Часове след като правителството на Румен Радев представи проект на Бюджет 2026 със свръхдефицит от 5.7% от БВП, в нарушение на Закона за публичните финанси, депутати от различни опозиционни партии видяха в него "виденовото време".

"Бюджет 2026: без реформи, но с нов дълг и рекорден бюджетен дефицит за последните 30 г. от 5.7% от БВП. Бюджет с дъха на Виденовото време", коментира председателят на Демократична България Ивайло Мирчев във фейсбук.

В ГЕРБ пък предупредиха, че ако бюджетът бъде приет в този си вид, то прогресът на България ще е сходен с прогреса от средата на 90-те години на миналия век, когато БСП и Жан Виденов управляваха с пълно мнозинство.

"Бюджетът на кабинета "Желязков" за 2026 година предвиждаше 3 процента дефицит и тогавашният президент Радев призова за оттеглянето му и оставка на правителството. Това се случи. Днес Радев предлага бюджет за 2026 година с 5,7 процента дефицит. Това е знак за тотална липса на реформи, каквито настоящото пълно мнозинство на Прогресивна България е задължено да направи от българските избиратели. Ако бюджетът бъде приет в този си вид, то прогресът на България ще е сходен с прогреса от средата на 90-те години на миналия век, когато БСП и Жан Виденов управляваха с пълно мнозинство", написа във фейсбук депутатът Тома Биков.

Управлението на Жан Виденов, министър-председател от януари 1995 г. до февруари 1997 г. е периодът на най-тежката икономическа, финансова и социална криза в модерната история на страната. Нарицателно той е познат като "Виденовата зима". Тогава България преживява хиперинфлация. Инфлацията излезе напълно извън контрол. Само за месец февруари 1997 г. тя надхвърля 240%, което по дефиниция е класическа хиперинфлация. Общата инфлация за 1996 г. е над 300%, а в началото на 1997 г. цените се сменят буквално с часове.

Курсът на щатския долар, който в началото на 1996 г. е около 70-80 лева, в пика на кризата през февруари 1997 г. прехвърля 3000 лева за един долар.

Поради главоломното обезценяване на парите, покупателната способност на българите се срива до нива на оцеляване. В началото на 1997 г. средната работна заплата в страната пада до равностойността на едва 5 – 6 щатски долара, а средната пенсия е под 2 долара. Спестяванията на хората, събирани с десетилетия, бяха загубени за броени дни.

Налице бяха банкови фалити и зърнена криза.