдат обявени като се обнароднат поправките. 

Човек от Лондон може да поеме рафинерията

По информация на Mediapool след хората, с които са водени разговори да поемат длъжността, е Иво Петров, който до 2018 г. е работил в Лондон за OMV Supplay and Trading, където се е занимавал именно с организирането на петролни доставки. Запознати в бранша твърдят, че има достатъчно опит да поеме оперативното ръководство на рафинерията, но се смята, че е свързан със собственика и управител на "Инса ойл" Георги Самуилов. Той на свой ред се счита за приближен на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

Според други източници Петров е бил ангажиран с консултации около структурирането на Държавната петролна компания (ДПК), създадена от последното правителство на Бойко Борисов, която трябваше да поеме държавните петролни складове и да открие държавни бензиностананции, за които се твърдеше, че ще са свързани със Самуилов. В крайна сметка обаче ДПК бе закрита от правителството на "Продължаваме промяната", след като изхарчи солидни бюджетни средства за заплати и така и не успя да поеме държавните бази за горива.

Бягство от криза или преразпределение на властта

Съветникът на Европейския парламент Петър Танев смята, че българските власти са избрали квазирешение за санкциите срещу "Лукойл", което създава правен вакуум: назначаване на управител, който може да управлява актива без…" съдебен процес или надзор. Това не е начин за "избягване на криза", а опит за използване на ситуацията със санкциите за вътрешно преразпределение на властта, коментира той през изданието "Инсайдър".

"Проблемът не е толкова икономически, колкото политически. Българските власти не са склонни да национализират рафинерията по три причини. Първо, заради правния риск: рафинерията принадлежи на дъщерни дружества на "Лукойл", регистрирани в ЕС, и всяко изземване без надлежен процес би довело до международни съдебни дела и плащания на обезщетения. Второ, заради влиянието на местни олигархични структури, свързани с партията ДПС и местния български свръхвлиятелен олигарх Пеевски: за тях е по-изгодно да запазят контрола чрез "специален управител", отколкото да прехвърлят актива на държавата. И трето, заради нежеланието им да поемат отговорност. Управлението на такова съоръжение е технически сложно; то изисква оператор и гаранция за доставки, каквито държавата няма", коментира Танев.

Според него въпреки вероятното спиране на рафинерията на "Лукойл", България вече получава част от горивото си през Гърция и Румъния, а ЕС е способен да компенсира логистиката чрез алтернативни маршрути.

Няма време

Според Мартин Владимиров, директор на Програмата за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, ако засегнатите европейски държави не започнат спешни дипломатически контакти с американските власти, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ няма да има време да издаде лицензи за функционирането на активите на "Лукойл"

"Без лиценз дори държавен мениджър може да стане обект на вторични санкции. България измени закона за специалния управител, разширявайки неговите правомощия и мандат, включително възможността за продажба на активи, принадлежащи на "Лукойл"" Няма обаче ясни законодателни насоки за това как собственикът на активите ще получи обезщетение за продажбата им, което би могло да стане основание за иск от руски държавен арбитраж срещу България, включително арбитраж на ООН (част от Българо-руския договор за взаимни инвестиции)", коментира Владимиров пред "Инсайдър".

Ричард Бронз, ръководител на отдела по геополитика в консултантската фирма Energy Aspects Ltd, коментира пред "Блумбърг", че се водят истински спорове за това какви разпоредби да се извършат с чуждестранните активи на "Лукойл", особено след като Министерството на финансите на САЩ отхвърли предложението на швейцарската Gunvor, създадена навремето от близкия до Кремъл и санкциониран от САЩ Генадий Тимченко.

Агенцията също отбелязва, че България преговаря с Министерството на финансите на САЩ в опит да запази дейността на най-голямата си рафинерия в Бургас и, ако е възможно, да установи пълен контрол над нея.

Молдовските власти също преговарят с Лукойл за евентуалното закупуване на депото за гориво, което снабдява летището в Кишинев.