Новата шефка на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова реши да приложи на практика приетото от мнозинството на Румен Радев законодателство за контрол върху цените. Тя обяви във вторник, че е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цени – на сирене, на мляко, на домати, на краставици и други стоки от първа необходимост. Търговските вериги ще трябва да докажат доколко обосновани са повишените от тях цени за проверявания период – за октомври 2026 г. спрямо август.

Това стана ясно от брифинг на председателя на КЗП.

Предвидените санкции, ако обоснованост на по-високите цени не бъде установена след представянето на данни, са в размер от 10 000 до 100 000 евро. Глобите се налагат от КЗП за всеки отделен продукт по Закона за защита на потребителите.

Относно работата на КЗП по изследване на надценките в търговските вериги на основни хранителни продукти, Манолова каза, че от комисията са се натъкнали на още притеснителни данни.

"Шампион" е маслото, което се продава с надценка от 135%, доставната цена е 1.43 евро, продава се на 3.79 евро с включен ДДС. Без ДДС надценката на това масло, което не само по опаковка, а и по цената си е златно, е 135%, каза Манолова. Друго масло в същата верига от друг доставчик е с надценка от 85%, това също е едно "златно" масло, което веригата доставя на 1,73 евро и продава на 3,85 евро, даде примери Манолова.

За прясно мляко в друга верига от КЗП са установили надценка от 99% – половин литър прясно мляко веригата доставя на 0,44 евро и продава на 1,07 евро без ДДС, като надценката е 99%. В същата верига от КЗП са установили и прясно мляко от 1 литър с надценка от 68% при доставна цена 0,94 евро, продажната цена е 1,89 евро. Относно сиренето от КЗП са установили три сирена в една и съща верига, като най-голямата надценка е от 95%. 

"Не смятате ли, че е скандално български продукт бяло саламурено сирене да се продава с 95% надценка без ДДС? Купуват това сирене на 1,92 евро и го продават на 4,49 евро – "златен" български продукт, "златен" в надценката на търговската верига", коментира Манолова. Тя добави, че същият е случаят и с киселото мляко, където от КЗП са установили надценка от 80%. Държаха от сдружението на веригите да им покажем и най-ниската надценка –  на едното мляко най-ниската установена надценка е 31%, иначе стандартно надценките са около 80%, добави още тя.

По думите на Манолова нормалните надценки в Европа, в страните членки на ЕС са други – в Германия са между 15 и 25%, в Австрия – 25-30%, във Франция – около 25%. В България надценките на млечните продукти стигат до 80, 95 и 135% за маслото, същото е и при кашкавала – единият кашкавал е с надценка от 99% или веригата го доставя на 2,67 евро и го продава на 6,39 евро без ДДС, надценката е 99%, посочи Манолова, като коментира, че такива надценки няма в никоя европейска държава. 

Мая Манолова каза още, че освен, че е морално укоримо и истинско безобразие да се товарят българските производители, които правят милиарден оборот на търговските вериги, с такива абсурдно високи цени, това е и нарушение на закона. Тя обясни, че в случая става дума за сериозно нарушение на Закона за защита на конкуренцията, като се нарушава една от абсолютните забрани по закона  – дискриминация по отношение на доставчици, по отношение на търговски партньори.

Всички тези надценки, които се разминават с повече от 10%, са абсолютно забранени в Закона за защита на конкуренцията. Това е една от абсолютните забрани за нелоялни търговски практики, посочи Манолова. Тя добави, че разликата в търговските надценки на сходни продукти от една и съща продуктова категория над 10% е абсолютно забранена нелоялна търговска практика. Санкцията съгласно член 100 от Закона за защита на конкуренцията е в размер на до 10% от оборот или предвид оборотите на търговските вериги, максималната санкция на веригите стига до 135 милиона евро, започвайки от 50 милиона евро, обясни Манолова. 

В тази връзка от КЗП ще внесат днес сигнал за производство в Комисията за защита на конкуренцията. По думите ѝ това не следва тепърва да бъде развивано и установявано от КЗК, защото данните с продажните цени и с доставните цени, с надценки, които по отношение на различни доставчици са над 10%, са налични в КЗП, като са установени в рамките на проверката им на търговските вериги. 

Манолова съобщи още, че в резултат на установените данни в рамките на проверката на КЗП на търговските вериги утре, 21 октомври, комисията започва съвместна проверка с Българската агенция по безопасност на храните и с Националната агенция за приходите в складовете на големите търговски вериги.

БАБХ ще извършва комплексни проверки, като ще проверява както произхода на храните, така и проследимостта на продуктите, тяхната безопасност и съответствието им с изискванията за качество, както и условията на съхранение. Инспекторите ще извършват документални проверки, ще бъдат вземани и проби за лабораторно изпитване.

Инспекторите на КЗП ще проверяват за нелоялни търговски практики, невярна и заблуждаваща информация за произхода, характеристиките и цените на стоките, както и за необосновано повишаване на цените.

НАП ще извършва проверки, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, както и ще следи за предварителното деклариране на стоките с висок фискален риск, като сравнява декларираното с наличностите в складовете, съответните документи, дали стоките действително са получени в складовете на дружествата и как се движат по веригата на доставки до крайния получател. 

На 2 октомври КЗП започна проверки, които целят да установят действително прилаганите продажни цени и търговските практики. Проверките във веригите се правят по групи хранителни продукти, като първите са за млечни, плодове и зеленчуци, за които потребителите сигнализират най-често. 

При представянето на първите резултати от проверките от КЗП съобщиха за установени надценки между доставните и продажните цени от над 120 – 140% на определени групи хранителни продукти в търговските вериги.

В тази връзка от Сдружението за модерна търговия излязоха с позиция, според която КЗП обърква потребителите с неточна информация и интерпретации. Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби, посочиха от СМТ и поискаха КЗП да даде отговор на въпроси като колко продукта са проверени и при колко от тях са открити 150% надценка; какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги, защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули; разяснява ли се на хората, че надценката не е печалба и други.