Министърът на финансите Владислав Горанов очаква преди края на 2019 г. България да влезе в чакалнята за въвеждането на еврото – механизма ERM ІІ, а също така и икономиката на страната да нарасне с повече от прогнозираното. Това заяви той по време на откриването на Пловдивския икономически форум в сряда вечерта.

"Ние използвахме силното българско председателство на Съвета на ЕС, за да поставим на дневен ред един важен приоритет – присъединяването към ЕРМ II и след това към еврозоната", каза Горанов. По думите му страната е следвала съветите на западните партньори, че въвеждането на общата европейска валута у нас трябва да стане в тясно сътрудничество с Европейската централна банка при банковия надзор.

"Съвсем обозримо и никога не е имало по-добър момент, с по-голямо доверие – и политическо, и икономическо, от страна на нашите западни партньори към перспективата България да влезе в по-близкия кръг на европейска интеграция. Надявам се първата стъпка към това – влизането в механизма ERM, да стане до края на годината и то преди нейния край", каза още финансовият министър.

Той прогнозира, че очакванията за ръст на икономиката през тази година могат да бъдат леко надминати и отново декларира пред събраните се представители на бизнеса, че данъците няма да се променят, а борбата със сивата икономика остава приоритет.

Очакванията за по-висок от планирания в бюджета ръст Горанов обясни със сезонно неизгладените данни от първото тримесечие, които показват 4.8 на сто растеж. Сезонно неизгладените данни са по-добрият инструмент за прогнозиране на трендовете в икономиката до края на годината, посочи той. Има три процента ръст в индустрията, има 3.6 на сто ръст в услугите и ръст в потреблението, даде той други репери за по-.доброто представяне на икономиката от очакваното.

Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев посочи през икономическия форум, че в последното десетилетие брутният вътрешен продукт на България се е удвоил, износът на стоки е нараснал 2.4 пъти, а износът на IT продукти и аутсорсинг услуги е нараснал пет пъти..

По думите му добрата икономическа политика е като добре работеща навигация в автомобила, помага ти да стигнеш, където искаш да бъдеш. "Правилният разговор в момента е къде искаме да бъдем, как да се доближаваме до икономическо ядро на Европа като икономически показатели", добави той, цитиран от БТА..

Дончев каза още, че в България, като част от общия европейски пазар, процесът на инфилтрация – на подобряване на благосъстоянието, вече е започнал, но не трябва да разчитаме само на това, а е необходимо да разчитаме повече на себе си.

"Да разчитаме на ефекта инфилтрация, означава да се обречем голямото ни постижение да е само аутсорсингът, да мислим само в по-големи мащаби, да мислим за повече инвестиции, повече работни места – това е хубаво", каза вицепремиерът. Според него е време да бъдем претенциозни и когато говорим за инвестиции и за производства, да гоним други цели. Да търсим: по-висока добавена стойност, по-високи печалби и по-високи заплати. За постигането на тези високи цели, няма универсален алгоритъм, а всеки трябва да намери собствения си път, смята той.

По думите му общото между всички страни, осъществили голяма икономическа трансформация се базира на три правила – силно образование, недопускане на грешки в публичните финанси и обществен консенсус. Вицепремиерът каза още, че базирайки се на тези три опори, ние трябва да намерим четвъртата или Балканската подправка, която да направи нещата възможни.

В откриването на форума се включи премиерът Бойко Борисов, който засегна любимата си тема за европейската интеграция на Западните Бълкани.

"По време на Българското председателство на Съвета на ЕС сложихме най-сложната тема – опасна, трудна – европриобщаването на страните от Западните Балкани, надявам се колегите един ден ще оценят това“, каза Борисов пред Пловдивския икономически форум.

Премиерът подчерта, че България даде рестарт на тази процедура и изрази надежда, че на предстоящата среща на страните от Берлинския процес в Познан ще бъде взето решение за съвместно домакинство догодина на Северна Македония и България.

"Исторически ние сме се били с всички съседи, резултатът е, че регионът на Балканите е изостанал. Сега обърнахме нещата. Надявам се да преодолеем всички трудности“, каза още министър-председателят.  Той допълни, че очаква България и Северна Македония да запазят добрите съседски взаимоотношения. "Имаме редкия шанс – тази територия, Балкани наречена – толкова пропита с кръв, колкото надали на друго място има, ние, всички, да направим един прекрасен бизнес климат‘, смята Борисов.

Той се спря и на друга своя дежурна тема – пътната инфраструктура.

"Новите инвеститори гледат за колко време тировете стигат до границата и затова с финансовия министър Владислав Горанов разширяваме двойно КПП-то на Калотина, защото не може да се поеме трафикът“, каза Борисов. Той изброи редица проекти за пристанища, магистралите, жп линиите, газопроводи и декларира, че правителството продължава да осигурява трайно инвестиции в образованието – двойно увеличение на учителските заплати, както и средства в образователната инфраструктура.