"Газпром" не е отговорил в рамките на работния ден в понеделник на искането на България за разговори по подновяване на спрените в края на април газови доставки чрез разсрочено получаване на невзетите досега количества. Това казаха от Министерството на енергетиката привечер, след като по-рано през деня министърът Росен Христов каза, че очаква в понеделник отговор.

Миналата седмица той обяви, че вече сме поискали от "Газпром" такива преговори и каза, че отговорът се очаква в петък, най-късно в понеделник. Не е ясно обаче дали "Булгаргаз" в откриването на кореспонденцията с "Газпром" е поставил срок за отговор дали руският монополист ще преговаря с българското дружество. Не е ясно и какво следва от тук нататък.

От енергийното ведомство заявиха за Mediapool, че на масата остават алтернативните на "Газпром" доставки. Какви точно са те не е ясно, при положение, че "Булгаргаз" отхвърли получените оферти за втечнен газ на терминала Ревитуса и за доставки в България в два от проведените търгове за октомври, ноември и декември, извън оставените от предишното правителство оферти за седем танкера на американската комапния "Шанийр". От тях бе приет само един танкер за октомври, който осигурява потреблението за 10 дни, за още толкова стигат количествата и по азерския договор.

По-рано през деня енергийният регулатор обърна внимание на служебното правителство, че според законовите изисквания промените на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, какъвто е и този между "Булгаргаз" и "Газпром експорт", трябва да бъдат разрешени от него. В свое становище, разпространено до медиите в понеделник, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че досега от "Булгаргаз" не е постъпило искане одобрение за променя този контракт.

Регулаторът цитира чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката и чл. 92, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, според които дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както техните изменения, преди сключването им от енергийните предприятия, подлежат на разрешаване от КЕВР.

"Това законово регулаторно правомощие е от съществено значение, тъй като с него се гарантира сигурността на снабдяването", посочват от регулатора. Той допълва, че ако получи такова искане, то ще бъде разгледано в законоустановения срок, който е 30 дни от внасянето на заявлението. Ако има установени нередности и те трябва да се отстранят, срокът започва да действа от внасянето на изправните документи.

Според служебния министър Росен Христов каза, че държавният газов доставчик ще иска от "Газпром експрот" да се разсрочат невзетите досега количества от 1.4 млрд. куб. м до края на отоплителния сезон или до лятото. Такава опция съществува вече в договора, просто трябва да се уточни вземането на обемите. Освен това България ще иска и да се промени и начинът на плащане и от авансово то да стане след получаване на месечните количества на базата на банкова гаранция. Това вече е промяна, която законово трябва да се съгласува с КЕВР.

Христов каза по-късно през деня пред журналисти, че от "Газпром" се очаква да посочи човек, с когото българската страна ще може да преговаря. Това обаче не е станало

"Ние не искаме да променяме договора с "Газпром", искаме да започнем преговори, с които да изпратим нашите желания за някои модификации, включително разсрочване на доставките така, че физически да можем да ги получим, някои гаранции, свързани с плащането, както евентуално да обсъдим и цената", обясни служебният енергиен министър.

Според бившия директор на "Българския енергиен холдинг", а преди това депутат от ГЕРБ Валентин Николов "дори да влезем в преговорите, не можем да изтеглим количествата, които не сме взели до този момент, до края на годината". "Ние вече сме в хипотеза да молим "Газпром" да удължи договора, за да можем да вземем тези количества. Защото ние по договор трябва да ги платим, независимо дали сме ги взели или не", заяви той

Николов също смята, че влезем ли преговори с "Тазпром" губим шанса да сме правата страна в спора за неизпълнението на договора и ще загубим арбитража.

"В двата случая – дали ще получим част от количествата и няма да ги платим, тоест до края на годината, няма да се удължи договорът и "Газпром" благосклонно ще каже – няма да ги платите другите, или ще удължим съществуващия договор, следващата година, за да вземем всички количества и "Газпром" благосклонно ще каже – ОК, ще ви дадем всички количества на тази цена, която е договорена, а не по новата спотова цена, пак зависи от "Газпром" и трябва да ги молим. И в двата случая губим шанса да сме правата страна, вече загубваме арбитража", каза Николов пред БНР.