Служебният министър на финансите Людмила Петкова най-сетне публикува в понеделник вечерта дългоочаквания проект на Бюджет 2025 с дефицит от 3% (6.4 млрд. лв.), стана ясно от съобщение на финансовото ведомство. В последните два месеца Петкова консултира различни идеи за финансовия план на държавата с политици, работодатели и синдикати, защото трябваше да намери начин да свие първоначално очерталата се дупка от 18 млрд. лв. до 6.4 млрд. лв. (3% от БВП).

Очевидно министър Петкова е решила уравнението, но по доста неочакван начин – във финансовия план за 2025 г. се залага нечуван ръст на приходите от близо 20 млрд. лв. спрямо събраното през тази година. Такова увеличение не е имало в никоя от предходните години, което поставя въпроса доколко е реалистично. Обикновено постъпленията растат с 3-5-8 млрд. лв. на година в абсолютна сума, но не и с 20 млрд. лв., при това на фона на доста скромен ръст на БВП от 2.8%. Общо през 2025 г. се залагат приходи във фиска от 92 млрд. лв.

Оптимистичната прогноза на МФ е и на фона на сравнително лошо изпълнение тази година, защото при прогноза 75 млрд. лв. приходи, реално тази година се очаква във фиска да влязат 72 млрд. лв., което е с 5 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г. Така бюджетът тази година ще има дефицит от 3.3% от БВП.

Огромният ръст на приходите най-вероятно ще дойде от еднократни ефекти – например по-високи плащания от еврофондовете, данъчна амнистия и др., защото в следващите години в бюджетната рамка не се предвижда подобен ръст на постъпленията. Приходите и за 2026 г., и за 2027 г. са прогнозирани на около 95 млрд. лв.

Срещу нечувано високите приходи догодина стоят разходи от близо 99 млрд. лв.

Отпаднала е първоначално обявената от Людмила Петкова идея за въвеждане на данък върху свръхпечалбата на банките, става ясно от проекта. През уикенда против данъка се обяви и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Очакваше се от това перо във фиска да влязат малко под 1 млрд. лв.

За сметка на това се въвежда данъчна амнистия, от която бе съобщено, че МФ очаква приходи от близо 4 млрд. лв. Амнистията се състои от две мерки. Едната предвижда отпадане на дължимите лихви при плащане на просрочени публични вземания за данъци и осигуровки, възникнали до 31 декември 2023 г., както и за местни данъци и такса смет за периоди до 31 декември 2024 г. Втората мярка е еднократно деклариране на недекларирани доходи, които ще се обложат с 15% еднократен данък, без лихви. Мярката няма да се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и
финансиране на тероризъм.

Сред основните приходни мерки е въвеждане на данък върху добива на подземни богатства.

Напред във времето се измества покачването на акциза върху цигарите. Увеличава се и акцизната ставка за алкохола, включително за бирата.

Идеята за повишаване на осигуровките за пенсии отпада за 2025 г., но се измества за следващите две години. Предвижда се пенсионната вноска за първия стълб да се покачи с 3 процентни пункта от 1 януари 2026 г., както и с още 2 процентни пункта от 2027 г. Всичките пари ще отидат в НОИ, като повишението няма да обхване втория стълб в частните фондове.

Предложено е още повишаване на максималния осигурителен доход до 4130 лв., както и вдигане на минималната работна заплата на 1077 лв.

ДДС за ресторатнтьорите и хляба се връща на стандартната ставка от 20% от 1 януари 2025 г.

Заложена е също отмяна на повишаването прага за регистрация по ДДС от 100 000 лв. на 166 000 лв., което трябваше да се случи от 1 януари 2025 г., защото мярката води до спад на приходите от ДДС.

Повишенията на заплатите на учителите, както и на работещите в сектор "Сигурност" се запазват. Специално увеличението в МВР, в Министерството на отбраната и НСО ще струва около 2.15 млрд. лв. допълнително, сочат изчисленията на МФ.

Общо разходите в сектор "Отбрана и сигурност" се вдигат с 4.4 млрд. лв. – от 7.6 млрд. лв. тази година на 12 млрд. лв. през 2025 г., сочат сметките.

В образованието повишението е с около 2 млрд. лв.

Здравеопазването ще получи допълнителни 1.8 млрд. лв.

Секторът, който поглъща най-голям бюджетен ресурс – пенсиите и социалната политика, ще получи 34 млрд. лв. при 29.5 млрд. лв. тази година.

Завишението на средствата за администрацията (държавните служби) ще е с около 1.1 млрд. лв. до 5.4 млрд. лв.

В Бюджет 2025 капиталовите разходи не се съкращават, а се увеличават сериозно. По програма тази година трябваше да се похарчат 10 млрд. лв., но реалният разход се прогнозира на около 6.8 млрд. лв. Догодина обаче в бюджета се залагат 14 млрд. лв. капиталови разходи.