Кабинетът "Радев" е избрал тактиката на "плавна стабилизация" вместо "шокова консолидация" в подхода към проекта на Бюджет 2026. Това стана ясно от интервю за Нова телевизия на зам.-министъра на финансите Людмила Петкова, която беше вицепремиер в служебните правителства на Гълъб Донев.

В сряда Донев обяви, че дефицитът в Бюджет 2026 ще е 5.7%, в Бюджет 2027 – 3.8%, като "минусът" ще влезе в рамките на допустимите 3% чак през 2028 г., като дотогава държавният дълг ще нарасне до над 50 млрд. евро.

По думите на Петкова "шоковата консолидация" означава увеличаване на данъци, рязко намаляване на разходите, но подобни мерки крият "тежки икономичически и социални последици".

Затова кабинетът е предпочел подход на "плавна стабилизация" на публичните финанси, която ще върви с "всички структурни и необходими реформи".

Първата реформа ще е на публичната администрация, обяви Петкова, като по думите ѝ продължават анализите на всички структури в държавата.

Още по темата

Кабинетът "Радев" внася Бюджет 2026 със свръхдефицит от 5.7% (обновена)

24 юни 2026 17:17

В последните години у нас докладите за състоянието на държавната администрация са формални и не дават ясна представа къде са дисбалансите в заетите бройки и в заплащането. Сметната палата до момента също отказва да се заеме с цялостен одит на администрацията, а реално получаваните възнаграждения по звена се крият от години и не се съобщават на обществото.

От думите на Петкова се разбра, че реалният ефект от мерките по отношение на държавната администрация ще се усети в Бюджет 2027. Въпреки това ще има спестявания и в Бюджет 2026, но трябва да се има предвид, че половината година вече е изтекла и половината разходи са направени.

Според проектобюджета, публикуван от Министерството на финансите, разходите за персонал в бюджетната сфера тази година ще бъдат 12.4 млрд. евро, което е почти на нивото от 2025 г. – 12.45 млрд. евро. Това донякъде е удържане на юздите, така че разходът поне да не нараства, още повече че заплатите в бюджетния сектор бяха повишени с 5% от 1 януари 2026 г. по решение на предишното Народно събрание.

Специално разходите за заплати се вдигат от 8 млрд. евро на 8.6 млрд. евро, но тези за "други възнаграждения" се намаляват с около 760 млн. евро.

От думите на зам.-министъра се разбра, че за да се постигнат тези числа в бюджета, в следващите месеци министрите и другите ръководители реално ще трябва да спестят средства за персонал чрез мерки, каквито те изберат – закриване на незаети бройки, освобождаване на пенсионери, намаляване на бонуси, съкращаване на хора или други.

МФ ще предложи въвеждане на таван на допълнителното материално стимулиране (ДМС), тоест на бонусите в администрацията, каза още Людмила Петкова. "Крайно време е да се сложи таван на ДМС, за да не се настройва обществото срещу администрацията, защото тя не получава тези пари, за които се говори, освен в единични случаи. ДМС, което се получава в държавната администрация на тримесечие е средно 250-350 евро", каза Петкова.

Една от основните мерки на новата власт по отношение на приходите ще бъде в хазарта, като от нея се очакват допълнителни постъпления от 100 млн. евро. Става дума за въвеждане на облагане на посредниците, които привличат играчи в сайтовете на хазартните оператори (т. нар. афилиейт оператори). По думите на Петкова те прибират комисиони от по 450-500 милиона на година, които сега не се облагат.

Банките и другите платежни оператори ще бъдат задължени да блокират плащания от и към нелегални хазартни оператори, чийто списък ще се обновява ежедневно. "Оборотът в хазарта е 66 млрд. лв. за 2025 г., но това, върху което се плащат данъци, е 1.6 милиарда", добави Петкова. По думите ѝ сивият сектор в хазарта е около 40%.

Другият голям сив сектор е в туризма, като 60-70% от нощувките не се регистрират. Върху тях не се плаща и туристическият данък, който отива в общините, каза още Людмила Петкова.