Строителна амнистия за незаконни инфраструктурни обекти – магистрали, пътища, язовири, водопроводи, газопороводи и други, предвиждат промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те са предложени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Общественото обсъждане на законопроекта приключи в понеделник, като от 15-те публикувани становища десет са отрицателни, а останалите предлагат промени в предложените законодателни текстове с цел избягване на противоречие с други разпоредби или неясноти.

Това е пореден опит за узаконяване на "безобразията" с незаконното строителство, свързано с участъци от магистрала "Хемус", пътят Видин – Ботевград и ремонта на язовирите, срещу което се възмущаваше настоящият регионален министър арх.Иван Шишков. Още като служебен регионален министър в правителствата на Гълъб Донев (2022 – 2023 г.) той заяви, че единственият начин за решаване на този проблем е да се обявят инфраструктурните незаконни обекти за търпими. За целта сега повторно беше платен нов правен анализ как да стане това, въпреки че такъв вече беше изготвен.

И ако преди нямаше мнозинство за приемането на законовите промени за търпимост на незаконни инфраструктурни обекти, то сега вече няма пречка това да се случи, след като управляващите от "Прогресивна България" имат абсолютно мнозинство в парламента. Приемането на промените ще даде възможност за продължаване на строителстовто на магистралата между София и Варна, за която министър Шишков е във финални преговори с т.нар. доставчици на материали и услуги за довършване на непостроените участъци.

Освен незаконно строителство на пътища и ремонти на язовири се оказва, че в страната има и други обекти от техническата инфраструктура – водопроводи, газопроводи, брегозащитни съоръжения, които са били започнати да се изграждат или са изградени без пълна или с липсваща строителна документация и не отговарят на сегашния режим за търпимост, става ясно от мотивите към законопроекта. Кои са тези обекти обаче не е посочено в публикуваните документи.

Промените в ЗУТ

Предложените промени в ЗУТ са в три направления. Едното е свързано с включването на язовирите и аеронавигационните съоръжения сред елементите на техническата инфраструктура. Сега те не са, което създава проблеми, според вносителите на законопроекта.

С други промени се регламентират условията за бързо разрешаване изграждането на укрепителни конструкции и съоръжения на обекти на транспортната техническа инфраструктура – републикански пътища и железопътни магистрали извън урбанизираните територии. Това ще се прилага както във връзка с безопасната експлоатация на съществуващи обекти, така и в процеса на строителството на нови, когато се налагат изменения в одобрения инвестиционен проект поради открити нови теренни или геоложки обстоятелства.

Последната група промени в ЗУТ, която предизвика недоволството на професионалната гилдия, е свързана със създаване на ред и условия за определяне на статута "търпимост" на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура, както и прецизиране на действащия режим на търпимост.

Към момента за "търпими" можеха да се обявяват обекти изградени до 31 март 2001 г. без строителни книжа, които обаче трбва да отговарят на определени изисквания.

Сега този срок отпада, но само за обекти от техническата инфраструктура – транспортна, преносни и разпределителни мрежи, хидромелиоративни, брегозащитни и геозащитни строежи, хидротехнически и аеронавигационни съоръжения. Тези строежи трябва да са започнати или завършен до влизането в сила на промените в ЗУТ.

На практика това означава, че незаконно построени жилищни комплекси, хотели, сгради и заводи например няма да могат да бъдат узаконявани. Това според юристи, с които Mediapool разговаря, е "двоен аршин". "Това категорично противоречи на принципите за равнопоставеност между трите вида собственост – частна, държавна и общинска и защита на правата, свободите и собствеността на всеки един български гражданин, залегнали в Конституцията", пише арх. Румяна Парушева в становището си по законопроекта.

Юристите на МРРБ обаче смятат, че предложената уредба цели да преодолее "правната несигурност в случаите, когато строежите са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащия ЗУТ, и тяхното премахване би било нецелесъобразно и икономически необосновано".

"За защита на обществения интерес законопроектът предвижда действия и документи, чрез които да се установи съответствието на тези обекти със съществените изисквания към строежите, определени в чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, включително механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай на пожар; хигиена, здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от шум; икономия на енергия и топлосъхранение; устойчиво използване на природните ресурси, както и на изискванията по чл. 169, ал. 3 от ЗУТ – опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности; намаляване на риска от бедствия; физическа защита на строежите", се казва в отговора на МРРБ до Mediapool.

В него е посочено още, че за завършените строежи се предвижда издаване на удостоверение за търпимост въз основа на заявление от възложителя или упълномощено от него лице и при изпълнение на съответните изисквания.

Незавършените строежи ще могат да бъдат довършени по общия ред на ЗУТ, въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

На практика това означава, че при изпълнение на определени условия подобни обекти няма да подлежат на премахване или забрана за ползване заради липсата на строителни книжа. За вече завършените строежи ще се правят документални проверки, обследвания и технически паспорти, а незавършената инфраструктура ще може да бъде довършена след изготвяне на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, предваждат промените в ЗУТ.

"Наред с това законопроектът предвижда прецизиране на съществуващия режим на търпимост с оглед констатирани случаи на превратното му прилагане за "узаконяване" на нови строежи. За тази цел се регламентират изисквания за установяване на годността на заявените като търпими строежи и се възлага на компетентните административни органи служебно да проверяват устройствения им статут и да носят съответната отговорност", посочват още от МРРБ.

В законопроекта няма изрично изискване незаконните обектите да са публична държавна или общинска собственост, както обясняваше регионалният министър през юни. Това разминаване и широкият обхват на предлагания режим за търпимост дават възможност за узаконяване на редица спорни обекти, което е причина за отрицателните становища срещу промените в ЗУТ.

