С абсолютно единодушие бюджетната комисия в парламента подкрепи в четвъртък привечер трите внесени законопрокта за промени в Закона за хазарта – на правителството на Румен Радев, на "Продължаваме промяната" и на "Демократична България". "За" всички тях гласуваха 21 депутати от "Прогресивна България", ГЕРБ, ДБ, ПП, ДПС и "Възраждане". Нямаше нито един "против" или "въздържал се". Докато проектът на правителството е много по-всеобхватен, останалите два са с фокус върху забраната на рекламата на хазарт.

Между първо и второ четене обаче се очертават отстъпки по няколко невралгични за хазартния бранш въпроси, стана ясно при обсъжданията.

Основното е, че забраната на хазартната реклама онлайн отново най-вероятно няма да е пълна, защото това е технически невъзможно. До момента Националната агенция за приходите (НАП) е свалила 2713 незаконни хазартни сайта, но въпреки това делът на незаконния хазарт е 40%, заяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обявиха, че в момента четвъртият най-посещаван сайт за залози в България е нелегален, регистриран е в Кюрасао, но е с руски собственици и приходите от него отиват за финансирането на войната в Украйна.

Още по темата

Репортаж

"Балканският Лас Вегас": Кой печели милиардите от хазарта в България и кой плаща цената (видео)

05.11.2026 07:35 Цветелина Соколова, Радослав Александров

Най-трудно ще е овладяването на незаконната реклама в социалните мрежи като "Тик Ток", "Фейсбук", "Инстаграм" и "ЮТюб", тъй като това са международни корпорации и българските власти нямат юрисдикция върху тях. Ако се въведе пълна забрана на рекламата в интернет, тя ще работи само срещу българските лицензирани оператори и сайтове, но не и срещу нелегалния хазарт в социалните мрежи, което ще попречи на играчите да различават легалните от незаконните оператори, казаха от бранша. За да се преодолее този проблем, лидерът на ПП Асен Василев предложи България да работи за общоевропейска забрана на рекламата на хазарт, която социалните платформи няма да могат да пренебрегнат.

Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че е възможно да се разреши реклама на залози в интернет само през т. нар. афилиейт сайтове, които са нещо като посредници между играчите и платформите на лицензираните оператори. С промени в закона през лятото властта въведе лицензионен режим на афилиейт операторите, но със сегашния проект смята да го отмени, въпреки до момента вече са се лицензирали 99 компании. От афилиейт операторите се очакваха и допълнителни приходи, защото досега нямаше специално облагане на комисионите им.

Отстъпки най-вероятно ще бъдат направени и за т. нар. отстояния на игралните зали и казината от училища, детски градини, детски площадки и др. Те бяха въведени с промени в закона през 2024 г., но така и не заработиха, защото близо три години изпълнителната власт умишлено не приемаше нужната наредба. Сега правителството предлага да се въведе краен срок до 30 април 2027 г. за спазване на отстоянията, но браншът твърдо възразява, защото трябва да се затворят много зали, за които вече са издадени лицензи за 5 или 10 години.

По думите на Людмила Петкова, ако не се направят промени между първо и второ четене, ще се затворят 318 зали, а отделно още 187 зали подлежат на затваряне до май 2027 г. заради задействането на забраната за такива обекти в населени места до 10 000 жители. За сравнение, общо игралните зали в страната в момента са 958. Ако се стигне до затварянето на залите преди изтичането на лицензите им, НАП ще трябва да върне на фирмите 17 млн. евро, а 3800 работещи ще бъдат освободени. Това би било щета за бюджета от осигуровки в размер на 104 млн. евро, ако хората не бъдат преназначени в други сектори, каза Людмила Петкова.

Още по темата

Хазартът може да тръгне към окрупняване със закона на Радев

25.09.2026 08:05 Цветелина Соколова

Върви се към отстъпка и за облагането на наземните играли и казина. Людмила Петкова се съгласи с тезата на бранша, че наземният хазарт не може да се облага по същия начин като онлайн залаганията, както предвижда законопроектът на правителството. Досега залите и казината се облагаха с твърда сума на брой игрални съоражения (например 800 лв. за игрален автомат на тримесечие). От 2028 г. обаче се предижда въвеждане на електронна връзка с НАП в реално време на оборотите, които минават през игралните автомати, което ще направи възможно облагането да се обвърже с оборота. Правителството предлага таксата да бъде 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, което на бранша му изглежда като висока ставка, защото ще е почти равна на тази за онлайн залозите (21% през 2027 г. и 22% през 2028 г.). От думите на Людмила Петкова и на председателя на бюджетната комисия в парламента Константин Проданов се разбра, че най-вероятно ще се въведе прогресивна скала, която ще тръгне от 10% за залите с най-нисък оборот.

При обсъждането не стана ясно дали ще има промяна по ключов текст, който може да доведе до окрупняване на бранша при онлайн залаганията. Финансовото министерство предлага въвеждането на минимум на внесената променлива такса (20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби) от поне 100 000 евро на месец от 1 януари 2027 г. По неофициална информация на Mediapool около половината от лицензираните оператори за онлайн хазарт у нас внасят по-малка месечна сума, което означава, че могат да се очакват ефекти върху пазара, включително изчезване на някои от малките играчи в полза на по-големите.

При обсъжданията се стигна до консенсус, че трябва да се вземат мерки, така че да не се стигне до ситуация, в която т. нар. пунктове за залози (или спортни барове) заменят игралните зали, които евентуално ще бъдат закрити. Букмейкърските пунктове у нас възкръснаха през 2024 г., след като управлението на "сглобката" намали облагането за спортните залози. Броят на пунктовете за залози (букмейкърските пунктове) е нараснал с над 50% за по-малко от година и те вече са 1245 (без да се броят обектите на държавния тотализатор). Пунктовете за залози обаче не попадат в сегашните забрани за недопускане на хазартно зависими, на лица под 18 години и за необходимите отстояния от училища и детски градини. Депутатите се съгласиха, че са нужни поправки за включване на тези обекти в забраните.

За да се направят всички промени, между първо и второ четене ще се създаде работна група с участието на всички парламентарни групи.

Людмила Петкова каза още, че се предвижда двойно увеличение на таксите за т. нар. отговорен хазарт, като догодина се очаква да се съберат 15 млн. евро, които да бъдат разпределени по равно между спортното, образователното и здравното министерство. Част от средствата задължително трябва да се ползват за лечение на хазартно зависимите хора, като законът ще задължи трите министерства да публикуват доклади как са изразходвани парите, защото в момента не се знае къде отиват те, каза още Людмила Петкова.

По думите на зам.-министъра данъците, таксите и осигуровките, които плаща хазартният бранш у нас годишно, са към 700 – 800 млн. евро.