Над 2 милиарда евро ще струва модернизацията и изграждането на жп линията София – Скопие с дължина около 250 км. Това стана ясно от изказването на вицепремиерите и министрите на транспорта на България Гроздан Караджов и на Северна Македония Александър Николовски.

Двамата подписаха споразумението за изграждане на общия граничен тунел под Деве баир на английски език по настояване на Скопие.

Това стана пред посланиците на държавите от ЕС и НАТО. Те пристигнаха на най-западната точка – жп гара Гюешево, която е на 2.4 км от тунела, с "царския" влак "Корона експрес". Той "не се движеше по експресните правила, а по-бавничко, но е готов да продължи за Скопие…Този влак София – Скопие е влакът на нашето общо европейско бъдеще", каза Гроздан Караджов.

Желозъптната линия София – Скопие е част от европейския коридор VIII, който свързва Черно море с Адриатика. Целият е с дължина около 1350 км, от които 747 км са на българска територия, а останалите са във Северна Македония и Албания.

Линията София – Гюешево – над 1.2 млрд. лв.

Модернизацията на жп линията от София до Гюешево, която е с дължина около 150 км, ще струва над 1.2 млрд. евро, каза Гроздан Караджов.

Той отчете, че България работи по четири участъка. За два се провеждат обществени поръчки, а за другите предстои обявяването им.

Единият е от жп гарата в Гюешево до границата със Северна Македония. Той е с дължина от 2.4 км като прогнозната му цена е 114 млн. лв. без ДДС. На 11 ноември предстои отваряне на офертите по обществената поръчка. 

Другият е модернизацията на 17 км от жп линията Перник – Радомир с прогрнозна стойност 462 млн. лв. без ДДС. Кандидатите са седем, а до края на месеца ще има избран изпълнител, каза Гроздан Караджов. 

Посланици от ЕС и НАТО се возят с царския влак по линията Кюстендил – Гюешево, за да участват в церемонията по подписване на споразумението между България и Северна Македония за граничния тунел Сн.МТС

Търгът за жп участъка от София до Перник ще бъде обявен до края на годината, а за най-трудният – от Радомир до Гюешево в средата на 2026 г., допълни транспортният министър.

Караджов заяви, че финасирането ще стане по програма "Транспортна свързаност" и със средства от националния бюджет. По негово предложение обаче през март българското правителство извади двата жп проекта София – Перник и Перник – Радомир от програмата. Няма публична информация те да са върнати отново. Проверка в системата за еврофондовете ИСУН 2020 показва, че това не е направено към момента. 

Линията Куманово – Деве баир – 810 млн. евро

Изграждането на жп линията от Куманово до Деве баир, на границата с България, ще струва около 810 млн. евро, каза Александър Николовски, вицепремиер и министър на транспорта на Северна Македония. По думите му там се работи по три участъка.

Модернизацията на 31 км от жп линията Куманово – Беляковце за 45 млн. евро приключи и беше пусната в експлоатация през януари 2025 г., каза той.

Сега се реконструира жп линията Беляковце – Крива паланка с дължина от 34 км за 155 млн. евро. Тя трябва да бъде завършена през октомври 2026 г., посочи Николовски.

Вицепремиерът Гроздан Караджов посреща колегата си Александър Николоски на жп гарата Сн.МТС

По думите му остава изграждането на най-трудния жп участък от Крива паланка до границата с България, който минава през планински терен. Той е с дължина от 21 км, а прогнозната му стойност е 455 млн. евро. Плановете са през декември да бъде обявена поръчка за избор на изпълнител.

Още 150 мрн. евро са заложени за сигнализация на цялото жп трасе, каза Николовски.

От общата стойност на проекта за 810 млн. евро над 200 млн. евро са безвъзмездна помощ от ЕС. За строителството на участъка Беляковце – Крива паланка е теглен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. За последния участък ще се разчита на подкрепа от ЕС и международните финансови институции, каза Николовски.

Споразумението за граничния тунел

Какво точно са се разбрали България и Северна Македония относно изграждането на граничния тунел нито един от двамата вицепремиери не коментира. Единствено стана ясно, че споразумението е подписано на английски език по настояване на Скопие. Това се разбра от стенограмата от правителственото заседание на 3 ноември, когато е одобрен документът. 

Изграждането на трансграничният тунел между двете държави е ключов елемент от транспортния коридор "Западни Балкани – Източно Средиземноморие" и стратегическия Коридор VIII. Неговата реализация ще осигури липсващата железопътна свързаност между България и Северна Македония и ще подобри транспортния достъп между Черно море и Адриатика.

Снимка за спомен 

Със споразумението за тунела би трябвало да са договорени техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на съоръжението. В него трябва да е посочено коя от страните ще отговаря за обществените поръчки и за надзора на строителството.

В първоначално обявения вариант от българска страна се предвиждаше железопътните управители на България и Северна Македония да създадат съвместни работни групи за подготовка на необходимата документация за тръжните процедури. До три месеца от влизане в сила на документа, двете страни трябва да изготвят и изпратят до Европейската комисия и финансиращите институции общ график за изпълнението на строителството на тунела. Към този вариант македонската страна обаче изрази резерви. 

Няма яснота и дали е сложен срок в споразумението за изграждането на жп линията София – Скопие. Караджов и Николовски не казаха нито дума по този въпрос.

В отношенията между България и Северна Македония винаги и имало много емоция, която не винаги е била само положителна, каза министър Караджов. "Ето защо днешния ден има голям заряд и е важен за нашите две страни. С подписването на това споразумение ние връщаме към живот една 138- годишна идея от начертаването на първата Балканска железница и стартирането на връзката между София и Скопие", допълни той.

Караджов напомни, че железницата по оста изток – запад е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

Гара Гюешево е най-западната и най-високата гара в България, разположена на 933 м надморска височина. Тя беше определена от Караджов като "място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване". Допълни, че "хората ще ни съдят не по думите, а по делата – по това дали заедно ще завършим започнатото".