Рекорден ръст на постъпленията от ДДС от сделки в страната в условията на криза и спад на икономиката отчита Министерството на финансите за миналата година. Това става ясно от бюлетина за изпълнението на бюджета към 31 декември 2020 г. Увеличението на постъпленията по това перо е със 700 млн. лв. или 10.3% спрямо събраното през възходящата за икономиката 2019 г.

В същото време Министерството на финансите регистрира спад на ДДС от внос – със 766 млн. лв. или 18% спрямо 2019 г. Обяснението за намалението по това перо според институцията са цените на суровия петрол, количествата на внасяни метали за промишлеността, курсът на щатския долар, както и законодателна промяна от 1 юли 2019 г. Тя дава възможност за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни. Ефектът от прилагането на този режим през 2020 г. е неначислен ДДС при внос в размер на близо 1.1 млрд. лв., като общо 67 икономически оператори са се възползвали от режима.

Общо от ДДС от внос и сделки в страната през 2020 г. във фиска са влезли 11 млрд. лв., което е спад с 65 млн. лв. или 0.6% на постъпленията в сравнение с 2019 г.

До момента няма никакъв официален анализ или обяснение на финансовото министерство на какво се дължи положителната тенденция в събираемостта на ДДС от сделки в страната, която стана видима за финансовите власти още през април, май – веднага след налагането на първите ограничителни мерки заради Covid-19.

Сред данъчни експерти и икономисти в последните месеци циркулират две основни обяснения, като нито едното от тях не е подкрепено с достатъчно сериозен анализ.

Едната хипотеза е, че крайното потребление в България – единствено в целия ЕС, се оказало доста устойчиво в кризата поради куп фактори. В подкрепа на това обяснение са и мистериозните данни на Националния статистически институт за крайното потребление в България към 30 септември 2020 г. То бележи реален ръст от 2% спрямо същия период на 2019 г., при положение че абсолютно всички останали икономики в ЕС отчитат спад, който средно за съюза е 7.4%.

Още по-странното е, че ръстът у нас се регистрира на фона на значително по-пестеливи правителствени стимули в кризата в сравнение с мащабните разходи, които изсипаха много други страни в съюза. Данните учудиха дори Българската народна банка, която заподозря евентуални несъвършенства в методологията, тъй като тя не отчита загубеното потребление от чуждестранните туристи у нас. От друга страна, през миналата година имаше и доста фактори в подкрепа на потреблението – ръст на заплатите в частния и правителствения сектор, увеличение на пенсиите и въвеждането на добавките от 50 лв., освобождаването на ресурс за харчене от банковата ваканция и др.

Втората водеща хипотеза, които циркулира във финансовите среди, също заслужава сериозен анализ. Възможно е кризата да е извадила на светло мащаба на сивия сектор в най-пострадалите от нея отрасли – туризъм, ресторантьорство, нощни заведения. Допускането е, че почти пълният локдаун върху бранша "Хотелиерство и ресторантьорство", заедно с драстичното намаляване на ставката на ДДС от 20% на 9%, не само че не е оказал негативно, а дори е повлиял позитивно върху бюджета, тъй като потреблението се е пренасочило към по-светли бизнеси, които отчитат по-коретно оборотите си. В анализите си на риска НАП почти никога не е крила, че заведенията и туризмът са едни от най-проблемните отрасли откъм деклариране на обороти и на възнаграждения на персонала.

При липсата на професионален анализ от властите никой не знае със сигурност на какво се дължи аномалията, при която икономиката се очаква да отбележи спад от около 4% през 2020 г., а ДДС от сделки в страната е с ръст от над 10 на сто.