Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков изневиделица извади в четвъртък отново на бял свят позабравената от миналата есен насам идея за въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките. Според икономиста България би могла да въведе подобно облагане въз основа на опита на другите държави членки на ЕС. Данък "свръхпечалба" е един от големите страхове на банкерите у нас и идея, която масово се критикува от финансовите експерти, но пък се харесва на хората, които трудно преглъщат рекордните печалби на сектора в последните години.

Още по темата

Игричките с данък "свръхпечалба" на банките приличат на държавен рекет

11 декември 2024 08:01

Миналата година банките у нас декларираха огромна печалба от 3.7 млрд. лв., а за първите четири месеца на тази година тя надскача дори висините от 2024 г. Положителният резултат на системата към 30 април 2025 г. е 1.3 млрд. лв., което е със 110 млн. лв. повече (9.1%) в сравнение със същия период на миналата година. Необичайното е, че за първите четири месеца нетният доход на банките от такси и комисиони расте чувствително над този от лихви – с 53 млн. лв. (10.4%) при ръст на дохода от лихви с 25 млн. лв. (1.4%). 

"Смятам, че България би могла да се възползва от опита на другите държави-членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана", пише Дянков. По думите му почти половината от страните от ЕС имат подобно извънредно облагане на банковия сестор. 

Данъци върху свръхпечалбата и неочакваните печалби на банките в държавите от ЕС

Източник: Анализ на председателя на Фискалния съвет д-р Симеон Дянков

Анализът на облагането на банките е изпратен от Фискалния съвет, който бившият финансов министър от ГЕРБ оглави през март тази година, но в съобщението изрично се подчертава, че "автор на анализа е д-р Симеон Дянков и отразява неговото мнение". С това явно се намеква, че в съвета няма единодушие по темата, още повече, че един от членовете му – Любомир Дацов, е представител на Асоциацията на банките в България в друга институция, създадена със закон – Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Факт е обаче, че откакто Дянков оглави съвета, институцията заработи – тя вече редовно публикува анализи и заема позиции по ключови теми.

Странно е обаче, че данъчният анализ идва в момент, когато Министерството на финансите, по неофициална информация на Mediapool, е поставило срок на банките до 30 юни да предплатят авансово данък печалба за бъдещи периоди, така че в бюджета да влязат 1.1 млрд. лв. Целта е с тези пари да се кърпи очертаващият се солиден бюджетен дефицит. 

Идеята за данък върху свръхпечалбите на банките миналата есен бе предложена от служебния финансов министър Людмила Петкова като една от временните мерки за редуциране на очерталия се тогава огромен дефицит за 2025 г. Тя обаче срещна силен отпор, на първо място от страна на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, както и от подуправителя Петър Чобанов, които застанаха твърдо зад интереса на търговските банки. В крайна сметка с недомлъвки Петкова се отказа да въвежда облагането, защото банките и без това щели да внесат солидни вноски във фиска. Още тогава обаче стана ясно, че зад иначе примамливата за обикновения потребител тема с данъка върху свръхпечалбите на банките стоят политически игри, приличащи на държавен рекет. Говореше се дори, че предложението е отпаднало след среща с Делян Пеевски.

"Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове", сочи анализът на Дянков. 

Още по темата

Министърката на финансите не знаела какви големи данъци плащат банките

11 декември 2024 14:06

"С цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи – Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана – Чехия, Латвия и Литва, което също намирам за добро решение", допълва той.

Според икономиста средствата могат да се ползват за увеличените разходи за отбрана.  "Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им", пише Дянков. 

Според финансови експерти най-големият "минус" на извънредното облагане на банките е, че то най-вероятно отново ще бъде прехвърлено върху крайните клиенти. Освен това подобен подход би могъл да разклати доверието на инвеститорите в страната, няма как да е устойчив във времето (тъй като печалбите на банките са много зависими от икономическия цикъл) и ако се запази за по-дълго, има риск да създаде изкривявания в стимулите.