Строителна амнистия

На практика държавата предлага "строителна амнистия" на безобразията, които са извършвали държавни и общински чиновници през годините. Това е общото мнение на голяма част от публикуваните становища от общественото обсъждане.

"За пети пореден път в рамките на четири години се предлага за обществено обсъждане ЗИД на ЗУТ, с който се цели въвеждането на нов режим на "търпимост", представляващ на практика своеобразна амнистия за незаконно изградени обекти на техническата инфраструктура. Категорично възразявам срещу предложения законопроект и настоявам той да бъде оттеглен", пише Георги Георгиев.

"Всички предложени конкретни механизми за набавяне на набор от строителни книжа, експертни и други заключения, описани в проекта на ЗИДЗУТ са опит да се убедят незнаещите (в областта на устройство на територията и строителния процес) народни представители, членове на комисии, експерти и специалисти, че предлаганата префернциална "строителна амнистия" е съвсем законосъобразна и не носи никакви рискове за последващото ползване на включените в нейния обхват строежи. Напротив, значителна част от тези строежи са с висока степен на опасност при бъдещата им експлоатация при бедствия и аварии", смята арх. Румяна Парушева.

"По същество е абсолютно недопустимо създаване на двоен режим за регистриране на удостоверенията за търпимост, от една страна, "публично" – за инфраструктурни обекти и, от друга страна, "непублично" /скрито/ потайно/ неизвестно – за лавината от удостоверения за търпимост, за които в мотивите на МРРБ се казва: "Вместо естествено да намалее броят на издаваните удостоверения за търпимост, те се увеличават, като се констатират фрапиращи случаи на превратно прилагане на този правен институт с цел "узаконяване" на нови строежи", отбелязва Стилиян Йотов. Според него казусът "Баба Алино" във Варна е достатъчен за да се разбере, какви потайности покълват под сянката на добрите намерения, намерили своя израз в ЗУТ.

В позиция до медиите от "Зелено Движение" посочват, че потенциални кандидати за "узаконяване" на незаконно строителство са:

• "подпорният хотел" на Алепу, строящ се като геозащитна инфраструктура;
• речната корекция в курорта "Елените", която доведе до наводнение с човешки жертви през 2025 г.;
• незаконният лифт в Мальовица;
• незаконната жилищна, ВиК и електрическа инфраструктура в з.м. Баба Алино;
• голям брой незаконни мръсни канали във Витошката яка, вливащи отпадъчни води в столичните реки и пр.
  

От регионалното министерство не отговориха на въпроса на Mediapool дали тези обекти попадат в обхвата на предложените промени. МРРБ не се е събразило дори с препоръката на администрацията на Министерския съвет да представи поне броя на "фрапиращите случаи с лавинообразно нараснали обекти със статут на търпимост". За такива нееднократно говори арх. Шишков във Варна. Това беше причината да нареди проверка за 4 години назад.

"Узаконяването на незаконни строежи представлява държавна помощ за техните собственици, която нарушава конкуренцията и обезсмисля установените в Закона за устройство на територията правила. Подобна практика подкопава доверието на гражданите в правовата държава и създава предпоставки за увеличаване на незаконното строителство и свързаните с него незаконосъобразни практики", смятат още от "Зелено движение".

Предложените промени в ЗУТ са "реквием на правовата държава и апогей на безнаказаното крадене", пише Петър Николов.

Архитектите: Брутален пробив на правилата

Законопроектът променя установената последователност на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, разрешаването и изпълнението на строителството, смята Камарата на архитектите в България (КАБ).

В становището си до правителството КАБ посочва, че предложеното решение за търпимостта на незаконни строежи не само не отстранява причините за подобни нарушения, но може да създаде предпоставки за нови. Професионалната организация припомня предишни законодателни амнистии, които не са довели до трайно решаване на проблема, а "единствено до ескалация на феномена незаконно строителство".

КАБ смята, че предвиденият в § 8 от законопроекта режим противоречи на основни принципи на правовата държава и равенството пред закона. От организацията обръщат внимание и че с всеки следващ законопроект кръгът на инфраструктурните обекти, които могат да се възползват от изключението, се разширява.

Въвеждането на разпоредбата в този вид би представлявало "брутален пробив" в установените правила срещу незаконното строителство, предупреждават архитектите. Според тях предложеният механизъм би могъл да позволи извършителите не само да избегнат санкции, но и да получат възнаграждение за незаконното строителство.

КАБ признава, че има значим обществен проблем, който трябва да бъде решен. Премахването на вече изградена важна инфраструктура, като републикански пътища, железопътни линии или язовири, би могло да причини сериозни икономически вреди както на регионално, така и на национално равнище. За това професионалната организация смята, че този проблем трябва да бъде решен, но иска това да бъде ограничено само до конкретно посочени от Народното събрание обекти на обществената инфраструктура от висока категория.

Извършителите на незаконното строителство трябва да понесат санкции, а не да бъдат възнаградени, за да се предотврати повторение на подобни нарушения в бъдеще, посочва професионалната гилдия. Според нея изпълнителната и законодателната власт трябва да отчетат как гражданите биха възприели облекчения за публични възложители, при положение че администрацията изисква от всички останали стриктно спазване на сложните законови процедури за разрешаване и извършване на строителство.

В заключение КАБ изразява съмнение, че друга държава от ЕС би приела "закони за узаконяване на незаконни строежи, допуснати от самите публични възложители".