Лицензираните колективни организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване, които едновременно вдигнаха таксите за членовете си с до 1000% първи ще опитат "юмрука" на държавата, както се изрази новият председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов.

КЗК е започнала проверка за картел между организациите заради едновременния скок на екотаксите, а Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите – за икономическа обоснованост на цените, каза Росен Карадимов на съвместната пресконференция.

КЗК се е задействала за забранено споразумение за екотаксите за електрическо и електронно оборудване след сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Обикновено проверките на КЗК за картел отнемат по една, две години, показва досегашната практика. Ако антимонополният орган не вземе бързо решение, рискът за потребителите е драстичен скок на цените на телевизори, хладилници, перални, солари и т.н. от 1 юли, като той няма да е заради еврозоната, а заради бездействието на държавата.

Проверката на КЗК за картел

КЗК започва предварително проучване за наличие на картел по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и/или чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз заради драстично увеличение на таксите за оползотворяване на електрическо и електронно оборудване. Това се казва в съобщение на АИКБ до медиите, разпространено след думите на Росен Карадимов.

От АИКБ сигнализират, че лицензирани колективни организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване едновременно са увеличили в последните дни таксите за своите членове с между 800% и 1000%.

Работодателската организация посочва, че засегнати от новите цени са компании, които внасят и произвеждат битови електронни и електротехнически уреди, осветителни тела, ИКТ оборудване, фотоволтаици и много други.

АИКБ настоява КЗК да предприеме мерки за установяване на картелно споразумение, "доколкото завишаването в пъти на въпросните цени не се дължи на никаква икономическа или пазарна логика, нито на разходопокривни параметри".

По сигнала КЗК ще изследва дали увеличението на таксите е резултат от неправомерни координирани действия между лицензираните организации, което може да нарушава правилата за конкуренция съгласно Закона за защита на конкуренцията и Договора за функционирането на ЕС, както и да засегне интересите на потребителите.

В България екотаксите са едни от най-високите в Европа

От Българската асоциация за електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) предупреждават, че цената на фотоволтаици, инвертори и батерии се увеличава драстично от 1 юли 2025 г. заради продуктова екотакса. Тя скача от 2% на 16%, което е в пъти повече над типичния европейски диапазон от 0.3% – 3% от цената например на фотоволтаичен панел.

Причината е, че три от четирите компании в България, които оползотворяват електроника и електротехника, едновременно решават да вдигнат цените на услугите си 10 пъти.

Това става без сериозни аргументи от страна на тези компании, които са алтернатива, за да не плащат производители и вносители по-високи продуктови такси, определяни от правителството и събирани в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), посочват от БАСЕЛ.

Проучване на организацията показва, че българската екотакса за соларната индустрия става eдна от най-високите в ЕС с огромна разлика.

От БАСЕЛ дават няколко примера какво ще е поскъпването от 1 юли с влизането на новите екотакси в сила.

За една средна домакинска фотоволтаична система с 15 панела екотаксата нараства от 50 – 90 лв. на 403 – 720 лв.

Екотаксата за голяма система с 18 панела ще се увеличи от 56 – 100 лв. на 448 – 800 лв.

Повечето български домове изискват 15 – 20 панела за стандартна покривна инсталация, в зависимост от размера на покрива, ориентацията и желаната мощност на системата.

Резкият скок на екотаксата засяга не само фотоволтаици, но инвертори, батерии, както и всякакви компоненти на соларни системи, казват от БАСЕЛ.

Например цената, плащана на компаниите за оползотворяване за един телевизор скача от 5 лв. на 40 лв., на една пералня цената вече ще е около 35 – 40 лв. Най-слабо засегнати ще са малките и леки електроуреди като смартфони и лаптопи, при които новата екотакса ще е около 1 – 3 лв.

"Едновременното повишение на екотаксата ще добави стотици левове към цената на стандартна соларна инсталация за домакинство – мярка, която рискува да направи слънчевата енергия недостъпна за много български семейства. Също така, бизнесите и домакинствата, които са поставили фотоволтаици на покривите на сгради, и са получили ЕС финансиране, не са предвидили това поскъпване. Те ще трябва да поемат новата финансова тежест за своя сметка", коментира д-р инж. Димитър Белелиев, председател на УС на БАСЕЛ.

Оферта към правителството

Увеличението на екотаксите засяга не само вносителите на соларни компоненти, но и производители и вносители на климатици, домакински електроуреди, осветителни тела, техника и много други.

Затова от БАСЕЛ, Асоциацията на производителите на домакински електроуреди (APPLiA България) и Българската стопанска камара (БСК) предлагат правителството да намали продуктовите такси на ПУДООС с 10 до 12 пъти за 2 години, докато се намери решение на създалата се криза.

Преди години представители на БАСЕЛ се опитват да учредят независима организация за оползотворяване на излязло от употреба електронно и енергийно оборудване, каквито организации има в ЕС страни, но "удрят на камък" поради непосилните лицензионни изисквания в България.

Премиерът Росен Желязков и министърът на околната среда Манол Генов са запознати с проблема, посочват от БАСЕЛ. До момента няма официална позиция по въпроса от страна на държавата.

Четири организации на пазара

Четири са лицензираните частни организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване у нас, които имат договори с търговци и производители.

Най-голямата организация е "Елтехресурс", която държи близо 54 на сто от пазара към края на 2023 г.

Втората е "Трансинс технорециклираща компания" – с дял от близо 27 на сто през 2023 г.

"Екобултех" държи близо една четвърт от пазара.

Четвъртата организация е "Грийнтех" с дял под 18 на сто през 2023 г.

Не е ясно към момента дали и четирите организации продължават да работят на пазара. Засега те не са коментирали официално каква е причината за драстичния скок на екотаксите.

За 2023 г. приходите на четирите организации общо възлизат на близо 11 млн. лв., става ясно от отчетите им пред екоминистерството.

С увеличението на екотаксите до 10 пъти този бизнес ще нарасне до около 110 млн. лв., с което става интересен за нов играч или съдружник в някои от действащите в момента дружества, смята изданието "Капитал".