Еврото достигна до най-ниското си ниво спрямо долара от 17 месеца насам на фона на нарастващите опасения, че дълговото положение на Франция може да застраши стабилността на по-широкия валутен блок. В началото на търговията в понеделник единната валута поевтиня с цели 0.8% спрямо долара, падайки под 1.12 долара – най-ниското ѝ ниво от май 2025 г. През този месец еврото е загубило около 1.2% от стойността си, ускорявайки спада си с приблизително 8 цента спрямо американската валута от януарския връх от 1.20 долара.

Инвеститорите заявиха, че разпродажбите на евро са подхранвани от опасенията относно нарастващите разходи на Франция по обслужването на дълга, докато правителството се опитва да овладее напрегнатото състояние на публичните финанси преди президентските избори догодина, пише "Гардиан".

Основният френски борсов индекс Cac 40, който включва акциите на водещи компании, се понижи с 1% в понеделник, докато други европейски пазари се повишиха. Британският FTSE 100 нарасна с 0.2%, а германският Dax остана почти без промяна.

Обявяването в понеделник на предсрочни избори в Испания от социалистическия премиер Педро Санчес, след като десните партии провалиха миналата седмица спешното законодателство за жилищната криза, също засили несигурността в еврозоната. Основният испански индекс Ibex 35 се повиши с 0.5%.

"Европа е във фокуса на вниманието в началото на седмицата, тъй като фискалните и политическите опасения оказват натиск върху блока", заяви Катлийн Брукс, директор "Изследвания" в XTB. "Франция е епицентърът на тези опасения, но Испания също се подготвя за предсрочни избори, което допълнително засилва тревогите на инвеститорите."

На фона на глобалните разпродажби на държавни облигации, предизвикани от разклащането на пазарите вследствие на войната с Иран, доходността – или на практика лихвеният процент – по 10-годишните френски държавни облигации достигна миналата седмица най-високото си ниво от 2002 г. насам, преди да се понижи в петък.

Това доведе до най-голямата от 2012 г. насам разлика между разходите за финансиране на Франция и Германия – важен показател за степента на притеснение сред инвеститорите. Тогава еврозоната се намираше в разгара на дълговата криза с държавните облигации.

Инвеститорите следят отблизо фискалното състояние на Париж и опасенията, че президентските избори и парламент без ясно мнозинство – при положение, че крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен набира подкрепа – могат да затруднят правителството в усилията му да ограничи огромния бюджетен дефицит.

Миналия месец правителството на френския премиер Себастиен Льокорню, което не разполага с парламентарно мнозинство, обяви план за икономии на стойност 54 млрд. евро, целящ да ограничи нивата на държавните заеми. Това постави началото на ожесточена политическа битка.

На фона на натиска върху центристката администрация на президента Еманюел Макрон, включително стачки и протести в цялата страна, мерките предвиждат съкращаване на разходите за пенсии и финансирането на държавните ведомства, с изключение на отбраната.

Льокорню заяви, че икономиите ще позволят бюджетният дефицит, който тази година се очаква да достигне 5.5% от БВП, да бъде ограничен до 5% през следващата година. Той предупреди, че без предприемането на мерки разликата между публичните разходи и приходите може да достигне 6.5%.

Инвеститорите обаче се опасяват, че политическият натиск може да провали усилията за фискална консолидация, което би довело до по-високи разходи по държавните заеми и допълнително увеличаване на френския дълг в момент, когато цената на държавното финансиране рязко нараства.

Анализатори предупредиха, че напрежението на френския облигационен пазар може да се разпространи и към други страни от еврозоната, засилвайки опасенията от завръщане към динамиката на дълговата криза от 2010-те години.

Всичко това се случва на фона на опасенията за предизвикателството, пред което е изправена Европейската централна банка заради нарастващия инфлационен натиск, породен от войната в Близкия изток, както и риска проблемите с френския дълг да се разпространят в цялата еврозона, пише "Гардиан".

Роберто Миалич, валутен стратег в италианската банка UniCredit, заяви: "Инвеститорите все още не изключват възможността еврото да продължи да поевтинява, което прави повторно достигане на нивото от 1.10 долара възможно в краткосрочен план.

"Това се дължи и на факта, че нарастващото политическо напрежение в еврозоната, най-вече във Франция и Испания, както и опасенията от разпространяване на проблемите на европейския пазар на държавни облигации, оказват натиск върху еврото."