Министърът на околната среда и водите Петър Димитров и близките му са на воден режим. Семейството му живее в Плевен, където той се прибира всеки уикенд. Това съобщи Петър Димитров по повод проблема с липсата на вода в десетки населени места в страната и водния режим, на който са подложени над 200 000 българи.

"Семейството ми живее в Плевен. Аз също съм от там и съм пряко засегнат от липсата на вода. И самият служебен министър, като се прибере в петък, и той е на воден режим. Четири часа вечер и четири часа сутрин има вода. Събирал съм дори дъждовна вода", разказа Димитров пред бТВ.

От 4 ноември около 80 000 жители на Плевен минаха на по-строг режим и имат вода само сутрин и вечер. Местната болница, която е най-голямата за северна централна България, вече работи по проект за собствено водоснабдяване.

От 13 ноември и съседния областен град Ловеч минава на още по-строг режим на водата.

Двата областни града разчитат единствено на речно водохващане при село Черни Осъм като основен източник на питейни води. Според специалистите единственото решение на проблема е изграждането на язовир, но това може да стане най-рано след 10 години. Неговото строителство е започнало през втората половина на 1980-те години, но впоследствие е спряно, каза Петър Димитров.

Кметовете да инвестират във ВиК мрежата

Въпреки жестокия режим на водата, който все повече се затяга, община Плевен не е поискала финансиране на нито един воден проект по общинската програма, която се финансира с пари от държавния бюджет. В същото време е внесла други проекти за 150 млн. лв., отбеляза Петър Димитров.

"За тази година за Плевен са предвидени 50 милиона лева по тези проекти, а за три години 150 милиона лева. И нито един няма за ВиК. Апелирам местната власт да вземе незабавни мерки за справяне с изключително остарялата инфраструктура", призова министърът на околната среда и водите.

Възложен е анализ на водопреносната мрежа на Плевен. Идеята е на първо време да се акцентира върху конкретни участъци за ремонт на мрежата, където изтича най-много вода, а не на цялостна подмяна, обясни Петър Димитров.

Ръст на загубите на вода при 100 млн. лв. инвестиции

Но дори и да се инвестира във ВиК мрежата с цел водата да не изтича през старите етернитови тръби, не е сигурно, че ще има ефект. Напротив, загубите на вода може и да нараснат, стана ясно от обясненията на екоминистъра.

Той даде за пример областния център Шумен, където редица селища в областта също са на режим на водата. Областният град засега не е.

Във водния цикъл на Шумен са инвестирани 93 млн. лв. европейски средства по оперативна програма "Околна среда", но въпреки това загубите на вода са 83%, каза Петър Димитров.

Подобна е картината и в Сливен, където също бяха инвестирани 95 млн. лв. евросредства във ВиК проект, но загубите на водата също са 83%, допълни той. Сливен обаче не е застрашен от безводие, защото има 100% алтернативно водоснабдяване от други източници.

За разлика от тези два областни града с големи инвестиции във водна инфраструктура, в Плевен не е правен воден цикъл с европейски средства. ВиК мрежата е стара, но загубите на вода са 70%, отбеляза Петър Димитров.

Въпреки че е специалист по водите, той не пожела да коментира или да каже личното си мнение на какво се дължи този парадокс. Основната цел на водните европроекти бяха да се намалят драстично загубите на вода, както и да се изградят пречиствателни станции и канализационна мрежа.

"Изключително безотговорно, има и други такива оператори. Буди тревожност и това, че при населени места с режим на водата като Перник преди пет години, не са предприети никакви мерки. 82% от водата на перничани се губи", каза единствено Петър Димитров.

Липсата на питейна вода е причинена основно от изключително ниската ефективност на използването ѝ и големите загуби по водопреносната мрежа, смята министърът на екологията.

Към това трябва да се добави и засушаването, като последните 4 години са изключително сухи и нивото на язовирите пада.

През юни, който бе най-топлият, откакто има измервания, средният отток за държавата, измерен при устието на реките, е паднал със 72% в сравнение с 2023 г. Най-изразено е засушаването в Дунавската равнина, където оттокът е намален с 82 на сто, каза Петър Димитров.