Ако не се вземат никакви мерки, дефицитът в Бюджет 2025 се очертава да бъде около 18 млрд. лв., което прави към 8-9% от БВП. Това стана ясно на странна пресконференция на служебния финансов министър Людмила Петкова в петък по повод изтичането на срока за внасяне в парламента на бюджета за догодина – 31 октомври. От думите на Петкова се разбра, че към момента служебното правителство няма готовност да предложи рамка на финансовия план, а тепърва започва консултации с партиите в парламента (които са в предизборна кампания), с работодателите и синдикатите по въпроса как да се подходи.

От числата, изнесени от Петкова, се разбра, че има сериозен проблем с разминаването между приходите и разходите за догодина, тоест с дефицита. Тя обаче не пожела да спомене никакво точно число, за да не отправи погрешно послание към Брюксел, който внимателно следи дали България ще влезе в тавана на дефицита от 3% от БВП, необходим за еврозоната. Петкова дори се зарече, че реалният дефицит в бюджета догодина със сигурност ще е до 3%, но на този етап тя не може да каже как ще стане това.

Надеждата на служебния министър е решението да го дадат политиците в Народното събрание, които само преди няколко дни блокираха милиарди със среднощните си парламентарни разпри. 

Още по темата

Оформя ли се дупка в Бюджет 2025 заради общинските проекти за 6.2 млрд. лв.? (обновена)

16 август 2024 11:12

Според данните, съобщени от Петкова, анализът на експертите в МФ показва, че при действащото законодателство приходите в Бюджет 2025 ще нараснат с 6.2 млрд. лв., а разходите – с 18.1 млрд. лв. спрямо гласуваните в Бюджет 2024. Простите сметки показват, че това значи нов дефицит за 2025 г. от 11.9 млрд. лв., към който следва да се добави и тазгодишният от 6.2 млрд. лв. Всичко това означава, че ако не се вземат никакви мерки, очертаващият се дефицит за догодина е 18 млрд. лв.

На директен въпрос за точното число на дефицита според анализа, Петкова на няколко пъти подчерта, че няма да отговаря, защото "това не е бюджетът". По думите ѝ целта на направения анализ е да даде отправна точка на политиците да се постигне консенсус за мерките, които трябва да се вземат за свиването на дефицита. На база на собствените данни на Петкова излиза, че политиците трябва да решат как да намалят разходите и да вдигнат приходите, така че да свият дупката с около 11.5 – 12 млрд. лв. 

Людмила Петкова не обяви нито една от приходните или разходните мерки, които тя смята да предложи на депутатите, за да гласуват бюджета. Финансовият министър успокои единствено, че решение винаги ще се намери, въпросът е дали ще е най-доброто.

До няколко седмици, освен бюджета, Петкова трябва да внесе и т. нар. средносрочен фискален структурен план за 2025 – 2028 г. в Брюксел.

На няколко пъти министърът се обърна към журналистите с молба да внимават какво послание ще отправят и да не правят фриволни интерпретации за апокалиптично състояние на бюджета, защото това се следи от външния свят и ще попречи на България за еврозоната.

Вероятно Людмила Петкова си е взела поука от опита на предшественичката си Росица Велкова, която в началото на 2023 г. изнесе много тревожни данни, според които публичните финанси на България са пред сериозно предизвикателство и се очертава дефицит за годината от 6.9%, ако не се вземат мерки. Тогава самата Велкова предложи част от мерките – например въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите от 33%, което ѝ донесе съсипващи критики от всички посоки.

Предупреждението на Велкова тогава бе възприето като заемане на страна в битката между ГЕРБ и Асен Василев от ПП за това как трябва да се управлява фиска. В крайна сметка Велкова бе принудена да смекчи прогнозите си и да обяснява по телевизията, че държавата не е пред фалит.

Впоследствие, след като Василев се върна като финансов министър в средата на 2023 г., той наистина внесе и изпълни Бюджет 2023 с дефицит под тавана от 3%, и то без вдигане на данъци. Това обаче стана за сметка на свити публични инвестиции и еднократни мерки като прибиране на целия дивидент на държавните предприятия. През 2023 г. все още имаше и положителен ефект за бюджета от по-високата инфлация.

През 2025 г. обаче задачата се очертава да е далеч по-сложна от тази през 2023 г. Причините са много – по-ниската инфлация, значително завишените разходи за заплати, пенсии и персонал, нарастването на средствата за отбрана, както и гласуваната инвестиционна програма за общините в размер на 7.6 млрд. лв. за периода 2024 – 2026 г. Друг сериозен проблем е рискът България да загуби милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост заради раздорите в парламента. Второто плащане от 1.277 млрд. лв. например не е получено нито през 2023 г., нито през 2024 г. заради неизпълнените реформи.