Служебният финансов министър Людмила Петкова и председателят на парламента Наталия Киселова абдикираха от отговорността си да кажат как ще осигурят нормалното функциониране на държавните финанси от 1 януари 2025 г. в ситуация без приет държавен бюджет, както и без бюджети на здравната каса и на НОИ (Държавното обществено осигуряване). Трима бивши министри на финансите алармираха пред Mediapool, че това ще постави под риск редица социални плащания, осигурителни вноски и др. Вероятният изход е държавата да принуди счетоводители на бюджетни организации да правят плащания без законови основания, само за да се изплатят навреме пенсии, обезщетения и др. и да няма социално недоволство.

В петък Народното събрание създаде бюджетна комисия, която няма председател, но след това се разпусна в коледна ваканция до 5 януари. В същото време 7 януари е денят за плащане на пенсиите в началото на новата година, а дотогава няма да има определен актуален размер на минималната пенсия, а максималната пенсия трябва да се плати в по-нисък размер. Стои въпросът и с обезщетенията за втората година от майчинството.

Още по темата

Има риск за пенсии, помощи, майчински и осигуровки след 1 януари (обновена)

19 декември 2024 13:01

Проблемът идва оттам, че в ежегодните закони за бюджета – на държавата и на НОИ, са фиксирани много социални плащания, вноски, на минималния и максималния осигурителен доход и др., а те няма да са действащи след 31 декември 2024 г. Основната разпоредба, която описва как държавата действа без приет бюджет – чл. 87 от Закона за публичните финанси, не решава въпроса имено с тези социални плащания и дължими вноски, които са фиксирани в годишните бюджетни закони.

Именно затова от 2021 г. насам в годините, в които държавата стартираше без приет бюджет, винаги бяха гласувани удължителни закони, за да няма проблем с плащанията, които не са определени в други закони, а само в бюджетните. За първи път сегашното служебно правителство, начело на което е Димитър Главчев, който по професия е счетоводител и одитор, реши да не внася никакви удължителни текстове, след като видя, че няма време за приемане на внесения от него бюджет. Първият удължителен закон беше внесен в парламента на 23 декември 2021 г. и макар да беше приет чак на 21 януари 2022 г., за всички беше ясно как държавата смята да излезе от ситуацията. 

Председателят на парламента Наталия Киселова също явно е вдигнала ръце, след като не обяви извънредно заседание за бюджета по празниците, а депутатите се разпуснаха за коледна ваканция до 5 януари. 

"След сформирането днес на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, беше внесено искане с 1/3 от членовете на комисията за свикване на заседание на комисията днес (в петък, б. р.), на което министърът на финансите да представи плановете на министерството за действия в ситуация без приет бюджет за 2025 г. и без удължителен закон. Комисията обаче не беше насрочена за днес поради ангажименти на финансовия министър. Очаква се председателят на Народното събрание да насрочи заседание на комисията веднага след парламентарната ваканция", алармираха в петък от "Продължаваме промяната". От сайта на парламента е видно, че първото заседание на бюджетната комисия след празниците ще е на 7 януари.

Бившият финансов министър от ПП Асен Василев в четвъртък обяви, че проблемът за държавата и хората е сериозен. По думите му, ако няма удължителен закон, последствията са следните: няма да има правно основание за събиране на здравни вноски, тъй като размерът на здравната вноска е определен в бюджета на НЗОК, който изтича на 31 декември 2024 г.; няма да има компенсации за електроенергията за бизнеса; максималната пенсия ще падне от 3400 на 2250 лв. Съответно изплащането на пенсиите на 7 януари ще бъде поставено под риск, тъй като НОИ няма правно основание, на което да даде минималните пенсии в техния досегашен размер и ще трябва да се преизчисляват максималните пенсии. Няма максимален осигурителен доход, което означава, че пенсионните осигуровки ще се събират върху цялата сума на дохода без таван, няма да има ваучери за храна, обезщетение за безработицата, семейни помощи, майчински за втората година, данъчното облекчение за деца ще падне от 600 на 20 лв., няма да има еднократна помощ при раждане и др.

Всъщност Василев се оказа, че не е прав за здравната вноска, защото в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изрично пише, че при липса на приет бюджет на здравната каса осигурителните приходи се събират съобразно бюджета от предходната година, става ясно от становище на Института за пазарна икономика. Това обаче не е така за бюджета на НОИ и държавата. Според ИПИ въпреки всичко апокалиптични сценарии няма да настъпят. 

Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов също смята, че има проблем. Ако парламентът не реши нищо, след средата на януари 2025 година ще има проблем как да функционира правителството. По думите му до края на януари със сигурност трябва да има законодателно решение, защото няма да се знае какви вноски да се удържат, какъв е максималният осигурителен доход, какви обезщетения да се изплащат и т. н. Според Горанов най-правилното решение е да се направи бърза поправка в Закона за публичните финанси, която да уточни, че социалните плащания, вноски и параметри, фиксирани в бюджетните закони, се правят на нивата на предходната година, ако няма приети бюджетни закони.

Трети бивш финансов министър, който не пожела да бъде цитиран, каза пред Mediapool, че юридическият проблем е сериозен и най-вероятно ще създаде огромно объркване сред счетоводителите из страната – както в бюджетния, така и в частния сектор. Със сигурност ще се появят най-различни тълкувания на законодателството и "при липса на пилот в самолета" всеки ще постъпи както сметне за добре, което ще хвърли държавата в допълнителен хаос. На всичкото отгоре част от счетоводителите могат да изпаднат в уязвимата ситуация да нареждат плащания на свой риск, без законово основание, само и само да няма социално напрежение.

При цялата тази каша Министерството на финансите упорито и необяснимо отказва да отговори на въпросите на журналисти и депутати какво смята да прави. Изводът е, че след 1 януари 2025 г. всеки счетоводител сам ще решава за себе си как да подходи, а гражданите, които разчитат на плащания от бюджета, трябва да си имат едно наум.