Най-сетне не само банките, но и обикновените граждани у нас ще получават доходност от лихвите по българския държавен дълг, по подобие на такива програми в Белгия, Италия, Румъния и много други европейски държави. Народното събрание разгледа в петък на първо четене два законопроекта, които улесняват покупката на държавни ценни книжа (ДЦК) от граждани. Приет беше проектът на Константин Проданов от "Прогресивна България", а този на Владислав Горанов от ГЕРБ беше отхвърлен. След настоятелни призиви на експертната общност в последните години, най-накрая около Нова година кабинетът на Росен Желязков прие стратегия за покупката на ДЦК от граждани, но мандатът на предходния парламент не стигна, за да се гласуват нужните законови промени.

От години най-големите банки у нас държат почти нулеви лихви по депозитите на домакинствата, които възлизат на 56 млрд. евро към края на април 2026 г. по данни на Българската народна банка (БНБ). Банките, които са основните инвеститори в българския държавен дълг, влагат тази сума и получават доходност, която после не връщат към спестителите, а прибират като печалба, която после изнасят към централите си зад граница. И в момента на теория хората могат да купуват държавен дълг, но процесът е по-сложен и по-скъп. Сега идеята е това да става през достъпна и евтина за потребителя електронна платформа.

Още по темата

Как Белгия се грижи за парите на гражданите си, а България – за банките

10 януари 2024 08:07

"В момента банковата система акумулира огромен ресурс от спестявания на домакинствата и прави много добър спред, много добри печалби, които след това засилва в чужбина. Не виждам нищо лошо българските пенсионери, които имат спестявания, да получават 3% лихва вместо 0.3%", заяви председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ. Миналата година печалбата на банковата система у нас беше 3.6 млрд. лв.

Както Mediapool писа още преди две години и половина, много европейски държави имат специални програми за емитиране на държавен дълг, насочени към гражданите си. Целта и в Европа бе правителствата да окажат натиск върху банките да повишат лихвите по депозитите. Подобни кампании обикновено предизвикват огромен интерес сред хората, например в Белгия, Италия, Румъния, Гърция и др.

Снимка: Гласуването по законопроекта на Константин Проданов на първо четене в петък

Константин Проданов изреди множеството предимства на мярката. По думите му средната доходност по банковите депозити в последните години е под 1%, докато тази на ДЦК е над 3% годишно за 5-годишен период, което означава, че хората могат да получат по-добра лихва по една от най-нискорисковите възможни инвестиции. Това ще насърчи финансовата грамотност на хората, тъй като мнозинството от тях в момента няма навик да инвестира на капиталовите пазари. Осигурява се алтернативен инвестиционен инструмент за обикновения човек, защото в момента хората масово държат парите си почти без лихва в банка или купуват имоти, което качва цените им. Целта на мярката е също да е буфер срещу инфлацията, както и това нарастващите лихви, които държавата ще плаща за дълговете си, частично да остават в българската икономика, а не да изтичат зад граница.

"Когато гражданите кредитират държавата, това ще повиши интереса им към общия процес на управление на публичните финанси – те ще изискват повече отчетност от държавата за това как се управляват публичните средства", каза още депутатът от ПБ.

Между първо и второ четене ще се уточнява технологията на търговията на ДЦК за граждани.

Срещу мярката имаше известна съпротива от БНБ. От парламентарните сили единствено "Възраждане" не я подкрепя. Всички останали групи – на ГЕРБ, ДПС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната", подкрепиха единодушно законопроекта на Константин Проданов.