Необходимите инвестиции във водния сектор стигнаха космическите над 33 милиарда лева. Сметката беше представена от министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов пред депутатите при изслушването му за вдигането на цената на водата от 1 януари 2025 г.

Нужните инвестиции за постигане на съответствие с директивата за пречистване на градски отпадъчни води са 6.3 милиарда лева, а за постигане на съответствие с директивата за качеството на водата, предназначена за консумация – 7.3 млрд. лева. За обновяване на съществуващата ВиК инфраструктура са необходими още 19.8 млрд. лв., каза Иван Иванов.

Нужните инвестиции в сектора са огромни и те не могат да бъдат направени само със средства от държавния бюджет или от европрограми, отбеляза Иван Иванов.

За сравнение преди 15 години разчетите показваха, че водният сектор се нуждае от 13 млрд. лева инвестиции. За този период поне половината от тези средства бяха инвестирани, но вместо подобряване на услугата се получиха парадокси.

В Шумен например загубите на вода вместо да намалеят след инвестиции от 100 млн. лв. са нараснали на 83%, съобщи през ноември тогавашният служебен министър на екологията Петър Димитров. Ефектът за жителите на областта е плащането на една от най-скъпите цени на водата в страната – над 6 лв. за кубик, като повишението за тази година е с 9.6 на сто.

Кражбата на вода

Регионалният министър очаквано защити поскъпването на водата. Той отбеляза, че утвърдените от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени не надхвърлят нивото на социална поносимост.

Допълни, че разбира недоволството на хората, но според него е коректно да се говори за актуализация на цените, защото водата не поскъпвала навсякъде. За трима оператори има намаление на цената. Според данните на КЕВР по-малко плащат жителите на областите Добрич (-14.2%), Хасково (-5.7%) и Ловеч (-0.4%). Други водни оператори все още не са се възползвали от по-високите цени по нареждане на министъра.

"Не следва да се говори за необосновано увеличение на цените, но стои въпросът доколко е справедливо спрямо потребителите. Това ще стане ясно след анализите ни", каза Иван Иванов.

Регионалният министър съобщи, че е издал заповед още на 22 февруари да бъде направена проверка на бизнес плановете на ВиК операторите. Целта е да стане ясно дали навсякъде е обосновано покачването на цената на водата, което влезе в сила от 1 януари тази година.

Според Иван Иванов един от основните проблеми за поскъпването на цената е кражбата на вода под различни форми. Така наречените търговски загуби и неотчетени количества са част от елемента ценообразуване, посочи той. Обеща да направи лично проверки на определени места.

Проблемът с кражбите на вода е ангажимент на всеки член на обществото и съответно на Министерството на вътрешните работи, което констатира тези престъпления, посочи Иванов. Той прикани гражданите, когато имат информация, да я предоставят на компетентните органи.

Председателят на КЕВР Иван Иванов обясни, че актуализацията на цените е вменена като задължение на регулатора и няма как да не бъде направена. Въпреки това КЕВР се съобразява с няколко фактора, които водят до увеличение на цената на водата. Това са задължителното увеличение с 15% на заплатите във ВиК дружествата, инфлационния индекс и цената на електроенергията. Въпреки че дъщерното дружество на "Българския ВиК Холдинг" търгуващо на свободния пазар на ток – "ВиК Енерджи груп", подпомага водните оператори с общи доставки, цената на енергията е нараснала в пъти, отбеляза Иванов.

Средно за страната цената на водата се е увеличила с 4.5 на сто от 1 януари, посочи председателят на КЕВР. Той добави, че това са пределни цени, което означава, че водните дружества могат да решат да оскъпят услугата и с по-малко. Това обаче никога не се е случвало в живота.

При 17 ВиК оператора увеличението на цената на водата е с до 6%, а при 7 – между 6 и 10%. Единствено за ВиК Сливен цената на водата е нараснала с близо 20 процента, но въпреки това става 4.67 лв. за кубик, което е сред ниските цени в сравнение с 6.26 лв. за кубик в Разград – най-високата в страната.

Общините предпочитат държавни инвестиции

Регионалният министър открои няколко проблема свързани с работата на местната власт по решаването на кризата с водата. Единият е свързан с факта, че голяма част от предложенията на общините по държавната инвестиционна програма не са съгласувани с ВиК операторите.

Причината е, че те са свързани с общинската ВиК мрежа и е възможно при изпълнението на тези проекти да възникнат трудности поради липсата на съгласуване, допусна Иванов. Той изрази надежда, че при разглеждането на държавния бюджет за 2025 г. и инвестиционната програма на общините Народното събрание ще постави "някакви допълнителни условия" по нея. Така ще е ясно, че не могат да се правят неща в разрез с различни други нормативни актове, заяви Иванов.

Регионалният министър информира, че е разпоредил проверка, която да установи дали има двойно финансиране на общински проекти.

Иван Иванов отбеляза, желанието на общините да използват предимно държавен ресурс, а не европейски. Това може да се отрази лошо на изпълнението на оперативните програми, финансирани с европейски средства, допълни той. Неотдавна експерти коментираха, че причината за това са строгите европейски изисквания, докато при реализацията на общински проекти, финансиране от българския бюджет нещата не се следят толкова изкъсо от държавата.

Промените в Закона за ВиК

Спор се разгоря около промените в Закона за ВиК, които трябва да бъдат направени с цел на консолидацията на ВиК операторите на принципа – една област – един ВиК оператор. Този ангажимент беше поет пред Европейската комисия още с присъединяването на България в ЕС през 2007 г. Но процесът се оказа бавен и мъчителен заради съпротивата на местната власт в някои общини.

Те отказаха окрупняване, въпреки че бяха изключени от проектите с европейско финансиране за водна инфраструктура в периода 2014 – 2020 г. Животът показа, че са били прави, защото в момента в тези градове живеещите плащат едни от най-ниските цени за вода. В Брацигово например цената на водата е под 2 лв. за кубик, в Сапарева баня – 1.50 лв., а в Кресна – малко над левче (1.08 лв./куб.м), което е шест пъти по-малко от цената на водата, която плащат в Разград и Силистра.

Сега водната реформа отново е заложена по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За целта трябва да бъде приет нов ВиК закон, който обаче отлежава от 2023 г. Регионалният министър, както и всички негови предшественици на поста, защитиха приемането на новия закон за ВиК. Иван Иванов напомни, че ако консолидацията в сектора и ВиК законът не бъдат изпълнени, страната ни може да загуби около 560 млн. лв. от оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. и още 392 млн. лв. по ПВУ.

"Възраждане" са категорично против насилствено окрупняване на сектора именно заради данните, че малките общински ВиК оператори се справят значително по-добре от големите държавни ВиК дружества. Общинските хем успяват да правят инвестиции в мрежата, хем цената на водата им е по-ниска, а някои дори излизат на печалба, за разлика от държавните, отбеляза депутат от "Възраждане".

Спорът по темата между регионалния министър и "Възраждане" отприщи размяна на обиди.