Индустриалци и работодатели искат от правителството спешни мерки заради високите цени на електроенергията, които да се изразяват в ускоряване на прилагането на одобрения още миналата есен, но забавен механизъм за тяхното подпомагане, като размерът на помощта да се увеличи.

За това настояват в писмо да премиера Андрей Гюров, енергийния министър Трайчо Трайков и външния – Надежда Нейнски, от Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, организациите на металургичната, циментовата и химическата промишленост, както и от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Те припомнят, че макар правителството на Росен Желязков да одобри през септември 2025 г. компенсаторен механизъм при високи цени на тока, той още не е задействан, защото няма одобрение от Европейската комисия, тъй като е вид държавна помощ.

За схемата, която трябваше да влезе в сила със задна дата – от 1 юли 2025 г., и да продължи до края на юни 2028 г. за първите 12 месеца бяха предвидени 210 млн. лв., което да се изплатят от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", където постъпват приходите от продажбата на спестени от държавата парникови емисии.

Още по темата

Автобусните превозвачи искат компенсации заради цените на горивата

15 март 2026 11:36

Парите бяха само за енергоинтензивните предприятия от тежката и леката промишленост, без малък и среден бизнес, като помощта се предвижда са покрива само половината от потребеното количество електроенергия от предприятието в съответния месец и само ако субсидията не сваля цената на тока, платена от фирмата, под 125 лв./MВтч. Пред бизнесабе поставено и условията половината от получените като компенсации средства да се инвестират в енергоефективни мерки. Това може да са собствени ВЕИ или електролизьори за добив на водород, батерии за съхранение на ток, електрификация и като допустими инвестиции ще се признават и започнали проекти със задна дата – 1 юли 2025 г. Ако това не е направено, сумите подлежат на връщане.

Сега браншовите и работодателските организации напомнят, че всъщност не са получили никакви помощи, макар цената на тока на борсата да са били над определените референтни стойност от от 111 евро за мегаватчас през четвъртото тримечесие на 2025 г., 114.48 евро/МВтч фючърси за периода януари – края на март 2026 г. и 84.96 евро за второто тримесечие тази година.

Те също така настояват да се актуализира прагът за получаване на субсидията и тя да е при платена от тях цена над 50 евро/МВтч , а не при предишната 125 лв. или 63.9 евро/МВтч).

Така реално те настояват за повече от сега определените им компенсации. В същото време данните на борсата за ток сочат средна цена на тока за бизнеса в последното тримесечие на 2025 г. от 120.22 евро/МВтч. За януари средната стойност на базовата електроенергия е била 148.55 евро, но за февруари 99.57 евро. За март цените са в диапазона от 54 евро до 150 евро за мегаватчас, но в повечето дни варират около 90-110 евро.

Още по темата

Нови 210 млн. лв. помощ за ток на бизнеса, но не за всички и с куп условия

24 септември 2025 07:33

Индустриалците и работодателите отбелязват, че са подложени на ценови натиск и за да остане българската промишленост устойчив и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната трансформация на Европа, трябват мерки.

Те нястояват България да заеме активна и последователна позиция в предстоящите европейски дискусии, свързани с промени на европейската схема за търговия с парниковите емисии, системата за проследяване на стоките от трети страни, за които трябва да се плаща въглероден данък при вноса им в ЕС, за таксите за преноса на електроенергия и данъчната рамка, както и да се осигури ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими решения, посочва се в писмото на организациите.

Според тях настоящата геополитическа ситуация, включително ескалацията в Близкия изток и прякото ѝ отражение върху цените на газа и електроенергията, изостря енергийната криза, а българската енергоинтензивна индустрия формира приблизително 26% от брутния вътрешен продукт и има ключова роля за заетостта, регионалното развитие и стратегическите вериги.